Решение № 3393 от 20.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4531/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на орган по приходите в дирекция Местни данъци при община Варна, чрез юрк. Ж. Хаджиев против решение 348/17.03.2023 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. дело 2681/2022 г., с което е отменено неоснователно бездействие на органите по приходите в дирекция Местни данъци при община Варна във връзка с декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси, подадена от Н. Коларов и са осъдени органите по приходите по чл. 4, ал. 4, ал. 4 във връзка с ал. 3 ЗМДТ в дирекция Местни данъци при община Варна да извършат в 14-дневен срок от влизане в сила на решението действията по глава Тринадесета Декларации от ДОПК (чл. 98-чл.103 ДОПК) във връзка с приемане, обработване и образуване на партида по декларация по чл.14 ЗМДТ, подадена от Н. Коларов заведена с вх. 5305034938/12.09.2022 г. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост и неправилност на решението с искане за неговата отмяна. Касаторът твърди, че неправилно и в противоречие с искането, с което е сезиран, съдът е определил, че предмет на делото е жалба на Н. Коларов срещу неоснователно бездействие по чл. 256, ал.1 АПК на орган по приходите в дирекция Местни данъци при община Варна да приеме и обработи декларация по чл. 14 ЗМДТ. Счита, че предмет на оспорване е отказ за обработване на подадена декларация по чл.14 ЗМДТ, който се разглежда по реда, предвиден за обжалване на ревизионни актове съгласно чл. 83, ал. 4 ДОПК във връзка с чл. 4, ал.1 ЗМДТ. В случая не е изпълнена предвидената в чл. 156, ал.1 ДОПК във връзка с 4, ал.1 ЗМДТ абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното оспорване, тъй като актът не е оспорен по административен ред. На това основание е направено искане за обезсилване на решението и прекратяване на делото. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Н. Коларов от град Варна, чрез адвокат З. Славова оспорва касационната жалба като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор с приложени писмени доказателства, в молба от 13.11.2023 г. и молба от 19.02.2024 г. Претендира разноски. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за основателност на жалбата по наведените доводи за недопустимост на решението. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба, уточнена с молба от 15.01.2024 г., е подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С определение 198/20.01.2023 г. по адм. дело 2681/2022 г. Административен съд Варна е препратил жалбата на Н. Коларов срещу изричен отказ, обективиран в писмо с изх. 19324/19.09.2022 г. на орган по приходите в дирекция Местни данъци при община Варна за издаване на удостоверение за данъчна оценка на директора на дирекция Местни данъци при община Варна за разглеждането й по реда на чл. 88-94 ДОПК и е прекратил производството по делото в тази част. Със същото определение съдът е определил, че предмет на делото е жалбата на Н. Коларов срещу неоснователно бездействие по чл. 256, ал.1 АПК на орган по приходите в дирекция Местни данъци при община Варна да приеме и обработи декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. 5305034938/12.09.2022 г. С обжалваното съдебно решение, съдът е посочил, че е сезиран с оспорване на неоснователно бездействие за приемане и обработване на декларация по чл. 14 ЗМДТ, подадена от Н. Коларов. В мотивите си съдът е изложил съображения, че приемането на декларация по чл. 14 ЗМДТ става по силата на изрична правна норма чл. 99, ал. 5 ДОПК, като не може да се откаже приемането на декларация, освен ако не са налице посочените в тази норма обстоятелства. Приел е, че в случая е налице неизвършване на фактическо действие, което произтича пряко от закона, защитата срещу което е по реда на чл. 256, ал.1 АПК и не е ограничена във времето. Преценил е, че оспорването е допустимо, като направено от лице с правен интерес, срещу подлежащ на обжалване по съдебен ред административен акт. От фактическа страна съдът е установил, че с [нотариален акт], Н. Коларов е закупил от Шон и Жо ООД склад на таванско помещение със застроена площ от 77.66 кв.м. с идентификатор 10135.3515.1833.1.18, гараж с площ от 34.80 кв.м. и паркомясто 1 с идентификатор 10135.3515.1833.1.25. Нотариалният акт не е вписан в Служба по вписванията. В приложените скици, издадени от Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Варна, като собственик на имотите е вписан Шон и Жо ООД. Съдът е установил, е декларацията по чл.14 ЗМДТ подадена от Н. Коларов е заведена с вх. 5305034938/12.09.2022 г. Приел е, че декларацията не е обработена, което се установява както от съдържанието на писмо изх. 19324/19.09.2022 г. на орган по приходите в дирекция Местни данъци при община Варна, с което отказано издаване на удостоверение за данъчна оценка, така и от изявлението на процесуалния представител на ответника, че по декларацията не е образувана партида за съответния имот, имаща характер на регистър и база данни на задължените лица по смисъла на чл. 80 ДОПК. Според съда отказът за обработване на декларация по чл. 14 ЗМДТ не подлежи на оспорване по реда на чл. 83, ал. 4 ДОПК. В тази връзка са изложени съображения, че регистърът на недвижимите имоти и задължените лица, в който се вписват декларациите по чл. 14 ЗМДТ е такъв по чл. 80, ал.1 ДОПК, а реда за оспорване по чл. 83, ал. 4 ДОПК се отнася за обжалване на актовете и отказите за регистрация или дерегистрация (прекратяване на регистрацията) в специалните регистри. Според съда регистърът на недвижимите имоти, в който се вписват декларациите по чл. 14 ЗМДТ не е специален, тъй като не е създаден със специален закон и отказът за вписване в него не се обжалва по реда на чл. 83, ал. 4 ДОПК. В разглеждания случай, декларацията по чл. 14 ЗМДТ е приета, но не е била обработена, тъй като не е била открита партида. Въз основа на изискванията за приемане и регистриране на декларации, посочени в чл. 98 и сл. ДОПК, съдът е обосновал извод, че служителите, приемащи декларации не могат да извършват преценка на верността на декларираното право на собственост, а единствено могат да проверят правилното попълване на образеца на декларацията с оглед на вписваните в него обстоятелства и коректността на идентификацията на лицето. Извън основанията, посочени в чл. 99, ал. 5 ДОПК приемането на декларацията не може да се откаже. Подадената декларация по чл.14 ЗМДТ не прави лицето собственик на имота. Данните за правото на собственост вписани в кадастралните карти и кадастралния регистър сами по себе си не легитимират вписаните лица като собственици. Други са способите са придобиване на право на собственост. По тези съображения и с позоваване на съдебна практика по конкретни дела на Върховния административен съд, съдът е обосновал краен извод за отмяна на неоснователно бездействие по чл. 256, ал.1 АПК на органите по приходите по чл. 4, ал.1 ЗМДТ при община Варна да приемат и обработят декларацията на Н. Коларов по чл. 14 ЗМДТ и е осъдил органите по приходите по чл. 4, ал.1 ЗМДТ в дирекция Местни данъци при община Варна в 14-дневен срок от влизане в сила на решението действията по глава Тринадесета Декларации от ДОПК (чл. 98 - чл.103 ДОПК) във връзка с приемане, обработване и образуване на партида по декларация по чл.14 ЗМДТ, подадена от Н. Коларов заведена с вх. 5305034938/12.09.2022 г. Решението е недопустимо. В противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че в случая е налице неизпълнение на предвиденото в закона задължение за приемане на декларацията по чл. 14 ЗМДТ, подадена от Н. Коларов . Декларацията е приета и регистрирана с входящ номер 5305034938/12.09.2022 г. от регистъра на дирекция Местни данъци при община Варна. С това от служителите в дирекция Местни данъци при община Варна са изпълнени действия по приемане на декларацията, предписани в чл. 99 и чл. 100, ал.1 ДОПК във връзка с чл. 4, ал.1 ЗМДТ. Приемането и регистрирането на декларацията с вх. 5305034938/12.09.2022 г. е потвърдено от жалбоподателя и е констатирано от съда в мотивите на обжалваното съдебно решение. В противоречие с това фактическо установяване съдът е приел, че е налице фактическо бездействие на органите по приходите при община Варна, което е оспорено по реда на чл. 256 АПК и е постановил неговата отмяна, като е осъдил органите по приходите по чл. 4, ал.1 ЗМДТ при община Варна да го извършат в 14 - дневен срок от влизане в сила на решението. В нарушение на чл. 126 АПК съдът не е съобразил искането, с което е сезиран. Видно от жалбата и от последващите й уточнения, с молби от 12.12.2022 г. и 17.01.2023 г. Н. Коларов, чрез адвокат З. Славова оспорва отказ, обективиран в писмо изх. 19324/19.09.2022 г. на орган по приходите, главен инспектор Контролно-ревизионни дейности към дирекция Местни данъци при община Варна да обработи декларацията по чл.14 ЗМДТ вх. 5305034938/12.09.2022 г. Неправилно съдът е приел, че този отказ не подлежи на оспорване по реда на чл. 83, ал. 4 ЗМДТ. Подаването на данъчни декларации по ЗМДТ от данъчно задължените лица е предвидено в чл. 3, ал. 1 ЗМДТ. По аргумент от чл. 14, ал. 6 ЗМДТ въз основа на подадената декларация, за целите на облагане с данък върху недвижимите имоти в общината се води партида на съответния имот, имаща характер на регистър и база данни за задължените лица по смисъла на чл. 80 от ДОПК. Отказът на органа по приходите да обработи подадената декларация по чл. 14 ЗМДТ, по същността си представлява отказ за вписване в регистъра и базата данни на задължените лица. Този отказ съгласно чл. 83, ал. 4 от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ се обжалва по реда, по който се обжалват ревизионните актове. В този смисъл са решение 4743/14.04.2021 г. на Върховния административен съд, първо отделение по адм. дело 7/2021 г., решение 2403 от 29.02.2024 г. на Върховния административен съд по адм. д. 8034/2023 г., осмо отделение и цитираната в него съдебна практика. Основателно в тази връзка е оплакването на касационния жалбоподател, че в случая не е спазено изискването по чл. 156, ал.1 ДОПК във връзка с чл. 4, ал.1 ЗМДТ за задължително оспорване на отказа, обективиран в писмо 19324/19.09.2022 г. на орган по приходите, към дирекция Местни данъци при община Варна по административен ред, пред кмета на община Варна, който съгласно 4, ал. 5 ЗМДТ е решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК. Това изискване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебния контрол и неспазването му представлява самостоятелно основание за недопустимост на съдебното решение. По тези съображения, настоящият касационен състав намира, че е налице касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК за обезсилване на обжалваното съдебно решение. На основание чл. 221, ал. 3 АПК делото следва да се прекрати, а жалбата на Н. Коларов против отказ за обработване на декларация по чл.14 ЗМДТ вх. 5305034938/12.09.2022 г., обективиран в писмо 19324/19.09.2022 г. на главен инспектор Контролно-ревизионни дейности, към дирекция Местни данъци при община Варна да се изпрати на кмета на община Варна в качеството му на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК за произнасяне по реда на чл. 83, ал. 4 ДОПК във връзка с чл. 4, ал.1 ЗМДТ. При този изход на спора, основателно е искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, определено съобразно фактическата и правна сложност на делото съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ на основание чл. 143, ал. 3 АПК в размер на 100 лева за всяка инстанция или общо 200 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,