Решение № 216 от 31.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3258/2007 г.

Решение № 216 от 31.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3258/2007 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Й. И. М. от с. К., община С., срещу решение № 38 от 1.03.2007 г. по гр. д. № 8/2007 г. на Варненския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 22.11.06 г. по гр. д. 475/04 г. на окръжен съд Силистра и са отхвърлени исковете на касатора срещу"Е" А., клон Силистра, за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане - искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, предявени за 248 780 лева и 111 220 лева. Поддържа оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Ответникът "Е" А., клон Силистра, сега "Б" А. със седалище в С., оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила въззивното решение. Жалбата е постъпила в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд като взе предвид касационните основания, становището на ответника и данните по делото, приема за установено следното: С обжалваното решение съставът на Варненския апелативен съд е оставил в сила решение от 22.11.06 г. по гр. д. № 475/04 г. на окръжен съд Силистра. С него са отхвърлени исковете на Й. И. М. от с. К., община С., срещу "Е" А., клон Силистра, с правно основание чл. 49 и чл. 45 ЗЗД. За да обоснове този резултат въззивният съд е приел, че не са налице елементите от състава на непозволеното увреждане, тъй като по делото не се твърди, нито се представят доказателства за виновно поведение от страна на длъжностни лица от ответната банка при снабдяването й с изпълнителен лист срещу ищеца. Последният е бил неизправен длъжник по сключен договор за кредит и при събиране на вземането си банката е действала в съответствие с уговореното в договора и дадените й от закона правомощия. Що се отнася до оплакванията срещу действията на съдебния изпълнител, той не е конституиран като страна в процеса и обсъждането на действията му е извън предмета на делото, тъй като с тях не може да ангажира отговорността на взискателя. Жалбата е неоснователна, а въззивното решение - правилно. По делото няма доказателства в подкрепа на довода, представен пред касационния състав, че банката е действала недобросъвестно при сключването на договора за банков кредит, както и че е предприела действия за прекратяването му и за принудително събиране на вземането, чрез снабдяването й с изпълнителен лист по реда на чл. 237, б. "в" ГПК (отм.) и чрез сезирането на съдебния изпълнител, вместо на публичен изпълнител от А. за държавни вземания. Редът за защита на длъжника срещу изпълнителен титул, издаден на посоченото основание, е уреден в чл. 250 ГПК (отм.), а ако длъжникът пропусне срока или искането му за спиране на изпълнението не бъде уважено - по реда на чл. 254 ГПК (отм.). Но дори установяването на факта, че сумата по изпълнителния лист не се дължи, сам по себе си не е достатъчен за да обоснове твърдение, че е налице виновно поведение (умишлено или небрежно) на длъжностни лица от ответната банка, които при това, трябва да са посочени конкретно. Не се установява и причинно-следствена връзка между поведението на банката, респ. на нейни служители, насочено към събиране на неиздължената част от кредита и претендираните от ищеца, сега касатор, имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане. Доводът в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с "дописан" съдебен протокол, не може да се провери. Касаторът не е посочил кой съдебен протокол има предвид и от коя съдебна инстанция е съставен той, съответно в какво се състои нарушението. Независимо от това е известно, че оспорването на съдържанието и поправката на съдебния протокол се извършва по реда на чл. 126, ал. 2 ГПК (отм.), а данни за предприети действия в тази насока няма. По изложените съображения Върховният касационен съд - състав на III г. о.