Решение № 9073 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2681/2018 г.

Решение № 9073 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2681/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. И. А. от гр. В., чрез адв. Михова като процесуален представител, срещу решение № 16 от 12.01.2018 г., постановено по адм. дело № 625/2017 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 1322/4.08.2017 г. на кмета на община В.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и неоснователност. Претендира се отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - кметът на община В. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Пред административния съд жалбоподателят е оспорил заповед № 1322/4.08.2017 г. на кмета на община В., с която му е разпоредено на основание чл. 225а във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ да премахне незаконен строеж: "коминно тяло", находящо се в сграда с идентификатор 12259.1010.7.2 по кадастралната карта на гр. В., УПИ I-7, кв. 3 по плана на жк Д., бл. ..., вх. ..., изпълнен без строителни книжа. Строежът е изграден в абонатната станция на вх. ..., бл. ..., с размери 0,25 м/0,25 м и височина 2,60 м, свързан е с общата димоотводна инсталация на сградата и обслужва парно котле, разположено в абонатната станция. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при условията на заместване, в предвидената писмена форма с посочване на фактическите и правни основания съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, при спазване на административнопроизводствените правила съгласно чл. 225а, ал. 2 ЗУТ и в съответствие с материалния закон. Приел е, че строежът е шеста категория. Представлява реконструкция и преустройство на съществуваща димоотводна инсталация на сградата чрез изграждане на коминно тяло с пробиване на обща част - стоманобетонна плоча за свързване към общата инсталация и към котле за твърдо гориво, за който не е издадено необходимото разрешение за строеж. Обосновал е извод, че строежът е незаконен, не отговаря на условията за търпимост съгласно § 16, ал. 3 ПР ЗУТ с оглед годината на изграждането му, поради което подлежи на премахване на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Решението е правилно. По делото не се спори, че строежът е изпълнен от жалбоподателя в периода м. февруари - март 2000 г. без издадени строителни книжа. Описанието в заповедта съответства на това по съставения констативен акт № 13/30.06.2017 г. Правилен е изводът за валидност на заповедта като издадена от компетентен орган при условията на заместване. За установяване на това обстоятелство са представени надлежни писмени доказателства. В случая не е налице хипотезата на делегиране на правомощия. Законосъобразно съдът е приел, че е спазено изискването за форма на оспорената заповед и при издаването й не са нарушени общите правила на АПК и предвидената в ЗУТ процедура. Заповедта е мотивирана с посочване на фактическите и правни основания. Строежът е индивидуализиран ясно и е направено пълно описание. Административният орган е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. Обсъдил е подаденото от жалбоподателя възражение срещу констативния акт. Спазена е предвидената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура. Заключението на съда, че изграденото коминно тяло представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ е в съответствие с доказателствата по делото. Този извод е основан на характеристиките, местоположението и параметрите на обекта, потвърдени и от заключението на съдебно-техническата експертиза. Безспорно е установено, че с изграждането на коминното тяло е извършено преустройство на съществуваща димоотводна инсталация на сграда без промяна на предназначението й. Същата е удължена. Изпълненото коминно тяло е свързано с общата инсталация чрез отвор в стоманобетонната плоча на първия жилищен етаж. При тези данни правилно съдът не е кредитирал заключението на вещото лице относно характера на обекта. Въпросът дали изпълненото на място представлява строеж е правен. Вещото лице може да определи техническите му характеристики, но съдът следва да направи извод за наличието или не на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Начинът на свързване на коминното тяло с общата димоотводна инсталация чрез направата на нов отвор или използването на съществуващ такъв не обуславя друг извод. Безспорно е установено, че строежът е изпълнен в обща част на сградата. В тази връзка възражението на касатора, че изводът на съда за наличие на строеж, не е съобразен със заключението на вещото лице, е неоснователно. От съвкупния анализ на доказателствата по делото правилно е изведен извод за наличието на такъв, изграден без разрешение за строеж. Коминното тяло не попада нито в изключенията, предвидени в чл. 225, ал. 4 ППЗТСУ (отм.), нито в тези по сега действащия чл. 151, ал. 1 ЗУТ. Неоснователни са доводите на касатора за неправилна преценка на съда относно определянето на строежа като шеста категория. Обстоятелството, че е извършено свързване към съществуваща обща инсталация, не променя извода за категорията на строежа. Дори да се приеме, че същият е четвърта категория, по това не се отразява на извода за материална компетентност на административния орган, издал оспорената заповед. Предвид времето на изграждане правилно съдът е приел, че не са налице предпоставките за определяне на коминното тяло като търпим строеж съгласно § 16, ал. 3 ПР ЗУТ. По делото не е установено декларирането му от собственика пред одобряващите органи в предвидения 6-месечен срок, поради което съответствието на строежа със строителните правила и норми, действали към момента на построяването му, не може да доведе до извод за неговата търпимост. Законосъобразен е изводът, че в случая разпоредбата на § 127, ал. 1 ДР ЗИД ЗУТ е неприложима. Тази норма не се отнася за всички незаконни строежи, изпълнени до 31.03.2001 г. и не изключва приложението на § 16. Явява се негово допълнение, като въвежда четвърти период за обявяване на строежи, за които няма строителни книжа, за търпими. Затова е неприложима за случаите на незаконни строежи, извършени преди периода 2.01.2001 г. - 31.03.2001 г. Ето защо, изводът на съда за материална законосъобразност на заповедта поради липса на предпоставки за търпимост на разпоредения за премахване строеж е в съответствие със закона. С оглед изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение