Решение № 6732 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12372/2015 г.

Решение № 6732 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12372/2015 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е искане на Е. Д. М. от град Варна, подадено чрез процесуален представител адв. Лилко Йоцов за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК на влязлото в сила решение № 2314 от 15.10.2014 г., постановено по адм. д. № 2565/2014 г. по описа на Административен съд град Варна. Твърди се в искането за отмяна, че искателката е била лишена от възможността да участва в делото и не е била надлежно представлявана. Ответникът - Общинска служба"Земеделие" град Варна, чрез пълномощника юрк. Костова в представен по делото писмен отговор, изразява становище за неоснователност на искането. Искането за отмяна е направено в сроковете по чл. 240 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С решение № 3400 от 30.06.2014 г. по адм. дело № 10678/2013 г. на Варненския районен съд е отхвърлена като неоснователна жалбата на Е. Д. против решение № 1797 от 28.06.2013 г. на ОСЗ - Варна. С решение 2314 от 15.10.2014 г., постановено по адм. д. № 2565/2014 г. по описа на Административен съд град Варна решението на РС град Варна е оставено в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от АПК право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. Е. Д. М., в качеството й на жалбоподател, е страна по делото пред административния съд, като постановеното решение е неблагоприятно за нея. Поради това искателката може да претендира отмяна на постановеното решение. В искането се сочи, че се иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 239, т. 5 от АПК. В тази хипотеза отмяна може да се иска, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина или препятствие, което не е могла да отстрани. В случая не е налице нито една от посочените в нормата хипотези. Искателката М. е била редовно призована за проведеното заседание на 18.09.2014 г. по адм. дело № 2565/2014 г. пред АС град Варна, на което заседание е била представлявана от упълномощения от нея защитник - адв. Ташев. На това заседание процесуалния и представител адв. Ташев е заявил, че няма искания за събиране на доказателства, вкл. и за изготвяне на нова експертиза. По същия начин стои и въпросът с процесуалното представителство на молителката пред РС град Варна. Действително, на проведеното заседание на 20.05.2014 г. пред районния съд, нито тя, нито упълномощения от нея защитник са се явили пред съда, но и двамата са били редовно уведомени за датата и часа на съдебното заседание. Следва да се има предвид, че по делото липсват данни за наличието на основателна причина за неявяването на адвоката - пълномощник на М., което би дало основание на първоинстанционния съд за отложи разглеждането на делото. Това обстоятелство обаче не прави искането основателно. Явяването по делото пред съда не е задължително, а по желание на страната - стига последната да е редовно призована, както е в настоящия случай. Още повече, както вече беше отбелязано, пред касационната инстанция М. е била представлявана от упълномощен защитник, който се е отказал от правото да поиска събиране на доказателства по производството. Изложените от процесуалния представител на искателката в пледоарията по същество доводи за наличието на нарушения на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на атакуваното решение, са основания за касационен контрол при невлязъл в сила съдебен акт, а не основания за отмяна като извънреден способ за ревизия на влязло в сила съдебно решение. При липсата на условията за отмяна, визирани в чл. 239, т. 5 от АПК, искането на Е. Д. М. като неоснователно ще следва бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,