Решение № 8626 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15489/2009 г.

Решение № 8626 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15489/2009 г., I о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 145 във вр. с чл. 146 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "НЕКСКОМ - БЪЛГАРИЯ" ЕАД - със седалище в гр. София, подадена чрез адв. Богдан Петров, против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 53/22.10.2009 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). С акта на основание чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 8 от ДОПК във вр. с чл. 35, ал. 1 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) във вр. с чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни вземания, във вр. с чл. 24, ал. 1, чл. 59, ал. 1 от АПК и Решение № 596/9.06.2009 г. на КРС, на дружеството са установени следните непогасени ликвидни и изискуеми задължения към КРС: такса за ползване на ограничен ресурс от радиочестотния спектър за периода 30.01.2007 г. до 9.06.2009 г. и първоначална лицензионна такса, възлизащи общо на 403 506,86 лева. Жалбоподателят развива съображения за нищожност на АУПДВ, както и за неговата незаконосъобразност. Моли да бъде обявен за нищожен АУПДВ или да бъде отменен в цялост или в частта му, отнасяща се до установяване на публичните държавни вземания за периода след 1.06.2007 г., както и до установяване на вземанията за лихви. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът - Комисия за регулиране на съобщенията, в съдено заседание, чрез процесуалните си представители - юрк. Димитрова и юрк. Добрева - Петкова е оспорил жалбата. Счита за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че липсва правно основание пораждащо задължение за плащането на публични държавни вземания установени с АУПДВ. В подкрепа на горното са и решения № 13457/29.10.2012 г. и решение от 3.04.2012 г. по адм. дело № 1386/2010 г. на 3 членен състав на ВАС и 5 членен състав на ВАС, в които е прието, че издадената лицензия 115А и в последствие издаденото служебно разрешение за ползване на ресурс от "Некском България" са издадени в съответствие със законовите разпоредби на ЗЕС и съответно АУПДВ във връзка с ползване на неограничен ресурс е издаден законосъобразно от страна на КРС. Относно твърдението на жалбоподателя, че не е желаел да ползва предоставения му ресурс и по тази причина не дължи такса по издадената лицензия и решение, следва да бъде отбелязано, че същия /предоставен ресурс/ вече е взет и не може да се ползва от друго лице. Ето защо вземането на ограничен ресурса от страна на "Некском България" предполага упражняване на правата и спазване на задълженията за използването му, включително и плащането на съответните такси. Предвид изложеното жалбоподателят е бил длъжен да плаща такса за пълно предоставения му ресурс и независимо от обстоятелството, че е посочил, че не е желаел да ползва ресурса. С оглед горното, счита че не е налице нищожност или незаконосъобразност на издадения акт за АУПДВ, поради което моли да бъде отхвърлена жалбата на дружеството като неоснователна. Подробни съображения развива в писмени бележки. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, законосъобразността и валидността на оспорения акт прие за установено следното: Оспорването е подадено в срока по чл. 149 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. От събраните по делото доказателства е видно, че на "НЕКСКОМ - БЪЛГАРИЯ" ЕАД е издадена индивидуална лицензия № 115А-03369/30.01.2007 г. за осъществяване на далекосъобщения чрез обществена далекосъобщителна мрежа от неподвижна радиослужба от вида "точка към много точки" в честотен обхват 26 GHz с национално покритие за срок от 15 години, издадена с решение № 176/30.01.2007 г. от Комисията за регулиране на съобщенията /това решение не е обжалвано/. С решение № 606/29.05.2008 г. на КРС, издадено на основание § 9, ал. 3 ПЗР от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/, на дружеството служебно е издадено разрешение № 00356/29.05.2008 г., което е заместило лицензия № 115А-03369/30.01.2007 г. С решение № 596/9.06.2009 г. на КРС, разрешение № 00356/29.05.2008 г. е отнето на основание чл. 117, ал. 1, т. 3 и ал. 6 ЗЕС, за което няма данни дали е обжалвано и е разпоредено дължимите от "НЕКСКОМ - БЪЛГАРИЯ" ЕАД суми към КРС да бъдат събрани по реда за събиране на държавните вземания. На дружеството е издаден акт за установяване на публично държавно вземане № 53/22.10.2009 г. на председателя на КРС, за задължения възникнали до отнемане на разрешението. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка настоящият състав на ВАС, Осмо отделение приема за установено, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на установената писмена форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Актът е и в съответствие с целта на закона. Съгласно текста на чл. 21, ал. 2 от ЗЕС, КРС е независим държавен орган, респективно липсва друг компетентен орган, който да определи различно лице, издател на АУПДВ. КРС притежава правомощията да издава такива актове за вземания, произтичащи от извършване на далекосъобщителна дейност. По силата на чл. 222, ал. 1 от Закона за далекосъобщенията ЗД (отм.) и на чл. 143 от ЗЕС във вр. с т. 11.1 и т. 11.2 от индивидуалната лицензия № 115А-03369/30.01.2007 г. във вр. с т. 5 и т. 6 от Приложение 3 на индивидуалната лицензия, във вр. с т. 2.3 от разрешение № 00356 от 29.05.2008 г. и т. 3. и т. 4 от Приложение 3 към разрешението, дружеството е задължено да заплаща годишна такса за ползване на ограничен ресурс от радиочестотния спектър. На основание чл. 221, ал. 2, т. 3 от Закона за далекосъобщенията ЗД(отм.) във вр. с т. 11.1 и т. 11.2 от индивидуалната лицензия № 115А-03369/30.01.2007 г. във вр. с т. 1 и т. 2 от Приложение 3 към индивидуалната лицензия "НЕКСКОМ - БЪЛГАРИЯ" ЕАД има задължение да заплати първоначална лицензионна такса. В разпоредбите на чл. 224, ал. 1 от ЗД (отм.) и на чл. 147 от ЗЕС е предвидено, че размера на таксите, събирани от КРС е нормативно определен. Размерът, сроковете и начинът на плащане са регламентирани в Тарифа за таксите. Оттук следва изводът, че посоченото в оспорения акт публично държавно вземане е установено по основание, респективно актът не е в противоречие с чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за нищожност на лицензията, издадена с Решение № 176/30.01.2007 г. на КРС и на издаденото впоследствие разрешение № 00356/29.05.2008 г. и съответно за нищожност на АУПДВ предвид следното: С писмена молба "НЕКСКОМ - БЪЛГАРИЯ" ЕАД е поискало на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК съставът на ВАС, I А отделение /сега осмо отделение/ да спре производството по настоящото дело - адм. д. № 15489/09 г. до приключване на спора по адм. д. № 1389/2010 г. и на спора по адм. д. № 1386/2010 г., двете по описа на ВАС. Тъй като тези дела са имали за предмет въпроси, които са от преюдициално значение за резултата по настоящото дело, с определение № 4998 от 16.04.2010 г. производството по делото е спряно до приключване с влезли в сила актове на производствата по адм. д. № 1386/2010 г. и по адм. д. № 1389/2010 г., двете по описа на ВАС, Седмо отделение. С определение от 15.12.2012 г. е възобновено производството по настоящото дело, предвид че производството по адм. д. № 1386/2010 г. на ВАС - Седмо отделение е приключило с решение № 4811/3.04.2012 г. /потвърдено с решение № 13457 от 29.10.2012 г. по адм. дело № 9756/2012 г. на ВАС, петчленен състав на II колегия. Производството по адм. д. № 1389/2010 г. на ВАС - Седмо отделение е приключило с постановяване на решение № 784/18.01.2011 г. по описа на този съд, потвърдено с решение № 8551 от 15.06.2011 г. по адм. дело № 3467/2011 г. на ВАС, петчленен състав на II колегия. С цитираните по - горе решения ВАС е отхвърлил като неоснователни жалбите на "НЕКСКОМ-БЪЛГАРИЯ" ЕАД за прогласяване на нищожност на индивидуална лицензия № 115А-03369/30.01.2007 г. за осъществяване на далекосъобщения чрез обществена далекосъобщителна мрежа от неподвижна радиослужба от вида "точка към много точки" в честотен обхват 26 GHz с национално покритие за срок от 15 години, издадена с решение № 176 от 30.01.2007 г. от Комисията за регулиране на съобщенията, както и за нищожност на издаденото впоследствие разрешение № 00356/29.05.2008 г. В случая лицензията е била издадена от регулаторния орган по реда и на основание чл. 61, ал. 4 от ЗД (отм.) без да е проведена тръжна процедура поради наличие на достатъчно свободен ресурс, който е разпределен между подалите заявления кандидати. Комисията е изпълнила задължението си да уведоми оператора за приетото решение да не провежда търг, който от своя страна е потвърдил заявеното искане да осъществява лицензионната дейност. Въз основа на надлежно потвърдено искане и при спазване на административнопроизводствените правила, КРС е приела решение № 176 от 30.01.2007 г. да издаде исканата лицензия на дружеството. Това решение има конститутивно, правопораждащо действие за адресата си, издадено от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. В лицензионния акт са регламентирани условията и изискванията за ползване на радиочестотния спектър и свързаните с това права и задължения на лицензианта. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че се е отказал от издаване на лицензията позовавайки се на разпоредбата на чл. 72 от ЗД (отм.). Тази норма е неприложима, доколкото комисията не е провела тръжна процедура и лицензията не е издадена на жалбоподателя в качеството му на спечелил кандидат. Твърденията на жалбоподателя, че не е използвал честотния ресурс предмет на Лицензията, са неоснователни. Това е така, защото въз основа на индивидуалната лицензия е било издадено служебно и разрешение, от което са породени съответните правни последици за "НЕКСКОМ - БЪЛГАРИЯ" ЕАД. Дали дружеството е ползвало реално ресурса е обстоятелство, ирелевантно за резултата по делото. С издаването на индивидуалната лицензия и на разрешението, на предприятието е предоставен спектър, който не може същевременно да бъде даден на друг субект. Това означава, че спектърът е зает за срока, предвиден в акта поради което дружеството дължи изпълнение на правата и задълженията, предвидени в лицензионния акт. Предвид горепосоченото, следва и че издадения АУПДВ, във връзка с дължимите такси за ползване на ограничения ресурс-радиочестотен спектър по посочените лицензия и разрешение, както и първоначалната лицензионна такса са дължими и начислени в съответствие със законовите изисквания. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства в това число и ССЕ, въз основа на които да е установен друг размер на вземанията различен от установения в АУПДВ. По отношение на твърдението на жалбоподателя за противоречие на издадения АУПДВ с чл. 175, ал. 1 от ДОПК, следва да се посочи, че съгласно посочената норма за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. В съответствие с посочената разпоредба КРС е определила размера на лихвата в съответствие с чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Съгласно чл. 1 от ЗЛДТДПВ неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от подобен характер, се събират със законната лихва. След като установените с АУПДВ такси са публични държавни вземания, то по отношение на тях също е приложима нормата на чл. 175, ал. 1 ДОПК от което следва, че ако не бъдат платени в срок, се начислява лихва в размер на законната. По делото нито се твърди, нито са представени доказателства, дружеството да е заплатило в срок, а и до момента установените с АУПДВ задължения - такси за ползване на ограничения ресурс от радиочестотния спектър по посочените лицензия и разрешение, така и първоначалната лицензионна такса, възлизащи в общ размер на 403 506,86 лева. По изложените съображения настоящият състав на Осмо отделение намира, че оспореният акт е валиден, законосъобразен и жалбата срещу него е неоснователна. С оглед изхода на спора на жалбоподателят не се следват разноски по делото. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,