Решение № 9058 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16733/2009 г.

Решение № 9058 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16733/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Надка Илиева Скакалечкова от гр. Пловдив, чрез пълномощника й адв. В. Тенова, срещу Решение № 1312 от 21.10.2009 г., постановено по адм. дело № 1240/2009 г. от Административен съд - Пловдив. В жалбата се мотивират съображения за незаконосъобразност и се иска отмяна на съдебния акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Областният управител на област с административен център Пловдив не взема становище по касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба, предвид приложения по делото пощенски плик, е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред съда от първата инстанция е Заповед № ЗД-03-257 от 23.06.2009 г. на областния управител на област с административен център Пловдив, с която е определено допълнително обезщетение в размер на 392.52 лева за понесена от Надка Скакалечкова репресия по политически причини за период от шест месеца и четири дни. Съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на процедурата и на разпоредбите на материалния закон. Ето защо е направил извод, че не страда от пороци, каквито се сочат от жалбоподателката, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е правилно и ще следва да се остави в сила при следните съображения: Не се спори, а и от приложените по делото доказателства е видно, че семейството на касаторката е било изселено по политически причини в с. Медвен, Котелско на 01.08.1950 г., като изселването е било отменено със заповед № 566 от 05.02.1954 г., или тя е изтърпяла репресия по смисъла на чл. 1, т. 4 вр. чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗПГРРЛ общо в размер на 3 години 6 месеца и 4 дена. Не се спори също, че тя е получила вече обезщетение по реда на ЗПГРРЛ в размер на 25 000 лева, за което е представила декларация от 13.04.2009 г. (л. 5). По делото не са събрани доказателства за какъв вид и за какъв срок репресия е получено това обезщетение. Единственото възражение на касаторката е, че след като е подала заявлението си до областния управител на 13.04.2009 г., т. е. преди изменението на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, публ. ДВ, бр. 43 от 09.06.2009 г., то претенцията й за допълнително обезщетение следва да се реши, като се приложи стария ред - за целия период на репресията, а не по законовата фикция на посочения текст след изменението, само за 6 месеца и 4 дни, както е приел административния орган. Това възражение е неоснователно. Вярно е, че съгласно чл. 25 от АПК датата на започване на производството по издаване на индивидуален административен акт е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, в който то е подадено. Със самото подаване на искането възниква задължение за органа да прецени неговата допустимост и допустимостта на производството; започват да текат сроковете по чл. 57 от АПК, в които органът е задължен да се произнесе; отчитат се процесуални срокове за обжалването му и т. н. Но съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, в случая - към 23.06.2009 г., когато вече е в сила изменението на § 1, т. 2 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ - обезщетението, получено по "досегашния ред" (реда на т. 1, т. е. по реда на ПМС № 38/1990 г.; по реда на ПМС № 249/1992 г. и ПМС № 140/2004 г.), се счита получено за репресия с продължителност 36 месеца. Съгласно чл. 6, ал. 3 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ: "Обезщетението за имуществени и неимуществени вреди на лицата по чл. 1, ал. 1, т. 6 и 8 се определя в зависимост от времетраенето на насилственото им изселване - по 64 лв. за пълен календарен месец.". Съгласно чл. 6 от ЗПГРРЛ: "Правоимащите лица имат право на обезщетение в пълен размер за всяка изтърпяна репресия за целия срок на репресията, като обезщетенията, получени по досегашния ред, се приспадат.". Вярно е, че в случая законодателят въвежда една фикция (при фикциите един несъществуващ факт се приема за съществуващ) като сочи, че получените по досегашния ред обезщетения ще се считат получени за изтърпяна репресия за срок от 36 месеца, дори това да не е така, и е вярно също, че компетентният административен орган е бил обвързан от тази фикция към момента на произнасянето си. При това положение е бил длъжен да приспадне срок на изтърпяна репресия от 36 месеца и да признае право на обезщетение за останалите 6 месеца и 4 дни. Пред вид изложеното изводите на първоинстанционния съд, че оспореният пред него административен акт е законосъобразен са правилни, решението е законосъобразно и като такова ще следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,