Решение № 2338 от 23.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11575/2016 г.

Решение № 2338 от 23.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11575/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на Е. А. Т., гр. П., ул. "В." №... за отмяна на Решение № 5989 от 18.05.2016 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 11811/2015 г.

С Решение № 5989 Върховният административен съд оставил в сила Решение № 1661 от 28.08.2015 г. на Административен съд, гр. П., постановено по административно дело № 2365/2014 г., с което е отменена Заповед № ЗРИ-321 от 25.07.2014 г. на кмета на район "Източен", О. П., с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ "Двуетажна полумасивна постройка", находящ се в поземлен имот 56784.524.21 по кадастралната карта на гр. П., за когото е отреден урегулиран поземлен имот V-928, кв. 28 по плана на кв. "Д.", гр. П., с административен адрес гр. П., ул. "В." №..., с извършител и собственик В. М. Т..

Искателят - Е. А. Т., моли съда да отмени Решение № 5989 на основание чл. 304 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Сочи, че от протокола на съдебното заседание, проведено на 18.04.2016 г., е видно, че съдът приел за разглеждане жалбата й от 15.04.2016 г. заедно с приложените доказателства, посочил, че по жалбата ще се произнесе с крайния съдебен акт, но видно от Решение № 5989 не се произнесъл. Позовава се на тълкувателно решение № 1 от 8.06.2001 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 1/2000 г.

Представя договор за продажба на недвижим имот - частна държавна собственост от 29.03.2013 г. между О. П. и Г. Д. Т. и Е. А. Т.; нотариален акт за собственост № 97, том I, рег. № 1310, дело № 97/2010 г.; нотариален акт № 187, том I, рег. № 998, дело № 186/2014 г.; скица на поземлен имот 56784.554.21; скица на сграда 56784.554.21.4; скица на сграда 56784.554.21.3. - доказателства, които приложила и към касационната си жалба и които съдът приел с определение от 18.05.2016 г.

Ответникът по искането - кметът на район "Източен", О. П., не взема становище.

Ответникът по искането - В. М. Т., счита същото за недопустимо. З. Е. А. Т. Р. № 5989 не е неблагоприятно и тя не се явява трето лице с права по чл. 246, ал. 1 АПК. Следвало да подаде молба за допълване на съдебното решение. Алтернативно поддържа доводи за неоснователност на искането. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. В. Д., Адвокатска колегия, гр. П..

Върховният административен съд счита искането за подадено в срока по чл. 240, ал. 2 АПК.

Правното основание на искането, с което г-жа Танчева сезирала съда, е чл. 304 ГПК. Разпоредбата на чл. 304 ГПК дава право на отмяна на лице, спрямо което решението има сила, независимо, че не е било страна по делото. Идентична по съдържание е разпоредбата на чл. 246, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 144 АПК съдът прилага разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, но само за неуредените в дял трети "Производства пред съд" въпроси. Тъй като чл. 246, ал. 1 АПК урежда правата на третите лица, по отношение на които едно решение е неблагоприятно, но лицето не е било страна по делото, приложение следва да намери разпоредбата на Административнопроцесуалния, а не на Гражданския процесуален кодекс. С оглед на това съдът приема, че искането, с което е сезиран, е с правно основание чл. 246, ал. 1 АПК.

За да се произнесе по искането съдът установи следното от фактическа страна:

1. Е. А. Т. и Г. Д. Т., съпрузи, са собственици на поземлен имот 56784.524.21 по кадастралната карта на гр. П., с площ от 328 кв. м., за който е отреден урегулиран поземлен имот V-928, кв. 28 по плана на кв. "Д.", гр. П., с административен адрес гр. П., ул. "В." №... и на намиращата се в имота сграда с идентификатор 56784.524.21.3 - договор за продажба на недвижим имот - частна общинска собственост от 29.03.2013 г. и нотариален акт № 97, том I, рег. № 1310, дело 97/2010 г.

1. На 25.07.2014 г., със Заповед № ЗРИ-321 от 25.07.2014 г., издадена на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), кметът на район "Източен", О. П., наредил да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ "Двуетажна полумасивна постройка", находящ се в поземлен имот 56784.524.21 по кадастралната карта на гр. П., за който е отреден урегулиран поземлен имот V-928, кв. 28 по плана на кв. "Д.", гр. П., с административен адрес гр. П., ул. "В." №..., с извършител и собственик В. М. Т..

В заповедта е посочено, че собственици на поземления имот с идентификатор 56784.524.21 са Г. Д. Т. и Е. А. Т.. В заповедта не е посочено на В. М. Т. да е учредено право на строеж.

1. По жалба на В. М. Т. срещу Заповед № ЗРИ-321 било образувано административно дело № 2365/2014 г. на Административен съд, гр. П.. Като страни по делото били конституирани: жалбоподател - В. М. Т. и ответник - кметът на Район "Източен", О. П..

1. На 28.08.2015 г., с Решение № 1661, постановено по административно дело № 2365/2014 г., Административен съд, гр. П., отменил Заповед № ЗРИ-321 от 25.07.2014 г. на кмета на район "Източен", О. П..

1. На 23.09.2015 г. кметът на район "Източен", О. П., подал касационна жалба, по която било образувано административно дело № 11811/2015 г. на Върховния административен съд.

1. На 18.04.2016 г. по административно дело № 11811/2015 г. постъпила жалба от Е. А. Т. срещу Решение № 1661 с приложени писмени доказателства.

1. На 18.04.2016 г. в съдебно заседание съдът докладвал жалбата на Е. А. Т., приел приложените към жалбата писмени доказателства и постановил, че по жалбата ще се произнесе с крайния съдебен акт.

1. На 18.05.2016 г., с Решение № 5989, Върховният административен съд оставил в сила Решение № 1661, обжалвано с жалбата на Е. А. Т..

1. На 13.06.2016 г. Е. А. Т. подала искане за отмяна на Решение № 5989 на основание чл. 304 ГПК, по което е образувано настоящото съдебно производство.

При така установените по делото факти и установеното правно основание на искането Върховният административен съд счита подаденото на 13.06.2016 г. искане за отмяна на Решение № 5989 за неоснователно.

За да е налице право на искане за отмяна по смисъла на чл. 246, ал. 1 АПК и то да е основателно е необходимо да са налице кумулативно три предпоставки - решението, чиято отмяна се иска, да има сила за лицето, това решение да е неблагоприятно за него, и лицето да не е било страна по делото.

С Решение № 5989 съдът оставил в сила Решение № 1661, с което е отменена Заповед № ЗРИ-321 от 25.07.2014 г. на кмета на район "Източен", О. П., разпореждаща премахването на незаконен строеж в урегулиран поземлен имот V-928, кв. 28 по плана на кв. "Д.". По делото е безспорно, че г-жа Танчева е собственик на този поземлен имот, не тя е изградила незаконния строеж, но тя желае незаконния строеж да бъде премахнат, защото пречи на упражняването на правото й на лична собственост. С оглед на това за г-жа Т. З. № ЗРИ-321 е благоприятен административен акт - неговите правни последици пряко гарантират и защитават правото й на собственост. Факта, че тя не е участвала в административното производство по издаване на Заповед № ЗРИ-321 не води автоматично до извода, че актът няма въздействие върху нейни права и интереси, поради което тя няма качеството на заинтересована страна в съдебното производство по смисъла на чл. 153, ал. 1 АПК.

По силата на чл. 92 от Закона за собствеността (ЗС) собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея. Законът за собствеността не прави разлика между постройките с оглед на устройствения им статус - са или не са изградени в съответствие с нормативните изисквания. Това значи, че по силата на чл. 92 ЗС собственик на незаконния строеж, независимо от това кой го е изградил, е собственикът на земята, доколкото не са налице доказателства, които оборват приращението.

Факта, че процесният строеж, приет с оспорената заповед за незаконен, е изграден не от собственика на имота, а от трето лице, не води до извод, че правото на собственост на собственика не се засяга от заповедта за неговото премахване. Понасянето от извършителя на незаконния строеж на принудителните и на облигационните последици от заповедта за премахване не значи, че заповедта за премахването не въздейства (благоприятно или неблагоприятно) върху правото на собственост. Обективно заповедта за премахване на незаконен строеж води до премахване на собственост на собственика на имота, което значи, че този акт има пряко и непосредствено въздействие върху правото на собственост, което е конституционно гарантирано. Каква ще бъде позицията на собственика на имота по отношение на заповедта за премахване - дали за него тя ще бъде благоприятен или неблагоприятен административен акт, зависи от личното отношение на собственика към незаконния строеж, но релевантното в случая е, че този акт има пряко въздействие върху правото му на собственост.

Възможността, която собственикът на имота има да защити правото си на собственост чрез иска по чл. 109 ЗС не го лишава от качеството му на заинтересована страна в съдебното производство по обжалване на заповедта за премахване на незаконния строеж. Двата процесуални способа за защита имат различни правни предпоставки и се реализират чрез различни правни средства и доколкото собственикът на имота не е упражнил правото си по чл. 109 ЗС, а компетентният орган е преценил, че са налице предпоставките на чл. 225, ал. 2 ЗУТ не са налице обстоятелства, преклудиращи въздействието на заповедта за премахване на незаконен строеж върху правото на собственост на собственика на имота, в който е изграден незаконния строеж.

Следователно за искателя е налице първата предпоставка за правото на искане на отмяна по чл. 246, ал. 1 АПК - решението има сила за него.

Изводът, че Заповед № ЗРИ-321 има действие и по отношение на искателя и поради това той има качеството на заинтересована страна в съдебното производство, очевидно е бил направен и от касационния съд, защото касационната жалба на г-жа Танчева срещу Решение № 1661 е била докладвана от касационния съд в открито съдебно заседание, приета е от съда за разглеждане, тъй като са приети приложените към жалбата писмени доказателства и съдът изрично постановил, че по жалбата ще се произнесе с крайния съдебен акт. Ако касационният съд считаше, че Решение № 1661 няма сила за г-жа Танчева, т. е. тя няма качеството на заинтересована страна в първоинстанционното съдебно производство, не би приел за разглеждане касационната й жалба, а би прекратил съдебното производство досежно нея. В случая съдът приел за разглеждане жалбата и се произнесъл по нея с крайния съдебен акт, както изрично посочил в съдебно заседание. По този начин той потвърдил обвързаността на г-жа Танчева от съдебното решение.

Налице е и втората предпоставка за правото по чл. 246, ал. 1 АПК - Решение № 5989 е неблагоприятно за г-жа Танчева, защото с него съдът оставил в сила Решение № 1661, с което е отменена Заповед № ЗРИ-321. Г-жа Танчева счита Заповед № ЗРИ-321 за законосъобразна, защото пряко защитава правото й на собственост.

Не е налице обаче третата предпоставка за правото на искане за отмяна - г-жа Танчева е била страна в съдебното производство, в което съдът постановил решението, чиято отмяна иска. Както бе посочено по-горе съдът приел касационната жалба на г-жа Танчева, приел представените от нея писмени доказателства и се произнесъл по жалбата с решението си.

Факта, че в мотивите на съдебното решение съдът не посочил и касационната жалба на г-жа Танчева, като жалба, с която е сезиран, а само касационната жалба на административния орган, не може да обоснове извод за неучастие на г-жа Танчева в касационното производство и за воля на съда да прекрати съдебното производство по отношение на нея, т. е. да не я конституира като страна. Не мотивите на съдебното решение имат сила на пресъдено нещо, а самото решение, и не мотивите на съдебното решение, а процесуалните действия на съда по конституиране на страните - в случая обективирани в определения по допускане на жалбата и приемане на доказателствата и по постановяване, че по жалбата съдът ще се произнесе с крайния съдебен акт, определят реално участвалите в съдебното производство страни.

Субективните предели на силата на пресъдено нещо се определят въз основа на обективно участвалите в съдебното производство страни, а не единствено въз основа на страните, които съдът посочил в мотивите на съдебното решение. Противното би значело пропуска на съда да посочи в мотивите на съдебното решение фактически участвала в съдебното производство страна да води до изключване на тази страна от субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение единствено въз основа на този пропуск на съда. Този правен резултат чл. 177, ал. 1 във вр. с чл. 228 АПК не допуска.

С оглед на горното за г-жа Т. Р. № 5989 има сила и е неблагоприятно, но тя няма качеството на неучаствало в съдебното производство лице по смисъла на чл. 246, ал. 1 АПК. Тя е участвала в съдебното производство, нейната касационна жалба срещу Решение № 1661 е била разгледана от съда и съдът със съдебното решение се произнесъл по жалбата като оставил в сила Решение № 1661, с което е отменена че Заповед № ЗРИ-321.

Това прави искането неоснователно, поради което съдът следва да го отхвърли.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника В. М. Т. искане и на основание чл. 143, ал. 3 във вр. с чл. 249 АПК съдът следва да осъди Е. А. Т. да заплати на В. М. Т. направените по делото разноски. Същите, видно от представения договор за правна защита и съдействие от 25.07.2016 г., са в размер на 600, 00 лв. адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 и 2 АПК Върховният административен съд