Решение № 1268 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9184/2015 г.

Решение № 1268 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9184/2015 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от "Ф. Б. пациентски форум", гр. С., представлявано от председателя на управителния съвет И. Димитров, чрез адв. М. Цветковска, срещу чл. 37, ал. 2, т. 4, б. "а"; чл. 47, ал. 1; чл. 53, ал. 2, т. 2; чл. 56, ал. 1; чл. 57, ал. 1 и ал. 2 от Национален рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Български лекарски съюз за 2015 г., обнародван в Д. вестник Бр. 6 от 23.01.2015 г. Жалбоподателят е изложил твърдения, че предоставената от закона компетентност по специални ограничения е прехвърлена в нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗНА, което ги определя като нищожни. Поддържа, че позитивният лекарски списък, който се състои само от приложения, не е информационен бюлетин или източник на информация, а нормативен акт по силата на чл. 259 ЗЛПХМ. Ответната страна - Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), редовно призована, не се представлява. Към съпроводително писмо изх. № 07-01-42/14.08.2015 г. по описа на НЗОК са приложени доказателства, съставляващи административната преписка. Ответната страна - Български лекарски съюз, чрез процесуалният си представител заявява оспорване на жалбата. Ответната страна - Министърът на здравеопазването, чрез юрк. Здравкова в открито заседание излага доводи за неоснователност на жалбата. Заинтересована страна - Националният съвет за цени и реимбурсация на лекарствените продукти, не излага становище по съществото на спора. Заинтересована страна - Български фармацевтичен съюз, в писмено становище излага доводи, че жалбата следва да бъде уважена. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение счита жалбата за процесуално допустима и основателна, по следните съображения: Не е спорно по делото, че оспореният Национален рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Български лекарски съюз за 2015 г. е подзаконов нормативен акт и съгласно чл. 185, ал. 1 от АПК, може да се оспорва пред съд. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи и законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Съгласно чл. 196, вр. чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт, като прецени дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните и материално-правни разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Жалбоподателят е юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано в Централния регистър на юридическите лица, осъществяващи дейност в обществена полза в Министерство на правосъдието. Признато е за национално-представено по смисъла на чл. 82 от Закона за здравето, съответно на основание Наредба № 48/09.09.2010 г. за признаване на организациите за защита правата на пациентите за представителни организации, издадена от Министерство на здравеопазването. Предметът на дейност на федерацията е свързан със защита правата и интересите в сферата на здравеопазването и с правото на достъп на пациентите до медицинска помощ и лечение. Оспорените текстове касаят начина на предписване, отпускане и заплащане на лекарствени продукти, предназначени за лечение на хронично протичащи заболявания за дълъг период от време, а някои от тях дори пожизнено. В Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) е предвидена възможността, според която с Наредбата по ал. 2 се уреждат и критериите за определяне на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща напълно или частично лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели (списък на заболяванията). Визираните изменения на ЗЗО (Д. в. бр. 48/2015 г.) въвеждат нов ред за определяне на списъка на заболяванията - министърът на здравеопазването определя критериите по чл. 45, ал. 3 в срок до три месеца от влизането в сила на този закон, а Надзорният съвет (НС) на НЗОК утвърждава списъка по чл. 45, ал. 4 в срок до три месеца след определяне на критериите по ал. 1 (пар. 40 от ПЗР на ЗИД, Д. в. бр. 48/2015 г.). В ЗЗО чл. 78, т. 2 е предвидена възможността в НЗОК да се извършва експертиза при предписването на скъпо струващо лекарствено лечение в случаи, предвидени в НРД. В ЗЗО няма пояснения или препратки по въпроса, дали тези случаи са свързани с вид заболяване, вид лекарствено лечение или е посочена само цената на лечението. Понятията "скъпо струващо лекарствено лечение" или "скъпоструващи лекарства" не са формулирани в ЗЗО или в друг нормативен акт. В НРД за 2015 г. е предвидена принципно процедура по режим на отпускане, но не и приложения с посочване на конкретни лекарства, конкретни групи на лекарства или лекарства за лечение на конкретни заболявания, които да са с такъв определен режим. Позитивният лекарствен списък се състои от четири приложения, с регламент в "Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти" като компетентен орган по включването и поддържането е, създадения на основание чл. 259 от ЗЛПХМ, орган Национален съвет по цени и реимбурсиране. Съгласно § 10 от ПЗР, Наредбата се приема на основание чл. 261а, ал. 5 и във вр. с чл. 259, ал. 1, т. 4 и чл. 262, ал. 7 от ЗЛПХМ. В нея се определят други условия, намерили отражение в "Позитивния лекарствен списък" и Приложение № 1 към него. Както в ЗЗО, така и в ЗЛПХМ не е предвидена компетентност на Министерския съвет или на Съвета по цени и реимбурсиране да определят режим на предписване и отпускане; не са предвидени и ограничения, подлежащи на вписване в Позитивния лекарствен списък, не е предвидено той да съдържа информация, извън описаните в чл. 262, ал. 2 данни. В чл. 6, ал. 3 от Наредбата обаче е посочено, че приложенията на ПЛС съдържат "информация за ограниченията в начина на предписване при различни индикации". С настоящата жалба се атакуват разпоредбите на Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2015 година, като се поддържа, че е налице липса на компетентност по реда на чл. 2, ал. 2 от ЗНА.