Решение № 2773 от 16.3.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуален представител - юрк. В. Главчев срещу решение 3907 от 13.06.2022г., постановено по адм. дело 11676/2021г. на Административен съд София-град (АССГ), с което по жалба на К. Иванова е отменено Решение 726/2021г. на Комисията за защита от дискриминация и преписката е върната за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради противоречието му с материалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че КЗД е била десезирана от К. Иванова с подадена молба за оттегляне на жалбата по отношение на Т. Василева - учител в ДГ 86 и с оспореното решение, производството по преписка 914/2019г. е прекратено именно по отношение на тази ответна страна. След продължаване на производството по пр. 914/2019г. по отношение на останалите ответници, КЗД е постановила краен административен акт - Решение 820/21.12.2021г., който е обжалван и е налице висящо съдебно производство по адм. дело 959/22г. по описа на АССГ. С оглед изложеното счита, че неправилно с оспореното решение, съдът изпраща административната преписка за ново произнасяне от КЗД с мотиви, относими към крайният акт, постановен от КЗД. Иска се обявяване на решението за недопустимо, алтернативно за неправилно. Ответната страна - К. Иванова в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението като правилно да остане в сила. Ответната страна - Д. Блатечка - директор на Детска градина 86 "Асен Босев", чрез процесуален представител адв. Беров в съдебно заседание не оспорва касационната жалба с доводи, че съдебното решение е неправилно. Иска отмяната му и претендира разноски, съгласно представен списък. Ответната страна - Столична община, чрез юрк. Тодорова в съдебно заседание, не оспорва касационната жалба и моли решението като неправилно да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Регионално управление на образованието - София - град, чрез процесуален представител юрк. Кирилова заявява в съдебно заседание, че не оспорва касационната жалба. Иска отмяна на оспореното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на съдебното решение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е решение 726 от 04.10.2021г. на Комисия за защита от дискриминация, Петчленен разширен заседателен състав по преписка 914/2019г., с което на осн. чл.52, ал.3 от ЗЗДискр. е прекратено производството по преписка 914 по описа на КЗД за 2019г., в частта й по отношение на изложените в жалбата оплаквания за осъществена дискриминация от страна на Т. Василева и е оставена без разглеждане жалба с вх. 44 - 00 -950/22.03.2019г., подадена от К. Иванова, в частта й, отнасяща се до изложените оплаквания за осъществена дискриминация от страна на Т. Василева. За да се произнесе по спора, решаващият съд е приел, че оспореното решение е постановено по повод подадена от К. Иванова молба, с която оттегля жалбата си срещу Т. Василева, но с предходна молба от 18.03.2020г. същата е изложила твърдения и за осъществена дискриминация от Столична община, по която не е налице произнасяне, респ. не е изложила съображения относими към чл.30, ал.2 от АПК. С оглед изложеното е счел, че е налице висящност на административното производство спрямо Столична община, като не е налице произнасяне по твърденията за осъществена дискриминация от страна на СО, както в оспореното решение, така и в решение 820/21.12.2021г. на КЗД, поради което административният акт е издаден в нарушение на чл.35 от АПК, без да са изяснени в пълнота фактите и обстоятелствата и да се обсъдят обяснения и възражения на неконституираната страна. Поради констатирано от съда съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на осн. чл. 146, т.3 от АПК, съдът е отменил оспореното от него решение и изпратил преписката на КЗД за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението е неправилно. Производството пред КЗК по преписка 914/2019г. е образувано по жалба с вх. 44-00 -3857 от 06.12.2019г. , допълнение с вх. 44 -00 - 3936 от 18.12.2019г. и допълнение с вх. 44-00 - 270 от 27.01.2020г. от К. Иванова - родител и законен представител на Д. Бойчев срещу Т. Василева, учител в ДГ 86 "Асен Босев" гр. София и Д. Блатечка - директор на ДГ 86 с оплаквания за осъществена дискриминация по признаци "увреждане" и "образование". След проведено проучване по преписката на основание чл. 55 - чл.59 от ЗЗДискр. и изискани становища, информация и доказателства от конституираните ответни страни са проведени и открити съдебни заседания. На 28.07.2021г. е депозирана молба от К. Иванова с вх. 44 -00 - 2711 по преписка 914/2019г., с която е уведомила КЗД, че оттегля изцяло жалбата против Т. Василева. Оспореното пред АССГ решение 726 от 04.10.2021г. на КЗД е постановено именно по повод посочената молба, с която К. Иванова е оттеглила жалбата си против Т. Василева на основание чл.52, ал.3 от ЗЗДискр. Съгласно посочената в решението разпоредба, послужила като основание за прекратяване на производството и оставяне без разглеждане на жалбата по преписка 91482019г. в частта й срещу Т. Василева, производството пред комисията се прекратява, когато жалбата или сигналът бъде оттеглен или не бъде поправен в срока, определен от комисията. В случая видно от подадената молба от К. Иванова от 28.07.2021г., ясно и недвусмислено е изразена волята й в качеството на жалбоподател за оттегляне изцяло на подадената жалба до КЗД против Т. Василева с изложени съображения за това. След като административния орган е десезиран от разглеждане на спора от лицето инициирало производството пред КЗД срещу конкретно лице, сочено като дискриминатор, с оспореното решение КЗД правилно е приела, че са налице предпоставките по чл. 52, ал.3, пр.1 от ЗЗДискр. като е прекратила производството по преписка 914/2019г. в частта й по отношение оплакванията за осъществена дискриминация от страна на Т. Василева и е оставила без разглеждане жалбата на К. Иванова, в частта й, отнасяща се до изложените оплаквания за осъществена дискриминация от страна на Т. Василева. Неправилно в оспореното решение АССГ е приел, че в това производство, КЗД е дължала произнасяне и по подадената от Иванова молба от 18.03.2020г. с твърдения за осъществена дискриминация от страна на Столична Община. Това е така тъй като след частичното прекратяване на производството по отношение на Т. Василева, производството пред КЗД е продължило спрямо останалите ответници по преписката, както и видно от доказателствата по делото е постановено решение 820/21.12.2021г. по същество на подадената от К. Иванова жалба. Не е спорно между страните, че това решение и обжалвано и е налице висящо адм. дело 959/2022г. по описа на АССГ. Именно в това производство следва да бъде изследван въпроса дали КЗД се е произнесла по цялата жалба, включително и относно твърденията за осъществена дискриминация от Столична община, неконституирането й като ответник и други. Предвид тези съображения, настоящият състав на ВАС намира, че АССГ неправилно е приел, че при постановяване на оспореното решение 726/04.10.2021г. по реда на чл.52, ал.3 от ЗЗДискр. , КЗД е дължала произнасяне и по твърденията за осъществена дискриминация от Столична община, изложени в молба от К. Иванова от 18.03.2020г. В това производство, административният орган дължи преценка единствено дали е валидно и редовно десезиран от жалбоподателя от произнасяне по образуваното производство, каквото десезиране в случая безспорно е установено от подадената от К. Иванова молба за изрично оттегляне на жалбата по отношение на Т. Василева. С оглед изложеното, оспореното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно, а подадената от К. Иванова жалба срещу решение 726/04.10.2021г. на КЗД се отхвърли като неоснователна. Същото е постановено от компетентен орган, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на чл.52, ал.3 от ЗЗДискр. Касатора не е претендирал разноски, поради което независимо от изхода на спора такива не следва да му се присъждат. С оглед изхода на спора на ответниците не се дължат претендираните разноски в размер от 2000лв. за адвокатско възнаграждение на детска градина 86 "Асен Босев", както и юрисконсултско възнаграждение на Столична община и Регионално управление на образованието - София - град. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал. 1от АПК, Върховният административен съд, пето отделение