Решение № 811 от 28.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1683/2008 г.

Решение № 811 от 28.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1683/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" и сл. от ГПК (от 1952 г.). Образувано е по касационна жалба на Р. А. П., със съдебен адрес в гр. П., срещу решение от 3.10.2007 г. по гр.д. № 1475/2007 г. на Пловдивски окръжен съд, VI с-в., с което е оставено в сила решение от 4.01.2007 г. по гр. д. № 5256/2004 г. на Пловдивския районен съд - VI гр. с-в., с което е отхвърлена молбата на жалбоподателката за поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите и диспозитива на решение № 51 по делото, в частта по определените квоти на част от страните. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила - нарушена е разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК като не са съобразени доказателствата по делото, не е взета (предвид) грешката в числителите на дробите, с които са изписани идеалните части на съделителите. Жалбоподателят иска отмяна на решението и делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд. Ответниците в производството - останалите съделители не изразяват становище. Настоящият състав намира, че наведените основания за неправилност не са осъществени: За да постанови обжалваното решение по въззивна жалба със сходно съдържание като касационната, въззивният съд е установил, че в мотивите на съдебното решение, с което е допусната делбата и в диспозитива на същото правата на съделителите в съсобствеността са определени по един и същ начин, което се признава и от молителя (жалбоподател в касационното производство) в молбата и по чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.), следователно не е налице несъответствие между формираната действителна воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, поради което въззивният съд е намерил, че няма очевидна фактическа грешка, която да бъде поправена по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) и следователно молбата за поправката и е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. В касационната жалбата не се сочат конкретни пороци на обжалваното решение, предвидени като касационни основания в разпоредбата на чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (от 1952 г.), не се сочи дори и видът на касационните основания. При извършената служебна проверка касационният съд не установи нарушения на процесуалния и материалния закон. В молбата на жалбоподателя (л.176) за поправка на очевидна фактическа грешка е написано единствено, че и в мотивите и в диспозитива на решението по допускане на делбата при изписването на квотите на наследниците на А. П. е допусната очевидна фактическа грешка и молителят е поискала да се напишат други числители на дробите, с които са изписани идеалните части за част от съделителите. Не е посочена никаква грешка в изчисленията на правата на съделителите. В мотивите на решението, чиято поправка се иска, първоинстанционният съд е изложил подробни съображения (л.108, стр.2) за начина, по който е определил (изчислил) правата на съделителите, в мотивите и диспозитива правата, изразени в дроби, са отразени по един и същ начин, а сборът на числата в числителите е равен на знаменателя, поради което следва да се приеме, че няма несъответствие между формираната в мотивите и изразена в решението (диспозитива) воля. Както правилно е приел въззивният съд, в производството за поправка на очевидна фактическа грешка не могат да бъдат отстранявани пороци на решението, водещи до неправилност (в случая определяне на правата на съсобствениците), това е могло да стане единствено по реда на инстанционния контрол, но решението не е било обжалвано. Съгласно чл. 218ж от ГПК (от 1952 г.) следва да се приеме, че жалбата е неоснователна. Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение