Решение № 7521 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2365/2021 г.

Решение № 7521 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2365/2021 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Комисия за енергийно и водно регулиране – гр. София чрез юриск. Д. Лефтерова за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и 4 АПК на влязло в сила решение № 7866/12.12.2019 г., постановено по адм. дело № 6828/2019 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е частично отменено с решение № 13360/28.10.2020 г. по адм. дело № 2549/2020 г. на Върховния административен съд, Трето отделение. В искането са изложени твърдения за наличие на нови писмени доказателства и нови обстоятелства, които са от съществено значение за изхода на делото и които при решаването му не са били известни на страната – основание чл. 239, т. 1 АПК, като в тази връзка е налице позоваване на решение по дело С-279/09 на СЕС, както и основанието по чл. 239, т. 4 АПК. За него искателят твърди, че са налице множество решения, с които КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетения, като сочи решение № 599/1.02.2018 г. по адм. дело № 10934/2017 г. на АССГ, оставено в сила с решение № 3483/11.03.2019 г. по адм. дело № 3824/2018 г. на ВАС, което КЕВР е осъдена да заплати обезщетение в размер на 396 лв., както и решение № 7132/28.11.2017 г. по адм. дело № 6799/2017 г. на АССГ, частично отменено с решение № 7873/27.05.2019 г. по адм. дело № 1343/2018 г. на ВАС, с което КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение в размер на 300 лв. Подробни съображения са изложени в искането за отмяна, което в съдебно заседание се поддържа от юриск. Лефтерова, която претендира и присъждане на разноски по представения списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по искането "Електроразпределение Север" АД – гр. Варна чрез процесуалния си представител адв. Н. Георгиева, го оспорва като неоснователно и претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че искането е частично недопустимо относно тази част на решението на ВАС, Трето отделение, с което е отменено първоинстанционното решение на АССГ, а в останалата част е допустимо като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 и 4 АПК, а разгледан по същество в посочената част е неоснователно и следва бъде отхвърлено поради следните съображения: По частичната недопустимост на искането за отмяна. Не се спори, че с решението на ВАС, Трето отделение (по адм. дело № 2549/2020 г.) е отменено решението на АССГ (по адм. дело № 6828/2019 г.) в частта, в която КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение за имуществени вреди, причинени от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № НП-380/17.12.2014 г., издадено от председател на КЕВР, състоящо се в направени разноски за адвокатското възнаграждение в производство по нахд № 1137/2015. по описа на Районен съд – гр. Габрово за сумата над 500 лв. до пълния присъден размер от 1 356 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 10.03.2016 г. до окончателното й плащане. Със същото решение ВАС, Трето отделение е постановил друго решение по съществото на спора на основание чл. 222, ал. 1 АПК, като е отхвърлил предявеният от "Електроразпределение Север" АД иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер над 300 лв. за разликата до 500 лв., ведно със законната лихва върху посочената разлика, считано от 10.03.2016 г. до окончателното й изплащане. В тази част искането за отмяна е недопустимо, както и в частта, в която е оставено в сила първоинстанционното решение от ВАС, Трето отделение, с което първоинстанционният съд частично е отхвърлил иска на "Електроразпределение Север" АД. В посочената част липсва правен интерес за КЕВР да иска отмяна по чл. 237 и сл. от АПК, тъй като е налице частично благоприятен за него резултат, поради което отмяната е недопустима и следва да се остави без разглеждане в посочената част и делото в същата част пред ВАС, петчленен състав следва да бъде прекратено. По основателността на искането за отмяна. С решението си ВАС, Трето отделение е отменил частично предявеният иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с което е отхвърлена жалбата на "Електроразпределение Север" АД за заплащане на обезщетение в размер над 300 лв. за разликата до 500 лв., представляващо направени от дружеството разноски за адвокат във връзка с обжалване, съотв. отменено наказателно постановление № НП-380/17.12.2014 г. на председателя на КЕВР по кнад № 17/2016 г. на Административен съд – гр. Габрово, ведно със законната лихва, считано от 10.03.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението и е постановено от ВАС, Трето отделение друго решение, с което е осъдена КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение за претърпени от същото дружество обезщетение за вреди, представляващи направените разноски в размер на 200 лв. (над 300 лв. до пълния размер от 500 лв.) във връзка с обжалваното наказателно постановление, посочено по-горе, ведно със законната лихва, считано от 10.03.2016 г. до окончателното изплащане на посочената сума. В искането за отмяна се сочат основанията по чл. 239, т. 1 и 4 АПК. По т. 1 на посочената разпоредба се допуска отмяна на влязло в сила решение като извънинстанционен съдебен контрол в случаите, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществени значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Това означава, че въпреки процесуалната активност на страната тези нови обстоятелства и/или нови писмени доказателства са останали неизвестни за него, но в същото време те са относими към предмета на спора и на крайния му резултат. В случая такива искателят не посочва и не представя. Посоченото в искането за отмяна решение по дело С-279/09 на СЕС не представлява нито ново обстоятелство, нито ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. В тази връзка следва да се посочи, че чл. 239, т. 1 АПК не съдържа хипотеза, според която може да се отмени влязло в сила решение на това основание при наличие на решение на СЕС, каквато възможност съществува по чл. 239, т. 6 АПК при наличие на решение на Европейския съд по правата на човека, но и в този случай съответното решение трябва да е относимо към конкретния правен спор. Посоченото в искането за отмяна на решение по дело С-279/09 на СЕС има тълкувателен характер, но не може да бъде подведено под хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като решенията на СЕС са неотносими към нея, а посочената разпоредба не може да се тълкува разширително. Решенията на СЕС предвид, че са постановени по преюдициални запитвания, са източник на правото и могат да бъдат приложени с оглед съдебната практика, която създават по тълкуване на общностни правни норми и на тях следва да съответстват правните норми на националното законодателство, но не могат да бъдат основания за отмяна на влезли в сила решения на националния съд по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Относно твърдението на искателя, че енергийното дружество е могло да осъществи защитата си, позовавайки се на решението на СЕС относно разрешения въпрос по конкретно преюдициално запитване за осъществяване на ефективна съдебна защита, е приложимо и относимо при осъществяване на инстанционен съдебен контрол по подобни казуси като съдебна практика, но не и като основание за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Не представлява новооткрито обстоятелство и определение от 27.09.2011 г. по дело F-55/08 DEP на Съда на публичната служба, поради което и то не представлява основание по чл. 239, т. 1 АПК. Същото се отнася и до решение по дело С-2/08 на СЕС. По посоченото в искането основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК искателят сочи съдебна практика, цитирана в искането по сходни казуси, те не могат да се подведат под правната норма на чл. 239, т. 4 АПК Тази правна норма изисква две противоречиви решения, които са постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание, а между посочените в искането за отмяна съдебни решения и решението, чиято отмяна се иска липсва посоченото пълно тъждество съгласно чл. 239, т. 4 АПК. Само при такова пълно тъждество може да се допусне отмяна на влязло в сила решение, което е неправилно, за да се преодолее противоречието, допуснато с постановяване на две противоречиви решения. В процесния случай не е налице основанието по чл. 239, т. 4 АПК и искането е неоснователно. Липсата на един и същи спорен предмет между сочените решения не обуславя основанието по чл. 239, т. 4 АПК. В искането за отмяна се посочват много оплаквания, които са свързани с неправилност на съдебните актове на АССГ и на ВАС, Трето отделение, но те могат да се въвеждат само в производство по чл. 208 и сл. от АПК, но не и в извънинстанционно такова, каквото е производството по реда на чл. 237 и сл. от АПК. С оглед изложеното настоящият петчленен състав счита, че искането по чл. 239, т. 1 и 4 АПК в частта, в която същото е допустимо, но се явява неоснователно, поради което на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на делото и направеното искане от адв. Н. Георгиева, процесуален представител на "Електроразпределение Север" АД, на същото дружество следва да се заплатят направените за настоящата инстанция разноски в размер на 600 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия