Решение № 11932 от 19.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1587/2019 г.

Решение № 11932 от 19.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1587/2019 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "М и М Агенция" ЕООД, ЕИК 110507070, срещу решение № 45 от 7.12.2018 г., постановено по адм. дело № 456/2018 г. по описа на Административен съд – Русе (АС – Русе), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 499 от 6.07.2018 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно първоинстанционният съд отхвърлил жалбата на дружеството срещу оспорения акт, без да извърши задълбочен анализ на представените доказателства, въз основа на който да обоснове изводите си от правна страна. Иска отмяна на решението. Претендира разноски. Ответникът - председателят на Комисията за защита на потребителите, в писмен отговор на касационната жалба, излага съображения за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, се явява неоснователна по следните съображения: Производството пред АС – Русе е образувано по жалба на "М и М Агенция" ЕООД, ЕИК 110507070 срещу заповед № 499 от 6.07.2018 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на дружеството се забранява да прилага нелоялна търговска практика, а именно търговецът да принуждава потребителите да заплащат услуги, които не желаят, преди да могат да заплатят и използват желаните от тях услуги, в нарушение на чл. 68з, предложение 2 /принуда/, във връзка с чл. 68и, т. 1, във връзка с чл. 68г, ал. 4 във връзка с чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). След анализ на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, съдът е установил съответстваща фактическа обстановка, която не се спори. Спорът между страните касае приложението на материалния закон: За да отхвърли жалбата на "М и М Агенция" ЕООД, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при правилно приложение на процесуалния и материалния закон и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Обосновано съдът е приел, че е налице търговска практика по смисъла § 13, т. 23 ДР ЗЗП, изразяваща се в това, че потребителите са принудени да заплатят цената за настаняване в 4-та стая, за която е отказана направената резервация, без да използват услугата настаняване, за да могат да се възползват от ползването на три броя стаи, за които желаят настаняване, без да имат възможност да се възползват от свободата на избор, заплащайки само услугата, която желаят, а именно настаняване в три броя стаи. Касационната инстанция споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд досежно правилното приложение на материалния закон от административния орган. В допълнение посочва следното: Съгласно нормата на чл. 68в ЗЗП, забраняват се нелоялните търговски практики. В съответствие с § 13, т. 23 ДР на ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Съгласно чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, дадена търговска практика е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, към когото е насочена. Освен тази обща дефиниция на нелоялната търговска практика разпоредбата на чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП изрично определя две категории нелоялни търговски практики - "заблуждаващите търговски практики" и "агресивните търговски практики", които, когато отговарят на изискванията, посочени в чл. 68д - 68к ЗЗП, са винаги нелоялни. Тези практики се считат за нелоялни, без да бъдат обект на оценка на изискванията на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, защото самият законодател ги е определил като нелоялни, т. е. те ex lege са нелоялни. Търговската практика е агресивна, когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, и поради използването на тормоз, принуда, включително използването на физическа сила или злоупотреба с влияние, следва, че тя променя или е възможно да промени съществено свободата на избор или поведението на средния потребител по отношение на стоката или услугата, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика – чл. 68з от ЗЗП и чл. 8 от Директива 2005/29/ЕО. Със специалната разпоредба на чл. 68и, т. 1 от ЗЗП се определят елементите от фактическия състав на агресивна търговска практика. При извършването на преценка дали при използването на дадена търговска практика се прилага тормоз, принуда, включително физическа сила или злоупотреба с влияние, се вземат предвид периодът от време и мястото на използване на търговската практика, нейният характер и настойчивост. Безспорно е, че Д. Димитрова е резервирала 4 стаи за 16 и 17.02.2018 г. в хотел "Фея" в гр. Троян, стопанисван от касационния жалбоподател. Платила е капаро по 130 лв. за стая, общо 520 лв. При пристигането в хотела на 16.02.2018 г. е заявила, че отказа четвъртата стая. От страна на управителя на хотела е заявено, че за да ползват трите стаи следва да заплатят и резервираната четвърта. За да не провалят почивката си Димитрова и придружаващите я лица са били принудени да заплатят и стойността за неизползваната четвърта стая. В случая служител на дружеството е оказал принуда спрямо потребител и придружаващите я лица, като е обвързал ползването на желаната от тях услуга - настаняване в 3 стаи в хотел "Фея", със заплащането на резервираната 4-та стая, чието използване е било отказано. Безспорно е, че е налице направена резервация на четири стаи, като е заплатена като капаро 50 % от стойността им, както и че ползването на едната стая е отказано на 12.02.2018 г. Не е спорно също така, че потребителите са заплатили остатъка от стойността на цялата резервация, включително четвъртата неизползвана (отказана) стая, при настаняването им. Заплащането на четвъртата стая е поставено като условие (принуда) за използване на желаната от потребителите услуга - настаняване в три стаи в хотел "Фея". Предвид изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. С оглед изхода на спора и на основание чл. 228 АПК, във вр. с чл. 143 АПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение