Решение № 4472 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3417/2019 г.

Решение № 4472 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3417/2019 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Т. Павлов, [населено място], [улица] срещу Решение № 20 от 07.02.2019 г. на Административен съд, гр. Пазарджик, постановено по административно дело № 1008/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на г-н Павлов срещу приложена на 25.10.2018 г. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движението по пътищата - "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик".

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – Т. Павлов, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Сочи, че решението е постановено без съдът да е обсъдил всички негови доводи, без да е направил пълен, всестранен и обективен анализ на доказателствата и е в противоречие с основните начала на Административнопроцесуалния кодекс, и "неспазване на принципа на истинност" по смисъла на чл. 7 АПК. Излага подробно фактите по делото и счита, че съдът не е отчел разпоредбата на чл. 50 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП) и не е ценил показанията на разпитания свидетел, както и извадката от плана за организация на движението.

Прави анализ на чл. 7 АПК и на задълженията на съда.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени принудителната мярка. Касаторът се представлява от адв. М. Минчева, Адвокатска колегия, гр. Пловдив.

1. Ответникът по касационната жалба – младши специалист в бюджетно мероприятие "Паркинги и охрана" в Община Пазарджик, счита същата за неоснователна. Прави анализ на доказателствата по делото и счита за съответен извода на съда за осъществено нарушение, което е предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от юрисконсулт П. Виячева.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:

1. На 25.10.2018 г. г-н Павлов е паркирал управлявания лек автомобил, марка "БМВ", регистрационен [рег. номер на МПС], в гр. Пазарджик, на ул. "Райко Даскалов".

1. На 25.10.2018 г. в 15, 20 ч. младши специалист – самоохрана в Бюджетно мероприятие "Паркинги и охрана" в Община Пазарджик прилага на автомобил, марка "БМВ", регистрационен [рег. номер на МПС], принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач".

1. В хода на съдебното производство органът представя:

а) Заповед № 961 от 03.05.2018 г. на кмета на Община Пазарджик за определяне на длъжностните лица, компетентни да прилагат принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5 ЗДвП, в която са включени лицата, заемащи длъжността "младши специалист – самоохрана";

б) длъжностна характеристика на длъжността "младши специалист – синя зона" към звено "Самоохрана" в Бюджетно мероприятие "Паркинги и охрана" в Община Пазарджик;

в) констативен протокол от 25.10.2018 г.;

г) докладна записка от 25.10.2018 г. на младшия специалист до кмета на общината;

д) глоба с фиш от 25.10.2018 г.;

е) снимков материал;

ж) извадка от Генерален план за организация на движението в гр. Пазарджик, от който е видно, че ул. "Райко Даскалов" в процесния участък попада в "синята зона" на гр. Пазарджик като от лявата страна на кръстовището с ул. "Петко Машев" е поставен знак В 27 "Забранено спирането", а от дясната страна на кръстовището с ул. "Петко Машев" е поставен знак В 28 "Забранено паркирането".

1. В хода на съдебното производство съдът разпитва свидетелят С. Мутафчиев, пътник в автомобила, по отношение на който е приложена принудителната мярка.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената принудителна мярка е издадена от компетентен орган с оглед на представената Заповед № 961 на кмета на общината, в исканата от закона форма и е в съответствие с материалноправните разпоредби.

Първоинстанционният съд приема, въз основа на генералния план за организация на движението, снимковия материал и показанията на свидетеля, че процесният автомобил е бил паркиран в обхвата на пътен знак В 28 "Забранено паркирането" и на знак, предупреждаващ за принудителното преместване на пътни превозни средства. Въз основа на това съдът приема, че принудителната мярка е съответна на изискванията на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП и прави извод за нейната законосъобразност.

Изводът на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно.

Доводите на касатора в подкрепа на порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила са свързани с необсъждането от първоинстанционния съд на неговите доводи, с нарушаване на принципа на истинност и липсата на "пълен, всестранен и обективен анализ" на доказателствата.

