Решение № 12039 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5882/2010 г.

Решение № 12039 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5882/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по жалбата на Мохамед Сюлейман Алахмед, без гражданство, против решение № 164 от 13.04.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС на Р България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т, 4, във вр. с чл. 9 от ЗУБ е отказано на жалбоподателя предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. Ответникът - председател на Държавна агенция за бежанците, чрез юрк. Кулинова оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 87 от ЗУБ, вр. чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, като разглеждана по същество е неоснователна. Административното производство по ЗУБ е било образувано по молба с рег. № 111 от 20.01.2008 г. за предоставяне на закрила в Р България, подадена от жалбоподателя Мохамед Сюлейман Алахмед, палестинец без гражданство, роден на 2.06.1985 г. в палестинския лагер "Eлбас", Ливан, арабин по народност, вероизповедание: мюсюлманин - сунит, неженен, с основно образование. В изпълнение на законовите изисквания по ЗУБ с чужденеца са проведени две интервюта на 21.01.2010 г. и на 4.03.2010 г. Пред интервюиращия орган и в присъствието на преводач от арабски език, който е разбираем за жалбоподателя, последният е заявил, че живее в Ливан. Там е работел като монтьор на селскостопанска техника. Напуснал е страната по произход легално за Сирия. От там нелегално през Турция е пристигнал в Р България също нелегално. При задържането си се е представил като Махмуд Мохамед Рида. В първоначалното интервю кандидатът е заявил, че иска да живее в България, защото тук е спокойно. В Ливан нямало свобода. Имало много забрани. Кандидатът конкретизира - по отношение на алкохола и излизанията с момичета. В последващото интервю Мохамед Сюлейман Алахмед е посочил като причина за напускането си конфликтът между Ливан и Израел, между шиити и сунити. Селото, в което живеел, се намирало до границата с Израел. Било под влиянието на партията на Хизбула, поради което там били чести сблъсъците между Хизбула и израелската армия. Същевременно кандидатът посочва, че не е имал неприятности с ливанските власти, не е получавал тежки лични заплахи за живота и личността му. Не е бил арестуван и осъждан, не е членувал в политическа партия и организация, не е имал контакти с радикални ислямистски организации. Въз основа на фактите от изложената от Мохамед Сюлейман Алахмед бежанска история, причините, поради които същият е напуснал страната по произход, както и приложната справка с вх. № 3961/18.12.2009 г. на Дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" към ДАБ при МС, е изготвено становище от главен експерт в РПЦ - София с рег. № УП4109/8.03.2010 г. Предложено е на кандидата да бъде отказан предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като не са налице материалноправните предпоставки по ЗУБ. На основание горното и при съобразяване с приложимите към случая Женевска конвенция от 1951 г., Наръчник по процедури и критерии за определяне статута на бежанец и Протокола от 1967 г., Председателят на ДАБ при МС е постановил обжалваното в настоящото производство административно решение, с което е отказан на Мохамед Сюлейман Алахмед статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. Решението е правилно. Административният орган е обосновал извода за липса на основанията за предоставяне на закрила в Р България, въз основа на правилно установената фактическа обстановка и доказателствата по административната преписка. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. От изявленията на кандидата в административното производство не може да се направи извод за наличие на законовите предпоставки по ЗУБ за нуждата от получаване на бежански статут по отношение на чужденеца. В първоначалното интервю кандидатът се е позовал на лични мотиви и общото му недоволство от обстановката в страната. В последващото интервю се спомената за конфликта между Хизбула и израелската армия, но от изявленията на Мохамед Сюлейман Алахмед става ясно, че лично той нито е ангажиран с политическа, радикално ислямистка или друга организация, от която да се направи извод, че по отношение на кандидата е налице реална заплаха за живота му, която от своя страна да обосновава основателността на молбата му за предоставяне на бежански статут. Напротив, по време на интервютата кандидатът изразява по-скоро недоволство от обстановката в Ливан, където на палестинските граждани им е забранено да работят и да притежават недвижим имот, от който да могат да се препитават. При тези обстоятелства настоящата съдебна инстанция намира, че причините поради които жалбоподателят е напуснал страната си по произход (при това доброволно) имат икономически характер, поради което изводът на административния орган за неоснователност на молбата на чужденеца в частта й относно предоставянето на бежански статут, е законосъобразен. Не е налице и основание по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Палестинците в Ливан са подпомагани от Агенцията на ООН за работа с палестинските бежанци в Близкия изток - UNRWA, която им оказва нужното съдействие в областта на здравеопазването и образованието. Военният конфликт между Хизбула и Израел е приключил през лятото на 2006 г. ливанското правителство е предприело действия за възстановяване на разрушените жилища с помощта на ООН и UNRWA. В справката на Дирекция "международна дейност и Европейски бежански фонд" към ДАБ при МС се посочва, че агенцията съдейства за осигуряване на първична и неотложна медицинска помощ за населението в палестинските бежански лагери, което допълнително бива подпомагано както от богати палестинци, живеещи в други арабски държави, така и от представителството на ВКБООН, което в отделни случаи поема до 100 % от медицинските разходи на особено уязвими лица. По подобен начин се поддържат училища за децата на палестинските бежанци, за което средства се осигуряват както от ООН, така и от благотворителни организации и фондации. Родените в Ливан палестинци могат свободно да се придвижват по територията на страната. Наказателното право на страната не предвижда ограничения за палестинците по отношение на процесуалното им представителство или други законови препятствия. С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че като е отказал статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган е постановил законосъобразен административен акт, жалбата срещу който е неоснователна. Предвид изложеното и на основание чл. 172 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,