Решение № 13248 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2029/2018 г.

Решение № 13248 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2029/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Х. М." ЕООД срещу Решение № 7616 от 12.12.2017 г. на Административен съд С. - град, 10-ти състав по АХД № 12106/2016 г., в частта, отхвърляща като неоснователна жалбата на "Хефти металс" ЕООД срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22002215007949-091- 001/11.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, град С., потвърден с Решение № 1936/31.10.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-гр. С. при ЦУ на НАП. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира разноски. Ответникът – директорът на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" С. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд – С.-град е отхвърлил жалбата на "Х. М." ЕООД срещу ревизионен акт № Р-22002215007949-091-001/11.07.2016 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП С. в частта на установени задължения за 2013 г. за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане в размер на 38 420, 26 лв. и определените лихви в размер на 8905, 85 лв., отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1794 лв. по фактури, издадени от "Б. К. БГ" ЕООД и определени лихви в размер на 393, 23 лв., отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 661 663, 93 лв. по издадени протоколи по чл. 117 от ЗДДС, както и в частта на искането за произнасяне за определяне на размера на дължимата лихва за данъчен период м. 01. 2014 г., като неоснователна. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че постановеното решение е валидно и допустимо, но съдържащите се по делото доказателства препятстват касационната инстанция да извърши служебна проверка за съответствието на решението с материалния закон по следните съображения: С Протокол № 1073844/07.03.2016 г. на ТД на НАП - С. за целите на процесното ревизионно производство са приобщени "всички представени документи от ревизирания субект, протоколи за извършени насрещни проверки и представени документи от преки доставчици на "Хефти металс" ЕООД.., отразени в издаден ревизионен доклад № Р - 2217 - 1403265 092 - 01/22.04.2015 г. " Тези доказателства не са представени с административната преписка, поради което първоинстанционният съд с определение № 3198/17.05.2017 г. е отменил хода по същество и е изискал цитираният протокол ведно с приложените към него доказателства. В отговор ответникът с молба изх. № 23-22-927-3/30.06.2017 г. е представил 6 /шест/ папки доказателства, които обаче не съдържат всички представени документи, описани в ревизионен доклад № Р - 2217 - 1403265 092 - 01/22.04.2015 г. По административната преписка, както и самият административен съд е записал в решението си, липсват фактурите от следните доставчици: "Люби Т. Б. " ЕООД, "М. П. 7" ЕООД, "Н. Т. Г." ЕООД, "Металпласт 2012" ЕООД, "Металблейд" ЕООД, "Нат 2013" ЕООД, "Трансмет 90" ЕООД, "Троя 2007" ЕООД, "Ф. С." ООД, "Д. Я." ЕООД. В ревизионния доклад № 22002215007949 - 092 - 001/13.04.2016 г. тези доставчици са посочени с конкретно посочени фактури през различните данъчни периоди, за които се отказва правото на данъчен кредит. Посочени са и на стр. 10 от ревизионния акт № Р-22002215007949-091- 001/11.07.2016 г. Освен това не са представени като доказателства по отношение на горепосочените доставчици, описаните в ревизионния доклад № Р-2217-1403265-092-01/22.04.2015, придружаващи фактурите складови разписки, рамкови договори и договори за продажба, декларации за произход, кантарни бележки, товарителници и други доказателства, поради което не могат да се правят обосновани изводи относно реалността на доставките, което е юридически факт от съществено значение за спорното право. В случая административния орган не е изпълнил задълженията си по чл. 152, ал. 2 и 3 АПК, а съдът не е изискал служебно копие от цялата преписка по издаването на акта, съгласно чл. 152, ал. 4 АПК. Постановяване на решението при непълна административна преписка, при липса на всички събрани доказателства в ревизионното производство, препятства касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. В нарушение на съдопроизводствените правила, съдът е постановил оспореното решение, без да събере всички писмени доказателства, относими към спора. Ето защо съдебния акт следва да бъде отменен, а делото върнато на първоинстанционния съд за разглеждането му от друг състав със събиране на всички релевантни за спора доказателства. При този неокончателен изход на спора разноски, не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,