Видно от жалбата, с която касаторът е сезирал първоинстанционният съд, неговият довод за незаконосъобразност на принудителната мярка е бил, че не е извършил нарушение на знак В 28 "Забранено паркирането", тъй като по посока на неговото движение такъв знак липсва. Видно от мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е обсъдил подробно доводите на касатора за неосъществяване на нарушението, съотнесъл ги е към доказателствата по делото, в т. ч. Генералния план за организация на движението и показанията на разпитания свидетел – пътник в автомобила на касатора, и е направил обосновани и мотивирани изводи. Фактът, че изводите на съда не съвпадат с изводите на касатора не води до извод за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Вторият довод на касатора - за нарушение на принципа на истинност, регламентиран в чл. 7 АПК, е също неоснователен, тъй като видно от съдържанието на разпоредбата принципът е относим за дейността на административния орган. Принципът за истинност, относим за съда, е регламентиран в чл. 10 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК и задължава съда да осигури на страните възможност и да им съдейства за установявана не фактите, от значение за решаването на делото. От доказателствата по делото е видно, че първоинстанционният съд е спазил изцяло принципа, тъй като е дал възможност на страните да представят исканите от тях и релевантни за предмета на делото доказателства. Касаторът в хода на съдебното производство е присъствал лично в проведените две съдебни заседания и е бил надлежно представляван от адвокат, който изрично в последното съдебно заседание на 07.01.2019 г. е завил, че няма други доказателствени искания.

Третият довод на касатора в подкрепа на твърдяния порок съществени нарушения на съдопроизводствените правила е за неосъществен от съда анализ – "пълен, всестранен и обективен", на доказателствата по делото. Този довод на касатора не съответства на мотивите на обжалваното съдебно решение. Съдът е отчел всяко едно от надлежно събраните по делото релевантни доказателства, анализирал ги е поотделно и в тяхната цялост и е направил обосновани фактически и правни изводи.

С оглед на горното доводите на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни.

Касаторът счита, че съдът е постановил решението си в противоречие с чл. 50 ППЗДвП. Разпоредбата на чл. 50 ППЗДвП регламентира действието на забраните, въведени с пътен знак В 27 "Забрана за спиране" и В 28 "Забрана за паркиране" и то е до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя или до указано разстояние. Касаторът не оспорва, че на ул. "Райко Даскалов", преди кръстовището с ул. "Петко Машев" е имало пътен знак В 28 "Забрана за паркиране", но твърди, че такъв знак не е имало на мястото, на което е паркирал. Видно от доказателствата по делото, в т. ч. и показанията на разпитания свидетел – пътник в процесния автомобил, касаторът се е движел по ул. "Петко Машев", която е еднопосочна, и на Т-образното кръстовище с ул. "Райко Даскалов", вместо да спази поставения знак "Задължително на ляво", прави ляв завой и паркира в края на ул. "Райко Даскалов". При това негово поведение е очевидно, че може и да не е видял знака, поставен на вярното място по посока на движението на ул. "Райко Даскалов", но знаците са поставят в съответствие с разрешената посока на движение, а не в съответствие с поведението на водачи, които не спазват задължителните знаци. Наред с това, както сам сочи касаторът, процесното кръстовище е Т-образно като пресичащи се само ул. "Райко Даскалов" и ул. "Петко Машев", което обективно значи, че забраната, въведена със знак В 28 "Забранено паркирането" действа до края на ул. "Райко Даскалов", тъй като по посока на движението и след знака няма кръстовище, което да доведе до прекратяване на действието му.

Както е видно от доказателствата по делото и както правилно приема и първоинстанционният съд под знак В 28 е поставена и допълнителна табела, указваща принудителното преместване на паркирано в нарушение на забраната пътни превозни средства.

При така установените по делото доказателства изводът на първоинстанционния съд за осъществен фактическият състав на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП е правилен. Това прави обжалваното решение правилно и съдът следва да го остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд