Решение № 1650 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1500/2017 г.

Решение № 1650 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1500/2017 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. Т. при ЦУ на НАП против Решение № 437 от 19.12.2016 г. на Административен съд В. Т. по адм. д. № 688 по описа за 2016 г., с което по жалба на "Л. Л." ЕАД гр. С. е отменен Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № П-04000416112846-004-001/6.07.2016 г. на орган по приходите при ТД на НАП В. Търново, потвърден с Решение № 298/26.09.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Дирекция "ОДОП"/ - В. Т., в частта му, с която е отказано възстановяване на сумата 35 656,09 лв. за данъчен период по ЗДДС м. 05.2016 г. поради прихващането й с установени публични задължения по РА № Р-04004415004729-091-001/8.06.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП В. Търново. В касационната жалба се твърди, че решението е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически и правни изводи за липса на насрещно ликвидно и изискуемо публично вземане в размер на 35 656,09 лв., с което е извършено прихващането с АПВ, предвид обстоятелството, че определението на АС В. Търново за спиране на изпълнението на РА от 8.06.2016 г., с който е установено вземането, е от 14.07.2016 г. - след издаването на АПВ на 6.07.2016 г. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата против АПВ, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба "Л. Л." ЕАД гр. С., чрез адв. Р. Димитров, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото - неоснователна, поради следното: Единственото касационно оплакване е по правния въпрос за значението на спирането от Административния съд на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на ревизионен акт, установяващ публични вземания на дружество, след издаването на акт за прихващане и възстановяване на дружеството, с който е извършено прихващане с тези вземания и преди приключване на устните състезания в първоинстанционното производство по оспорването на АПВ. В касационната жалба се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно не е съобразил, че към момента на издаване на АПВ сумата 35 656,09 лв./установена с РА/ е представлявала изискуемо публично вземане към дружеството, с което законосъобразно е извършено прихващане и е отказано възстановяването, като спирането на изпълнението на РА от административния съд след издаването на АПВ няма правно значение. Настоящият състав на касационната инстанция намира за обоснован и законосъобразен отговорът, даден от първоинстанционния съд на поставения правен въпрос. Съдът е взел предвид, че на 8.06.2016 г., преди издаването на АПВ, дружеството с жалбата си по административен ред е поискало спиране на изпълнението на посочения РА, а въпросът дали това искане ще бъде уважено е преюдициален по отношение на произнасянето и фактическите констатации на административния орган по искането за възстановяване по чл. 129, ал. 1 ДОПК. Правилно съдът е приел, че в съответствие с принципите на законност, обективност, служебно начало и добросъвестност (чл. 2, ал. 1, чл. 3, чл. 5 и чл. 6, ал. 1 от ДОПК) органът по приходите е следвало да спре производството по проверката на основание чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК до приключването на производството по чл. 153 от ДОПК с влязъл в сила акт, което ако е било сторено, очевидно би довело до различен резултат в процесния АПВ. Отделно от това, правило съдът е приел, че законосъобразността на оспорения АПВ се преценява към момента на издаването му, но на основание субсидиарно приложимия чл. 142, ал. 2 АПК вр. § 2 ДР на ДОПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Предвид изложеното, първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила, а на ответника по касационната жалба- да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 800 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, върховният административен съд, състав на осмо отделение