Решение № 9607 от 12.10.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири"- гр. София срещу Решение 3681 от 05.06.2023 г., постановено по адм. дело 259/2023 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдебнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209,т. 3 от АПК. Моли атакуваното решение да бъде отменено, като, вместо него, Върховният административен съд да постанови друго по същество, с което да отмени дадените в т. V.2 от Констативен протокол 06-01-138/07.10.2022 г., издаден от длъжностни лица в регионален отдел Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях - Югоизточна България към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор предписания като незаконосъобразни. Касационният жалбоподател, Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири" гр. София, редовно призован, се представлява от старши юрк. Василев, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в жалбата и устно в хода по същество. Ответниците, Д. Михайлова - началник на регионален отдел "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" - Югоизточна България към ГД "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" при ДАМТН и В. Арсенов - главен инспектор на регионален отдел "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" - Югоизточна България към ГД "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" при ДАМТН, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. От същите по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него съображения за неоснователност на същата, съответно за правилност на обжалваното решение.Претендират се разноски пред съдебната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение АССГ е отхвърлил жалбата на Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири" (ДПУСЯ) гр.София против дадените предписания в т. V.2 от Констативен протокол 06-01-138/07.10.2022 г., издаден от длъжностни лица в регионален отдел Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях - Югоизточна България, към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, по осъществяване на безопасна техническа експлоатация на язовир Дермен дере, находящ се в землището на [населено място], област Бургас, а именно: 1. да се премахне храстовидната растителност по въздушния откос в срок до 16.01.2023г. и 2. да се извършат ремонтно-възстановителни работи за постигане на геометричния профил на короната на язовирната стена в срок до 16.01.2023 г. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е законосъобразен и не страда от нито един от пороците, визирани в чл. 146 от АПК - същият е издаден от компетентен по закон административен орган в рамките на материалната му компетентност, отговаря на всички изисквания за форма и реквизити по чл. 59 от АПК, при постановяването му не са допуснати каквито и да било нарушения на административнопроизводствените правила и са налице всички материалноправни изисквания за издаване на посочените предписания, които съответстват на целта на закона с оглед класификацията на язовира във втора значителна степен на потенциална опасност. Съдебното решение е правилно. Касационната инстанция споделя изцяло направените от първоинстанционния съд фактически установявания и изложените въз основа на тях правни изводи, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК . Обосновано АССГ е заключил, че административният акт е издаден от материалнокомпетентен при условията на чл. 190, ал. 4 във връзка с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите административен орган. Със Заповед А-776/22.12.2021 г., изм. Със Заповед А-142/18.03.2022 г., Заповед А-354/27.05.2022 г., Заповед А-577/23.08.2022 г. и Заповед А-603/02.09.2022 г. на председателя на ДАМТН, са оправомощени конкретни длъжностни лица, сред които и издателите на акта, да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Правилен е и изводът на административния съд за постановяване на обжалваното решение при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с изискванията на материалния закон и в съгласие с целта на закона. Правилно съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 190а от ЗВ предписанията, които дава председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4, се адресират именно до собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях , а същите съгласно разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, са длъжни да ги изпълняват. Предписанията за премахване на храстовидната растителност по въздушния откос и за извършване на ремонтно-възстановителни работи за постигане на геометричния профил на короната на язовирната стена целят поддържане на обекта в нормално и безопасно състояние и са съобразени с изискванията на чл. 144, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 6 и т. 7 от Закона за водите и чл. 46 и чл.47 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние /Наредбата/, според които собственикът на язовира следва да стопанисва и поддържа техническата и безопасната му експлоатация и да се грижи за опазването на околната среда. Даването на задължителни предписания, които следва да се изпълнят в кратки срокове, е изключително важно и необходимо при констатиране на неизправности в техническото състояние на язовирната стена с цел предотвратяване евентуална опасност за живота и здравето на населението. Неоснователни са развитите от касатора доводи за постановяване на съдебното решение при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон , тъй като съдът не бил отчел, че издаденото предписание по т. V.2, втора хипотеза от Констативния протокол попадало извън материалната компетентност на издалите го длъжностни лица. Разпореденото извършване на ремонтно-възстановителни работи за постигане геометричния профил на короната на язовирната стена всъщност е в изпълнение на правомощията на съставилите констативния протокол по чл.190, ал.4, т.2 от Закона за водите- предложените от тях в тази част от предписанието ремонтни работи целят осигуряване на изправното техническо състояние на язовирната стена и осигуряване безопасната експлоатация на язовира/ в т.см. и разпоредбата на чл.46 от Наредбата /. С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт, в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение