Решение № 131 от 15.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 351/2013 г.

Решение № 131 от 15.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 351/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Служебният защитник на подсъдимия С. И. П. е обжалвал решението на Софийския апелативен съд относно потвърждаването (освен изменянето) на осъдителната присъда на Софийския градски съд. Относно потвърждаването и присъдата - 20 от 19.ХII.2008 г. по нохд № 3545/2006 г., е за отговорността на подсъдимия П. за три грабежа: - за извършения на 13.VII.1999 г. от него и от още трима неустановени, чрез употреба на сила и заплашване спрямо К. и Н. Д. (дъщеря и майка), от които отнели вещи общо за 9 787 лева, преди всичко бижута; - на 23.VII. с. г. при същите условия, но от В. М. и на вещи общо за 1 344 лева; - на 29.VII. с. г. при същите условия и от същата пострадала, но на радиокасетофон и ел. бормашина общо за 151 лева; и трите грабежа са получили правна квалификация по чл. 198, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 НК, но първият и третият - свързано с чл. 199, ал. 1, т. 1 (поради "големия размер" на отнетото за 9 787 лева) и с т. 3 (поради средната телесна повреда - чл. 129 НК - на М. от счупените и три ребра); по-тежко наказуемите грабежи са и наказани по-тежко - на 3 години лишаване от свобода с приложение и на чл. 55 НК (в размер под минималния, предвиден в закона), а грабежът по основния състав на престъплението - 2 години лишаване от свобода; както тези наказания, така и общото наказание за съвкупността от трите престъпления са определени освен това условно (чл. 66 НК) с изпитателен срок от 5 години. В гражданскоосъдителната и част присъдата на СГС се отнася до уважените също частично искове за имуществени и неимуществени вреди, причинени на пострадалата К. Д. (за 9787, съответно 5000 лева). Оправдателната част на първоинстанционната присъда е в резултат и на частичното отхвърляне на обвинението, най-съществено във връзка с участието в тези престъпления и в още един грабеж на съподсъдимите на П. Р. С., М. А., Б. А. и Р. С., както и за самостоятелната престъпна дейност за вещно укривателство на Е. П. С въззивното решение - 312 от 12.Х.2012 г. по внохд № 441/2012 г., присъдата, освен че е потвърдена, е изменена в полза на подсъдимия П. чрез намаляване с 1 г. на наложените му наказания и на продължителността на изпитателния срок по чл. 66 НК. В касационната жалба се съдържат позоваване на всички основания за отменяне или изменяне на съдебния акт (макар и чрез несъвсем стриктно придържане към съответните текстове от НПК), лаконични доводи, които са предназначени да подкрепят позоваването, и искания по изхода на делото (оправдаване на подсъдимия още във ВКС - ново разглеждане на делото - смекчаване на отговорността му). Касационната жалба е поддържана и в съдебното заседание на тази инстанция, а останалите страни я преценяват като неоснователна. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила въззивното решение като предмет на своята проверка. В обжалваната (осъдителната) част то не е засегнато от приписаните му слабости. Неговото оспорване и без друго е повече декларативно, лишено от онази конкретност, която би го направила убедително. Друг е въпросът, че общо формулираните несъгласия - "не са събрани никакви доказателства", "нарушено е и правото на защита", "негодни доказателствени средства" и други подобни, могат да бъдат отнесени преимуществено към едното от касационните основания - същественото нарушение на процесуални правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, - а такова отнасяне само по себе си позволява отхвърлянето на другите основания (доколкото ги лишава от процесуална самостоятелност - за нея вж. повече Т. р. 51/1964 - ОСНК). Независимо от горното, извършената от ВКС проверка не констатира никаква подкрепа за недоволството на жалбоподателя. От недостатъци страда по-скоро дейността на обвинението, на които съдилищата в предходните инстанции по различни поводи справедливо са обърнали внимание. Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС - I наказателно отделение