Решение № 259 от 9.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12330/2018 г.

Решение № 259 от 9.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12330/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на М. Георгиев против решение № 66 от 19.07.2018 г. по адм. дело № 86/2018 г. на Административен съд – Разград. В нея се излагат доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на процесуалния и материалния закон и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба – началникът на Районно управление – Исперих към Областна дирекция на МВР – Разград, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Разград е отхвърлил жалбата на М. Георгиев против заповед № 257з-7/18.01.2018 г. на началника на Районно управление – Исперих при ОД на МВР – Разград. Решението е правилно. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства по спора и е достигнал до правилни и обосновани правни изводи. Преценил е законосъобразността на оспорената заповед в светлината на всяко от основанията по чл. 146, т. 1 – 5 АПК и е изложил убедителни и точни аргументи за отсъствие на пороци, водещи до отмяната й. Съдът е установил от фактическа страна, че с оспорената заповед началникът на РУ – Исперих е наложил на М. Георгиев – младши оперативен дежурен в "Оперативна дежурна част" на РУ - Исперих дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца за това, че е извършил задгранично пътуване, като е напуснал страната през ГКПП "Кардам" на 30.08.2017 г. и не е уведомил писмено ръководителя си за това пътуване преди датата на заминаване, в нарушение на чл. 18, ал. 4 от Закона за защита на класифицираната информация и заповед на министъра на вътрешните работи рег. № 8121 з-1591/20.12.2016 г. – деяние, представляващо дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 и 2 ЗМВР. Изложените от съда фактически обстоятелства по спора изцяло кореспондират с данните по административната преписка и се споделят от касационната инстанция. Съдът правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 204, т. 4 ЗМВР. Заповедта съдържа необходимите реквизити и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за отсъствие на описание на релевантни факти и особено на доказателства, въз основа на които са установени, поради което страната не е имал възможност да реализира в пълнота правото си на защита. Дисциплинарната преписка е попълнена с необходимите материали и служителят е имал възможност да организира защитата си. Съдът обосновано е намерил, че при издаването й са спазени административнопроизводствените правила. За установяване на нарушението със заповед № 275 з-288/29.11.2017 г. на директора на ОД на МВР – Разград, на основание чл. 205, ал. 2 ЗМВР, е наредено да се извърши проверка за изясняване на обстоятелствата по докладна записка рег. № 330 р-24155/23.11.2017 г. от служителя по сигурността на информацията при ОД на МВР – Разград. Проверката е приключила със справка рег. № 275 р 15482/20.12.2017 г., в която е отразено, че при извършена проверка в АИС "Граничен контрол" е установено, че през периода 1.11.2016 г. – 29.11.2017 г., служителят М. Георгиев е извършил задгранично пътуване като е напуснал страната през ГКПП "Кардам" на 30.08.2017 г. и се е завърнал в страната през ГКПП "Дуранкулак" на 3.09.2017 г. и не е уведомил писмено ръководителя си за това пътуване. С извършеното деяние служителят е нарушил правилото по т. 1. 1 от МЗ рег. № 8121 з-1591/20.12.2016 г. служителите в изброените дирекции в МВР, в т. ч. областните дирекции на МВР да уведомяват ръководителя на съответната организационна единица за всяко задгранично пътуване, като преди датата на заминаване подават уведомление, съгласно Приложение № 1. В случая служителят не е подал такова уведомление. За допуснатото нарушение на служебната дисциплина, комисията мотивирано е предложила да му се наложи оспореното дисциплинарно наказание. Жалбоподателят е запознат с резултатите от проверката и е поканен да даде писмени обяснения. Същият е отказал да представи писмени обяснения, което е удостоверено с протокол рег. № 275 р-15481/20.12.2017 година. В рамките на сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР с обсъжданата заповед е санкциониран дисциплинарно за допуснатото нарушение на служебната дисциплина. Съдът е достигнал до правно издържани изводи за материална законосъобразност на дисциплинарната заповед. Жалбоподателят заема длъжност в ОД на МВР - Разград, включена в списъка по чл. 37 ЗЗКИ, за която се изиска достъп до съответното ниво на класифицирана информация, представляваща държава тайна. С оглед това обстоятелство съдът правилно е намерил, че служителят е длъжен да спазва законовото задължение по чл. 18, ал. 4 ЗЗКИ, както и издадените вътрешно служебни актове във връзка с неговото изпълнение. Посочил е, че съгласно чл. 18, ал. 4 ЗЗКИ, служителите на службите за сигурност и за обществен ред писмено уведомяват ръководителите си за всяко задгранично пътуване, а по определение от § 1, т. 2 ДР на ЗЗКИ, областните дирекции на МВР са "служби за обществен ред" по смисъла на този закон. Констатирал е, че жалбоподателят е преминал през първоначално и текущо обучение по Закона за защита на класифицираната информация. В длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност, раздел ІІІ, т. 7 и раздел V, т. 8, с която е запознат, е предвидено, че следва да спазва изискванията за защита на класифицираната информация и да познава изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Служителят е запознат също със заповед рег. № 8121 з-1591/20.12.2016 г., с която е уреден редът за уведомяване по чл. 18, ал. 4 ЗЗКИ. Съдът, след като е обсъдил доказателствения материал по делото, е приел, че служителят е бил длъжен да подаде уведомление до началника на РУ – Исперих преди датата на предприетото задгранично пътуване на 30.08.2017 година. Посочил е, че неизпълнението на това задължение представлява неизпълнение на законовите и вътрешнослужебни актове, което поведение на жалбоподателя правилно е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 и 2 ЗМВР. За този вид нарушения съгласно чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР се налага дисциплинарно наказание "порицание". Съдът е обсъдил съответствието на заповедта с критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР и мотивирано е заключил, че дисциплинарното наказание съобразено със същите, като на служителя е наложено за минималния срок, предвиден в закона – шест месеца. При тези съображения съдът е постановил правилен и обоснован съдебен акт. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че наложеното му дисциплинарно наказание е несъразмерно тежко. Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР, за неизпълнение на служебни задължения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР се следва дисциплинарно наказание "порицание". Тези оплаквания са били наведени и пред решаващия съд, който аргументирано ги е отхвърлил. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция от процесуалния представител на ответника, касационният жалбоподател следва да заплати на Областна дирекция на МВР – Разград сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,