Решение № 3810 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1224/2015 г.

Решение № 3810 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1224/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"- София моли да бъде отменено решение № 7185/25.11.2014 г. по адм. д. № 941/2013 г. на АССГ в частта, с която е изменен РА № 231203657/15.08.2012 г. на ТД на НАП-София като е отменен РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 2...44/27.09.2011 г. на "Стам ойл" ЕООД с начислен ДДС 12 996 лв като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и в тази част като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. По втората касационна жалба моли решението в останалата част като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Втора касационна жалба е подадена от "БКС" ООД против решението в частта, с която жалбата против РА е отхвърлена. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си и в писмени бележки. Моли да му бъдат присъдени разноски. По съображения в писмен отговор моли решението в обжалваната от другата страна част като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 231203657/15.08.2012 г. на ТД на НАП-София в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 2...44/27.09.2011 г. на "Стам ойл" ЕООД с начислен ДДС 12 996 лв като е отхвърлил жалбата против РА в останалата й част за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на "Блатекс" ЕООД, "Джи груп 2008" ЕООД и "Ка инвест петролеум" ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на строителни материали не са реално осъществени. Относно доставките от "Блатекс" ЕООД и "Ка инвест петролеум" ЕООД съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за правилно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице. За доставките от тези фирми не са представени транспортни документи, които да потвърдят представените приемо-предавателни протоколи, нито предвидените в договора с втората фирма заявки за доставките на гориво, поради което обосновано съдът и органите по приходите са приели, че не е доказано осъществяване на фактурираните доставки на строителни материали и горива. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. Позоваването в касационната жалба на практиката на СЕО е неоснователно. В трайната си практика СЕО и СЕС приемат, че за да се упражни право на приспадане на данъчен кредит получателят по доставката трябва да разполага с фактура за осъществена доставка. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и редица други решения на СЕО и СЕС. Съдът е отхвърлил жалбата против РА и в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по две фактури от м. 12.2011 г. на "Джи груп 2008" ЕООД за доставка на строителни материали, тъй като не е доказано заплащане на наем за обект в с. Рударци, няма нает персонал, който да извърши натоварването на значителните по обем и количество материали, липсва складова техника и кантарни бележки. Съдът е приел, че във фактурите е посочен предмет плащане по договор от 1.12.2011 г., а договорът по тези доставки е от 28.11.2011 г., приел е също, че не е доказано доставчикът да е притежавал фактурираните строителни материали, нито натоварването на автомобилите на ревизираното лице и е отхвърлил жалбата в тази част. По делото от жалбоподателя са представени два класьора с товарителници, пътни листове и складови разписки за транспорт на строителни материали - пясък, фракция и греди от с. Рударци, където е обектът на доставчика, които не са обсъдени от съда. Следваше съдът да анализира представените стокови разписки за предаване на строителни материали и приложените транспортни документи, които установяват транспортиране на пясък, фракция и греди от с. Рударци до обекти на ревизираното лице. На основание чл. 171, ал. 2 от АПК съдът може да назначи експертиза, която по приложените товарителници с място на натоварване в с. Рударци да даде заключение какви количества от материалите по стоковите разписки и приемо-предавателните протоколи са предадени от доставчика на ревизираното лице като изчисли и съответния данъчен кредит за тях и съответните лихви. Допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като са довели до непопълване на делото с необходими доказателства. При осъществени доставки, не може да се отказва право на приспадане на данъчен кредит поради липса на доказателства за произход на стоката или за механизма на натоварването. Решението в тази част като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се обсъдят приложените товарителници и да се постави посочената по-горе допълнителна задача на вещото лице. Съдът е уважил жалбата против РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 12 996 лв по фактура на "Стам ойл" ЕООД от 27.09.2011 г. като е приел, че доставката е осъществена, тъй като е доказано предаване и транспортиране на стоката по фактурата с приложения приемо-предавателен протокол, транспортни документи, платежни документи, доказателства за осъществяване на предходната доставка и съхранението на стоката. По делото са представени товарителници за извършен транспорт на строителните материали, които установяват транспорт на фактурираните материали. Неоснователен е доводът на касатора направен едва в касационната жалба, че товарителниците са представени едва пред съда и не следва да се обсъждат. В производството пред съда са представени двата класьора с товарителници и пътни листове в съдебно заседание на 26.06.2013 г., проведено в отсъствие на представител на първия касатор, не са оспорени по чл. 193, изр. 2 от ГПК, поради което правилно са приети от съда като годни доказателства по делото. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,