Решение № 7457 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6432/2017 г.

Решение № 7457 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6432/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Началник сектор "Охранителна полиция" в Районно управление "Г. О." срещу Решение № 111 от 19.04.2017 г. по адм. дело № 27/2017 г. по описа на Административен съд - В. Т., с което е отменена негова Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-0268-000385 от 09.12.2016 г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство на И. Т. Т. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението поради материална незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответната страна - И. Т. Т. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура да заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-0268-000385 от 09.12.2016 г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство на И. Т. Т. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, АС - В. Т. е установил, че И. Т. Т. управлява собствения си лек автомобил в гр. Г. О. и е спрян за проверка от полицейски органи. Направен му е тест за алкохол, който е отрицателен. Отведен е в РПУ за извършване на тест за наркотици, като полевия тест отчита наличие на амфетамин и метамфетамин. Водачът заявява, че не е употребявал наркотици и дава кръвна проба. В съставен протокол за проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества е отбелязано начин на шофиране - сигурно, състояние на пътното платно - добро, настроение - спокойно, слизане от МПС - нормално, походка - сигурна, изговор - ясен, очи - без особености, мирис на алкохол - не, проверка за алкохол с алкотест и показания нула и проверка за употреба на упойващи или наркотични вещества с еднократен тест, както и талон за медицинско изследване. Вида на еднократния тест и дадените резултати са посочени в докладна записка от полицейския орган, извършил проверката. Образувано е на 08.12.2016 г. бързо производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК - управление на лек автомобил след употреба на наркотично вещество - метаамфетамин и амфетамин, за което е уведомена Районна прокуратура Г. О.. На 08.12.2016 г. е съставен срещу И. Т. Т. и акт за установяване на административно нарушение № 1714 за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП . На 09.12.2016 г. е издадена и оспорената от Тодоров заповед за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 1, б."б" от ЗДвП . Пред съда показания е дал свидетелят Х. П. Х., който установява механизма на извършването на тест за упойващи и наркотични вещества. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила довели до нарушение на материалния закон. Съдът е посочил, че употребата на упойващи вещества следва да е безспорно установена, като в конкретния случай показанията на полевия тест са оспорени и е дадена кръвна проба. При наличието на кръвна проба законът предвижда именно резултатите от нея да са определящи. При липсата на резултати от изследването на кръвта на водача недоказано е твърдението на органа за шофиране след употреба на упойващи вещества. Решението е правилно. В съответствие с чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП (в приложимата редакция преди Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.), за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца; при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. В случая резултатите от техническото средство, с което е установено наличието на упойващи вещества е оспорено чрез даването на кръвна проба. От представените по делото доказателства се установява по категоричен начин, че такава проба е била дадена, но резултатите не са били предоставени на съда. При това положение, в тежест на административния орган е да установи наличието на предпоставките за прилагане на процесната ПАМ. В случая, до приключване на съдебното производство не са представени такива доказателства. Административният орган не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. Цитираната от касатора съдебна практика в случая е неотносима, тъй като със съставянето на АУАН не се установява по безспорен начин използването на упойващи вещества. При наличие на медицинско изследване за кръвна проба, какъвто е настоящият случай, законът е предвидил, че установените стойности от тази кръвна проба са определящи. В случая по делото не са представени доказателства, резултатите от т. нар. полеви тест за упойващи вещества да са потвърдени от медицинско изследване на кръвна проба. Ето защо като е отменил оспорваната заповед, първоинстанционният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт. С оглед изхода на спора и на основание чл. 228 във вр. с чл. 143 АПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 21.05.2018 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение