Решение № 9554 от 27.10.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел Оперативни дейности Варна в Главна дирекция Фискален контрол при Централно управление на Националната агенция за приходите срещу Решение 1612 от 03.12.2021 г. на Административен съд Варна, постановено по адм.д. 1911 по описа за 2021 г. на съда, с което по жалба на М-вет ООД гр. Варна, [ЕИК], е отменена издадената от касатора Заповед за налагане на принудителна административна мярка 149-ФК от 12.08.2021 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че при издаване на заповедта не са нарушени законовите разпоредби, уреждащи прилагането на мярката. Счита, че така определеният срок на ПАМ подробно е мотивиран с тежестта на извършеното нарушение, големия размер на неотчетената продажба и местоположението на обекта. Развива подробни съображения в тази насока. Иска обжалваното решение да бъде отменено като неправилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществената процесуална защита пред двете съдебни инстанции. Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът в касационното производство М-вет ООД гр. Варна не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на VІІІ отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и след служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Варна е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка 149-ФК от 12.08.2021 г., издадена от Началник отдел Оперативни дейности Варна в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на М-вет ООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект ветеринарен кабинет, находящ се в гр. Варна, [улица], стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил жалбата на М-вет ООД и е отменил заповедта за налагане на принудителна административна мярка като незаконосъобразна поради съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в липса на мотиви относно продължителността на мярката. От фактическа страна съдът е установил, че на 09.08.2021 г. от 13:16 до 14:20 часа е извършена оперативна проверка от органи по приходите в търговския обект по смисъла на § 1, т. 41 от ЗДДС, стопанисван от М-вет ООД, при която е извършена контролна покупка на 1 бр. противопаразитна каишка на стойност 28,00 лв., заплатена в брой, без да е издаден фискален бон от монтираното в обекта и работещо фискално устройство. Прието е, че търговецът, в качеството му на задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г., не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство. При така установените факти съдът е приел, че е доказано нерегистрирането и неотчитането на извършената покупка чрез издаване на фискален бон, но оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като липсват мотиви за срока от 14 дни на запечатването на търговския обект . Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт в съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС, съгласно който принудителната административна мярка "запечатване на обект за срок до 30 дни", независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. В чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба Н-18/2006 г. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 25, ал. 6 от Наредба Н-18/2006 г., фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. В конкретния случай по делото е безспорно установено, че търговецът не е изпълнил задължението си за регистриране чрез издаване на касова бележка за извършената продажба от работещото в обекта фискално устройство, в какъвто смисъл е изискването на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. Неизпълнението на това задължение е основание за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС. Законовата норма предвижда запечатване на обекта за срок до 30 дни, което налага извършване на преценка във всеки конкретен случай за какъв срок да бъде наложена мярката, като бъде мотивирана продължителността на запечатването на обекта с целта, която то преследва. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за наличие на основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Съдът правилно е приел, че не са изложени мотиви, които да обосновават продължителността на срока от 14 дни, за който е запечатан обектът, и не е извършен анализ на конкретните факти, установени при проверката. По отношение на срока за прилагане на принудителна административна мярка в рамките на законоустановения в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС максимум до 30 дни издателят на акта е длъжен да изложи конкретните обстоятелства, които са го мотивирали да определи съответния срок. Изложените в заповедта за налагане на принудителна административна мярка мотиви не са конкретни, а общо формулирани. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт. При липсата на мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона като критерий за законосъобразност на акта. Трайна е съдебната практика на Върховния административен съд, че при прилагане на чл. 186, ал. 1, б. "а" от ЗДДС административният орган действа при обвързана компетентност и следва да наложи принудителна административна мярка при установяване на административното нарушение. В същото време когато определя срока на запечатването, органът действа при оперативна самостоятелност, което се вижда от използвания от законодателя израз до 30 дни. Изискването за мотивиране на административните актове се отнася за всички административни актове, издадени и при двата вида компетентност на административния орган като императивно изискване за законосъобразност. Като е отменил оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,