Решение № 9609 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2348/2013 г.

Решение № 9609 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2348/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 3 от 21.01.2013 г. по административно дело № 174/2012 г. Административен съд - Силистра е отхвърлил жалбата на Минка Накова Накова срещу решение № Ра-4121/1.10.2012 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Силистра. С определение № 79 от 31.01.2013 г. по същото дело Силистренският административен съд е допълнил решението си в частта за разноските, като е осъдил Минка Накова Накова да заплати на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Силистра сумата от 150 лв., представляващи направени по делото разноски - адвокатско възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт. Решението и определението са обжалвани от Минка Накова Накова с искане за отмяната им и определяне реален размер на пенсията й. Ответникът по касация - директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Силистра, действащ чрез старши юрисконсулт Маринова, оспорва жалбата и моли атакуваните с нея съдебни актове да бъдат оставени в сила, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от страна с правен интерес, за която оспорените с нея съдебни актове са неблагоприятни. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението и определението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата срещу тях за неоснователна. Атакуваните с нея съдебни актове са валидни, допустими и правилни, като не страдат от пороци, съществуването на които би обусловило тяхната отмяна. С разпореждане № 20/11.05.2012 г., потвърдено с оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ - Силистра от 1.10.2012 г., ръководителят на пенсионното осигуряване е изменил отпуснатата на Минка Накова Накова лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 28.12.2011 г., като е определил месечна сума за изплащане в размер на 164.05 лв. Разпореждането е атакувано от Накова по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО пред горестоящия административен орган, като жалбоподателката е посочила, че не е съгласна с начина, по който е изчислена пенсията й, поради което иска да бъде преразгледана и се определи в правилен размер. При осъщественият административен контрол директорът на ТП на НОИ - Силистра не е уважил сезиралата го жалба, като е приел, че при изчисляване размера на пенсията пенсионноосигурителния орган е взел предвид както придобития осигурителен стаж в пълен обем, така и осигурителния доход за периода, в който е положен стажа. Решението на Силистренския административен съд, с което жалбата против решението на директора на ТП на НОИ - Силистра е отхвърлена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства и заключението на вещото лице по назначената съдебна експертиза, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Обоснован е изводът на съда, че няма основания по чл. 146 от АПК за отмяна на процесния административен акт. В съответствие с данните по делото и компетентно изготвеното заключение на вещото лице съдът е приел за установено, че административният орган е определил съдържанието на процесното пенсионно право съобразно доказателствата и установения в чл. 70 от КСО алгоритъм за изчисляване на пенсията. Пенсионноосигурителният орган не е имал основание да определи друг размер на отпуснатата пенсия, доколкото последният е в пряка връзка с размера на трудовия/осигурителния стаж и Накова не е доказала допълнително стаж от три години за определяне на друг индивидуален коефициент. Осигурителният стаж на лицето за времето е зачетен съобразно наличните доказателства и няма достоверни данни през периода 1996 г. - 2006 г. то да е полагало труд и в "БТК" АД. Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, поради което същото трябва да бъде оставено в сила. Неоснователно е и искането за отмяна на определението, с което е присъдено юрисконсултско възнаграждение на ТП на НОИ - Силистра. Първоинстанционният съд е спазил дължимата процедура по приложимата в случая норма на чл. 248 от ГПК, прилагана субсидиарно в съдебно-административното производство по силата на чл. 144 от АПК. Постановеното по съществото на искането определение е и материално законосъобразно. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването на административния акт, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В процесният казус са налице тези условия. Видно е от съдържанието на разпоредбите на чл. 143 от АПК, че правилата за дължимост на разноски са обусловени от резултата при оспорването. Липсата на изрична регламентация в АПК за случаите, когато при отхвърляне на жалбата органът се представлява не от адвокат, а от юрисконсулт, обосновава субсидиарното приложение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) на основание чл. 144 от АПК. В тези случаи правото на съдебни разноски - присъждане на юрисконсултско възнаграждение при благоприятен за органа изход на спора, възниква по силата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, която норма гласи, че в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Ето защо правото на съдебни разноски възниква в хипотезите на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК, с оглед изхода на производството и от факта, че административният орган (респ. юридическото лице) е защитаван от юрисконсулт. Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като съдът в хипотезата на отхвърлена жалба присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на представляващия юрисконсулт, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него, респективно към това ЮЛ, в чиято структура се намира представляваният по този начин едноличен административен орган, издал оспореният административен акт. Съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита по административни дела възнаграждението се определя съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 от наредбата - за други неоценяеми искове, в размер на 150 лева, които жалбоподателката е била осъдена да заплати на ТП на НОИ - Силистра за юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения следва да се приеме, че Административен съд - Силистра, като е уважил искането за допълване на постановеното решение с присъждане на разноски, е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора по настоящото дело трябва да бъде уважено своевременно заявеното искане на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита в съдебното производство пред касационната инстанция, реализирана с писмен отговор от надлежно упълномощената старши юрисконсулт Маринова, чийто размер по изложените по-горе съображения се равнява на 150 лв., които следва да се присъдят в полза на ТП на НОИ - Силистра, дължими от Минка Накова. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,