Решение № 3979 от 30.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1873/2016 г.

Решение № 3979 от 30.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1873/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби против решение № 67/07.08.2015 г. по адм. д. № 194/2014 г. на Административен съд - Л.. В касационната жалба на М. М. К., понастоящем в ЗО "Атлант" - гр. Т., се оспорва решението в отхвърлителната му част. Твърди, че решението е неправилно поради необоснованост. Съдът не е взел предвид факта, че повече от година е бил на обща храна, а не на диетична, което е влошило здравословното му състояние. Възразява, че по втория предявен иск съдът не е взел предвид липсата на необходимото жизнено пространство, достъпът до топла вода и настаняването в килията на пушачи. Моли да бъде отменено решението и бъдат уважени изцяло предявените искове. В касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. С. се оспорва решението в осъдителната му част. Излага твърдения, че не са налице основанията на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за уважаване на иска, поради доказаната липса на незаконосъобразно бездействие на администрацията на З. Л. Доказателствата по делото установяват, че на ищеца е била осигурена диетична храна и са спазвани всички лекарски предписания. Моли да бъде отменено решението в осъдителната му част. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Не са налице сочените от касаторите отменителни основания. Правилен е изводът на административния съд, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за неимуществени вреди, произтичащи от неосигуряване на ищеца на диетична храна за периода 11.12.2012 г. до 10.11.2013 г. и за неоснователност на останалите предявени искове. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Административен съд - Л. е сезиран с два обективно съединени иска, предявени от М. М. К., за заплащане на парично обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на ответника Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. С. Ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на лекаря на затвора и цялата администрация. Вредите се изразяват в непоправима увреда на здравето му, претърпени болки и страдания, както и унизително отношение от страна на лекаря на затвора и администрацията. Счита, че вредите са резултат на две групи обстоятелства, а именно: 1. отказано лечение в стационар; отказан достъп до медицински специалист - кардиолог и ендокринолог; отказан достъп до жизнено необходими лекарства; предоставяне на обща храна, а не на диетична храна; 2. настаняване в килия без санитарен възел и топла вода; заедно с пушачи; при липса на осветление през нощта; при лоша хигиена. Ищецът посочва, че в резултат на дейността на администрацията на затвора стойностите на кръвната му захар се повишили драстично и здравето му се увредило необратимо. Предявените искове са в размер: за първата група фактически основания - 90 000,00 лв., а за втората - 10 000,00 лв., за периода на пребиваването на ищеца в З. Л. в периода от 02.09.2010 г. до 11.11.2013 г. включително. Обезщетението се претендира ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на завеждане на исковете до окончателното й изплащане. С обжалваното решение Административен съд - Л. е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. С. да заплати на К. обезщетение в размер на 3000,00 лева за претърпени неимуществени вреди от незаконното бездействие на администрацията на ОЗ Л. да му осигури като диабетик диетична храна по Диета № 9, за времето от 11.12.2012 г. до 10.11.2013 г., представляващи преживяното унижение и негативни емоции в тази връзка, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на иска - 28.04.2014 г. Съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска на К. за неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие, за периода от 02.09.2010 г. до 11.11.2013 г., представляващи преживени негативни емоции и унижение от отказано лечение в стационар; отказан достъп до медицински специалист /кардиолог и ендокринолог/; отказан достъп до необходими лекарства, и за периода от 02.09.2010 г. до 10.12.2012 г., непредоставена диетична храна по Диета № 9 като диабетик, предявен срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. С., в останалата част за разликата до пълния предявен размер от 90 хиляди лева. Отхвърлен е изцяло и искът на К. за неимуществени вреди, представляващи преживени негативни емоции и унижение, от незаконосъобразното бездействие на администрацията на затвора, защото бил настанен в килия без санитарен възел и топла вода; заедно с пушачи; при липса на осветление през нощта; при лоша хигиена, за целия период от 02.09.2010 г. до 11.11.2013 г., предявен срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. С., в размер на 10 хиляди лева. Съдът е посочил в мотивите си, че администрацията на ОЗ Л. не е осигурила на ищеца диетично хранене по Диета № 9. За част от процесния период, а именно след 11.12.2012 г. до 10.11.2013 г. включително, ищецът е бил поставен на обща, а не на диетична храна. Осъденият е бил принуден да се храни с предлаганата обща храна, като това е породило у него основателно чувство на страх за здравето му. Съдът се е позовал на показанията на цивилния готвач - св. Илиев, който не можел да се сети какво са давали за храна на диабетно болните. Имало една обща храна и добавка за диабетиците, които са на инсулин, като отделно меню за диабетици не е изготвял. Съдът е посочил, че ищецът съзнателно е бил поставен от администрацията в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, като е бил лишен от съответстваща на заболяването му диетична храна, предписана от лекар. По останалите наведени основания съдът е приел, че липсват доказателства за противоправно бездействие на администрацията, свързано с оплакването, че ищецът не е хоспитализиран през исковия период. По делото не са установени данни за медицински предписания, които не са изпълнени от ответника. По фактическите основания на предявения иск във връзка с лоши битови условия в затвора, съдът е приел, че същите са недоказани. От събраните доказателства се установява, че той е пребивавал в спално помещение № 402 за периода от 01.03.2013 г. до 11.11.2013 г., което помещение е разполагало със собствен санитарен възел и постоянно течаща вода в съответствие с чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС. Н. на постоянно топла вода не е изискване по закон. По отношение оплакването на К., че в килията се е пушело, съдът е приел, че това не може да се вмени във вина на администрацията на затвора, а на действия на другите ЛС, които пушат. Решението на съда е необосновано в осъдителната му част. Съдът е приел иска за частично основателен, без да обсъди доказателствата в тяхната цялост. В останалата част решението е правилно. От фактическа страна по делото е установено, че М. К. е преведен в З. Л. на 02.09.2010 г. за доизтърпяване на наложеното му наказание - лишаване от свобода, а на 11.11.2013 г. е преведен в ЗО "Атлант" в Б. Не е спорно, че за целия процесен период лицето е пребивавало в ОЗ Л.. Всички лишени от свобода са имали възможност за свободно придвижване в рамките на групата за времето от 6:30 до 21:30 часа, т. нар. "коридорно заключване", при което спалните помещения не са заключени. Ползвал е престой на открито всеки ден от 15:00 до 16:30 ч. Спално помещение № 402, в което е бил настанен К., разполага със собствен санитарен възел и постоянно течаща вода през цялото денонощие. Има инсталирано дежурно осветление на 36 волта, което може да се ползва през нощта, когато е изключено централното осветление. Размерът на помещението е 16,33 кв. м., като в различни неуточнени периоди в него са настанявани между 4 и 6 човека. До топла вода лишените от свобода са имали достъп два пъти седмично. К. е заболял от диабет преди да бъде приведено в изпълнение наложеното му наказание и преди постъпването му в ОЗ Л. Тези факти са подробно изяснени и правилно интерпретирани от съда, който е приел втория предявен иск за изцяло неоснователен. Правилни са изводите на съда и по отношение на неоснователността на иска за обезщетение на неимуществени вреди от отказано му лечение и достъп до специалисти. По делото са представени многобройни писмени доказателства, които установяват, че на К. са осигурявани всички необходими прегледи и консултации от медицински специалисти. Своевременно му е набавян инсулин, лентички, глюкомери и то доплащани със средства от бюджета на затвора. Спорният въпрос е дали администрацията на затвора е съобразявала изискването за диетична храна, от която болният от диабет К. се е нуждаел. За изясняване на този факт е бил разпитан св. И., готвач в затвора през процесния период. Същият е заявил, че освен общата храна, в затвора е имало и диетична храна. Тя е била съобразявана с диетата, вписана в медицинска бележка, представена от лишения от свобода. Тази храна е била по-безсолна, без запръжки и заливки. Свидетелят сочи, че за диабетиците е имало добавка към храната, което е като още едно хранене. От показанията на този свидетел съдът е цитирал отделни изрази и е извел необосновани изводи. В приложената медицинска справка, подписана от директора на медицинския център при З. Л., е посочено, че диетата се предписва от лекаря на затвора по желание на пациента. Той е бил длъжен да посети лекарския кабинет и да му бъде издадена бележка. Ако е изтекъл срока на бележката и той не е посетил медицинския център, тогава остава на обща храна, както е станало при ищеца. От 30.10.2013 г. на К. е издадена безсрочна бележка за диетична храна. Разпитаното по делото вещо лице д-р П. е заявил след преценка на менюто, че същото е направено явно от специалисти диетолози и е добре балансирано, както като енергия, така и като пропорции на хранителните съставки в него. Самият факт, че 12 г. продължавайки да бъде с диабет, К. не е имал усложнения, е дал основание на вещото лице да говори за добро медицинско обслужване в затвора. На базата на документацията по делото за първите 12 години, лекарят не е установил никакви усложнения. При тези доказателства изводът на съда, че на К. не е била осигурявана диетична храна през процесния период, поради което той е изживял непоправима увреда на здравето му, болки и страдания, е необоснован. Няма значение, че в З. Л. не е изготвяна конкретно Диета № 9, след като се установи, че диетична храна, пригодена за нуждите на болните от диабет, е приготвяна и им е предоставяна. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че не са налице законовите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на М. К. за неимуществените вреди, които твърди да е преживял от липсата на диетична храна в З. Л. Не е установено по делото незаконосъобразно бездействие на администрацията на затвора по изложените от него твърдения. Решението на съда в осъдителната му част следва да бъде отменено и предявеният иск за сумата от 3000 лв. да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,