Решение № 8305 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15693/2011 г.

Решение № 8305 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15693/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от Васил Атанасов Василев от гр. Варна против решение № 2333/14.10.2011 г. по адм. дело № 2631/2009 г. на Административния съд - Варна, с което е отхвърлен като неоснователен искът му по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Областна дирекция на МВР - Варна за заплащане на неимуществени вреди, с искане да се отмени като неправилно поради противоречието му с материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призовани, не се явява и не се представлява. Ответникът, редовно призован, не се представлява. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд - трето отделение, като извърши на основание чл. 218 от АПК проверка на обжалваното решение, анализ на представените по делото писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок по чл. 211 от АПК, против съдебен акт, подлежащ на обжалване, но разгледана по същество, е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният административен съд е постановил обжалваното решение в открит съдебен процес, в който са били спазени изцяло всички процесуални права на страните, давани са били указания на касатора в рамките на позволеното от закона, приети са били всичките му доказателства и на тях е бил извършен обстоен анализ. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че служители в администрацията на ответника не са извършили бездействали при изпълнение на служебните си задължения, от които пряко да са настъпили вреди за касатора, нито са съставили актове с цел да навредят на ищеца, от което е направил извод, че по отношение на касатора не е бил осъществен съставът на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в нито една от двете му предпоставки. Този извод на съда е правилен и законосъобразен. От събраните и анализирани в хода на съдебното производство писмени доказателства съдът е достигнал до правилният извод, че искът, предявен против държавата за действия на длъжностни лица при изпълнение на административна дейност е неоснователен, тъй като претендираните вреди от касатора не са били причинени от твърдяното бездействие на служители от администрацията на ответника. Правилно и законосъобразно, въз основа на тези приети за безспорни обстоятелства съдът е приел, че по делото не е било доказано бездействие на държавни служители при изпълнение на тяхната служебна дейност, довело до пряко причиняване на неимуществени вреди на касатора и е отхвърлил иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ като неоснователен. Следователно, като е отхвърлил предявеният от ищеца иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът е постановил един законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,