Решение № 574 от 22.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5525/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) против Решение 2418 от 11.04.2024 г., постановено по адм.д. 7122/2023 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отменено нейно Решение Ц-12/ 30.06.2023 г., в частта по т.18, с която по отношение на Оранжерии Гимел II ЕООД, ТЕЦ Оранжерия Левски, с ЕИК 831915153 се утвърждава пределна цена и премия по чл.33а от Закона за енергетиката /ЗЕ/ за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране норма на възвръщаемост на капитала, считано от 01.07.2023 г.; върната е преписката на Комисията за енергийно и водно регулиране за ново произнасяне в едномесечен срок, считано от влизане на решението в сила, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона и е осъдена Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати Оранжерии Гимел II ЕООД, ТЕЦ Оранжерия Левски, с ЕИК 831915153, сумата от 1250 лв. (хиляда двеста и петдесет лева), представляваща разноски в производството. Касационният жалбоподател излага доводи за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел жалбата на дружеството за допустима, при положение че за същото не е бил налице правен интерес от оспорване на решението на КЕВР. Посочва, че първоинстанционният съд не е съобразил, че във възражението на дружеството до КЕВР /прието за основателно/ няма формулирано изрично искане стойността на Коефициента за разпределение на горивото в производството Кел.КПД да бъде определен на база паспортни данни и същият е определен в посочената от дружеството стойност 0,490 /средната стойност на електрическата ефективност по отчетни данни за изминалата календарна година/, съгласно глава Трета, раздел III, т.9 от Указания-НВ /едната от двете алтернативно посочени възможности/. Не е отчел и че в хода на административното производство от дружеството не е постъпвало искане за поправка на грешки в подаденото от него заявление. Пояснява се, че КЕВР не разполага с отчетните данни на дружеството, поради което последното е било задължено да попълни и двете колони на справката и отчетна и прогнозна стойност, както е и направило. Счита и, че дадените от съда указания са в противоречие с материалния закон и в нарушение на принципа за съразмерност. Иска да се обезсили обжалваното решение на АССГ и се прекрати съдебното производство, алтернативно да се отмени решението и се постанови друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата против оспореното Решение Ц-12/ 30.06.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране в частта по т.18 или алтернативно да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира и направените пред двете инстанции разноски. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Велчева, редовно упълномощена, която поддържа касационната жалба и претендира разноски. Ответникът Оранжерии Гимел II ЕООД, ТЕЦ Оранжерия Левски, чрез процесуален представител адв.Д.Пенкова, с писмен отговор, писмени бележки и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на обжалваното решение. Иска същото да бъде оставено в сила и претендира направените в производство разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът - Фонд Сигурност на електроенергийната система, не изразява становище по касационната жалба. В съдебно заседание, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град се е развило по жалба на "Оранжерии Гимел ІІ " ЕООД, ТЕЦ Оранжерия Левски срещу Решение Ц-12/ 30.06.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта по т.18, с която по отношение на дружеството е утвърдена пределна цена и премия по чл.33а от Закона за енергетиката /ЗЕ/ за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране норма на възвръщаемост на капитала, считано от 01.07.2023 г., досежно определения Коефициент за разпределение на горивото в производството Кел.КПД от 0,490. Съдът е установил, че в изпълнение указанията на КЕВР, дадени с писмо изх. Е-14-00-3 от 27.02.2023 г., "Оранжерии Гимел ІІ " ЕООД, ТЕЦ Оранжерия Левски е подало заявление с вх. Е-14-73-1 от 31.03.2023 г. до КЕВР за утвърждаване на цени на електрическа енергия, като е представило необходимата информация и приложения. След преглед на подаденото изявление и приложените към него документи, при спазване на ЗЕ, Наредба 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия и Наредба 1 от 2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 8б, чл. 30, ал. 1, т. 3 и т. 4, чл.33, чл. 33а, чл.36а, ал.2 от Закона за енергетиката, чл.2, т.1 и т.2, чл. 3, ал. 2, т. 1, чл. 32, ал. 1 и чл. 37 от Наредба 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия и Указанията за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода "Норма на възвръщаемост на капитала" (Указанията), приети с Решение по протокол 116 от 26.06.2018 г., по т. 1 на КЕВР, считано от 01.07.2021 г., КЕВР издала оспореното Решение Ц-12/ 30.06.2023 г., с което, за периода 01.07.2023г. - 30.06.2024 г., утвърдила пределни цени на топлинната енергия и определила преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвращаемост на капитала". В частта му по т.18 от Решението, на "Оранжерии Гимел ІІ " ЕООД, ТЕЦ Оранжерия Левски са утвърдени: 1. Преференциална цена на електрическата енергия (без ДДС) 424,93 лв./MWh; 2. Премия по чл. 33а от ЗЕ 183.95 лв./MWh; 3 . Ценообразуващи елементи на определената цена по т. 1: Необходими годишни приходи 4633 хил.лв, в т. ч.: - Разходи 4 562 хил.лв, от които условно-постоянни 1 849 хил. лв и променливи 2713 хил. лв.; - Регулаторна база на активите 3 520 хил.лв; - Норма на възвръщаемост 2,00 %; Количество електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство - 7 899 MWh. В същото решение, в оспорената му част след прието възражение на дружеството, е определен коефициент за разпределение на горивото при комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия - 0,4900 - предмет на правния спор. Първоинстанционният съд е приел жалбата на дружеството срещу решението в оспорената му част за допустима. Счел е, че оспореното решение е постановено от компетентен орган; при наличието на кворум с изискуемото се мнозинство, от състав на Комисията, който съответства на изискванията на закона; при спазване на изискванията за форма, установено в разпоредбата на чл.59 от АПК; при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в административното производство, но в противоречие с материалния закон. Съдът е приел, че в нарушение на принципите по чл.23, чл.24 и чл.31 от ЗЕ и в противоречие със собствените си Указания, приети с Решение 116/ 26.06.2018 год., във връзка с Наредба 5/ 23.01.14 г., във връзка с чл.21, ал. 1, т. 8 и чл. 30, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, КЕВР не е подложила на оценка и анализ предоставената от дружеството информация, в т.ч. и представеният с възражението паспорт на двигателя в когенерацията на обекта, а е приела, че "стойността на Кел.КПД е коригирана съобразно заявената от дружеството средната стойност на електрическата ефективност по отчетни данни за изминалата календарна година -0,490" без да съобрази, че дружеството не заявява стойността на коефициента, а тази стойност се определя съобразно нормативната уредба. Формирал е извода, че за да бъдат обосновани извършените корекции, КЕВР следва да извърши анализ на данните по представения паспорт на двигателя, а именно: - двигател JENBACHER JMS 620 GS-N. LC - със средна стойност на електрическата ефективност 42,3 %, съгласно паспортните данни на производителя-фирма JENBACHER AUSTRIA, като изложи ясни мотиви и съображения, въз основа на конкретни и съпоставими показатели и съобразно Указанията на КЕВР. Счел е и че в случая не е налице явна фактическа грешка и същата не може да бъде отстранена на основание чл. 62, ал.2 от АПК, тъй като се касае за вече формирано, въз основа на заявени от дружеството данни, властническо волеизявление и промяната на изходните параметри не може да се постигне по реда на чл. 62, ал.2 от АПК. Посочил е, че поправката на явна фактическа грешка не може да резултатира, промяна в основанието, въз основа на което грешно е приет "коефициент за разделяне на горивото в централата" и съществено да промени крайния резултат на обжалваното решение относно крайната цена на електрическата енергия. По изложените съображения съдът отменил решението на КЕВР в оспорената част и върнал преписката за ново произнасяне, съгласно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е установил вярно фактическата обстоятелства, която не се оспорва от страните, и правилно е приложил релевантните правни норми. Доводите му са логични и последователни и в съответствие с приложимото право, като към същите настоящата инстанция препраща при условията на чл.221, ал. 2, изр. 2 АПК. Неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на жалба, инициирала производството, а оттам и искането му за обезсилване на първоинстанционното решение, с довода, че възражението на дружеството в административното производство било уважено изцяло, в смисъла, в който е било направено, поради което не е налице предмет на обжалване и правен интерес да се обжалва решението на КЕВР. Решение Ц-12 от 30.06.2023 г. в обжалваната част по т. 18, представлява индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21 от АПК, във връзка с чл. 36а, ал. 2 от ЗЕ, и като такъв подлежи на оспорване по реда и условията на АПК пред компетентния административен съд. След като адресатът на акта в тази част - "Оранжерии Гимел ІІ " ЕООД, ТЕЦ Оранжерия Левски счита, че е неблагоприятно засегнат от акта / че "коефициентът за разделяне на горивото в централата" е неправилно определен/, същият безспорно има правен интерес от оспорване. Въпрос не на допустимост, а на основателност е дали КЕВР законосъобразно е приела без корекции заявените от дружеството параметри и е определила процесния "коефициент за разделяне на горивото в централата". Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че оспореното решение е постановено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, съгласно разпоредбата на чл.59 от АПК, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в административното производство, но в противоречие с материалния закон. Правилно съдът е анализирал относимите, към правомощията на КЕВР при ценовото регулиране, норми на чл. 23, чл. 24 и чл. 31 от ЗЕ и е посочил, че Комисията следва да осигурява баланс между интересите на енергийните дружества и клиентите, да осигурява равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и видовете клиенти, да прилага общ подход към всички дружества, адресати на процесното решение, при определяне на цените на електрическа и топлинна енергия, които следва да са недискриминационни, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин. Цените на топлинната енергия се определят по реда на Наредба 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия, а в случаите на комбинирано производство се утвърждават еднокомпонентна цена или цени на топлинна енергия по видове топлоносители и се определя преференциална цена на електрическата енергия, на база приети от КЕВР Указания, и в съответствие с чл.24 от Наредба 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Във връзка с приети изменения и допълнения вНаредба 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия и в Наредба 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, са разработени Указания за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода "норма на възвръщаемост на капитала, приети с протоколно решение на КЕВР 116/26.06.2018 г., които отменят предишните Указания, приети с протоколно решение 95/25.05.2015 г. При тази нормативна уредба, спорният по делото въпрос е правилно ли КЕВР е приложила разработените от нея Указания и по конкретно, спазен ли е раздел ІІІ т. 9 от същите, където е указано, че коефициента за разпределяне на горивото при комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия в енергийната част на централата за дружества с инсталации за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия в промишлеността /заводски централи/, в здравеопазването и селското стопанство, към които се причислява и дружеството жалбоподател, се определя от стойността по паспортни данни или средната стойност на електрическата ефективност по отчетни данни за изминалата календарна година, по данни от издадените сертификати за произход на електрическата енергия от високоефективно комбинирано производство, коригирани със загубите по електрическата мрежа и влиянието на климатичните условия. По делото се установява, че дружеството, във връзка с указанията на КЕВР, е попълнило изискуемата се справка, като за отчетна и прогнозна стойност на Коефициент за разделяне на горивото в централата е вписало 0,490 утвърден с Решение на КЕВР за предходния период 01.07.2022 г. - 30.06.2023 г. Не се оспорва и обстоятелството, че дружеството с възражение Е-14-73-2 от 31.05.2023 г., по отношение на публикувания Доклад вх. Е-Дк-663/25.05.2023 г. от Дирекция "Електроенергетика и топлоенергетика" и Дирекция "Правна" на КЕВР за извършване на регулаторен преглед и утвърждаване на цени на топлинна енергия и определяне на цени и премии за електрическа енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство на дружества от сектор "Топлоенергетика", считано от 01.07.2023 г., е възразило по отношение на определения коефициент за разделяне на горивото в централата /коефициент за ефективност на производството на електрическа енергия/, предоставило е паспортните данни на двигателите в когенерацията "Оранжерии Гимел ІІ " ЕООД, посочило е, че нанесената корекция на електрическата ефективност несъответства на нормативната уредба и техническите параметри по паспорт на двигателите и е поискало Комисията да преразгледа извършената корекция на коефициента и да я приведе в съответствие с приетите нормативни изисквания за този параметър. С така постъпилото възражение, противно на твърдяното от касатора, дружеството не е заявило и предложило стойност на коефициента 0,490 отразената в справката отчетна и прогнозна стойност на коефициента. Както правилно е посочил и първоинстанционния съд, задължение не на дружеството, а на КЕВР е да определи стойността на коефициента, съобразно нормативната уредба /стойността по паспортни данни или средната стойност на електрическата ефективност по отчетни данни за изминалата календарна година/, като изложи ясни мотиви и съображения, въз основа на конкретни и съпоставими показатели, коя от алтернативно посочените стойности приема за съответна на изискванията на чл. 23, т. 4 и 5 от ЗЕ и чл.31, т. 4 от ЗЕ и съобразена с принципът по чл. 8, ал. 2 от АПК. В случая КЕВР не е извършила дължимия анализ на коректно подадените от дружеството данни и не е изложила мотиви и съображения защо е приела коефициента по средната стойност на електрическата ефективност по отчетни данни за изминалата календарна година, а не по стойността по паспортни данни. В тази връзка следва да се отбележи и че принципно предоставената на административните органи оперативна самостоятелност е винаги по точно определени въпроси и тя никога не изключва задължението на тези органи за детайлно мотивиране на издаваните от тях актове. Правилни са и изводите на първоинстанционния съд, че в случая не е налице явна фактическа грешка и същата не може да бъде отстранена на основание чл. 62, ал.2 от АПК. Не се установява несъответствие между действителната воля на административния орган и изразената такава в издадения административен акт, дължащо се на писмени грешки, грешки в пресмятанията или други очевидни неточности, а е формирано властническо волеизявление относно стойността на коефициента за разделяне на горивото в централата. Несъстоятелни са и оплакванията на касатора за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения и необоснованост на решението. Правото на участие на страните в процеса не е препятствано, съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и задълбочено е анализирал релевантните за спора обстоятелства, поради което обжалваното решение е надлежно мотивирано. По изложените съображения и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изхода на правния спор, основателно се явява искането на ответникът Оранжерии Гимел II ЕООД за присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие и доказателства за плащане, като размерът на същото е съобразен с минимално предвидения размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение