Решение № 7850 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10774/2011 г.

Решение № 7850 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10774/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 38 и сл. от ЗДС. Образувано е по жалба на Добринка Тодорова Аврамова, гр. Първомай, против решение № 576 от 29.07.2011 г. на Министерския съвет на Република България, обн. в ДВ, бр. 61 от 9.08.2011 г., за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив- Свиленград и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч". Жалбоподателката обжалва административното решение, в частта относно определеното обезщетение за отчуждена част от недвижим имот УПИ VI-19400, кв. 16, кв. Любеново - гр. Първомай, община Първомай, с площ 829 кв. м., ведно с построените в него сгради: полумасивна жилищна сграда с площ 100 кв. м., масивна стопанска сграда с площ от 58 кв. м., полумасивна стопанска сграда от 9 кв. м., като поддържа, че определеното обезщетение е занижено и не съответства на пазарните цени. Претендира съдебни разноски по опис. Ответната страна - Министерският съвет на Република България, представляван от юрк. Василев, оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Заинтересованите лица - министърът на финансите, министърът на регионалното развитие и благоустройството и НК "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), оспорват жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, III отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че жалбата е процесуално допустима като редовно подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Разгледана по същество, е основателна поради следните съображения: На основание процедура по чл. 34а във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 576 на Министерския съвет на Република България от 29.07.2011 г. от жалбоподателката са отчуждени 829 кв. м за жилищно строителство от имот УПИ VI-19400, бивш номер УПИ VI-3, кв. 16 с определено обезщетение от 8939 лв., 100 кв. м. полумасивна жилищна сграда с обезщетение от 8 860 лв., масивна стопанска сграда от 58 кв. м. с обезщетение от 3 438 лв. и полумасивна стопанска сграда от 9 кв. м. с определено обезщетение от 307 лева. Стойността на обезщетението е приета въз основа на оценка, възложена на лицензиран оценител от инвеститора на обекта (ДП "НКЖИ") на 21.05.2011 г. съгласно разпореждане на генералния директор на компанията от тази дата. По делото е представен оценителският доклад, въз основа на който възложителят, а впоследствие и издателят на сега оспорвания акт са кредитирали дадените от дружеството изпълнител стойности на отчуждаваните имоти. Видно от доклада в частта му, с която са оценени процесните имоти, оценяването е извършено по реда на чл. 32, ал. 3 от ЗДС поради липса на установени пазарни аналози, позволяващи определянето на пазарна оценка за имотите с характеристики, сходни с тези на отчуждаваните. С определение от 29.09.2011 г. по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждените имоти съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 и 3 от ЗДС. По делото са представени от вещото лице инж. Д. Бошнаков основно и допълнително заключение от 5.01.2012 г. и 25.04.2012 г. По основното заключение равностойното парично обезщетение е определено по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и възлиза както следва: за 829 кв. м за жилищно строителство от имот УПИ VI-19400, бивш номер УПИ VI-3, кв. 16 с определено обезщетение от 8 939 лв. (колкото е определеното обезщетение по РМС), за 100 кв. м. определена от вещото лице масивна жилищна сграда е определено обезщетение от 9 229 лв., масивна стопанска сграда със ЗП от 58 кв. м. е определено обезщетение от 3 438 лв. (колкото е по решението на Министерския съвет) и полумасивна стопанска сграда от 9 кв. м. с определено обезщетение от 307 лева (колкото е по решението на Министерския съвет). Допълнителната експертиза е изготвена въз основа само на една нотариална сделка по н. д. № 599/2010 г., представена от жалбоподателя, като заключението на вещото лице е в следното: за 829 кв. м за жилищно строителство от имот УПИ VI-19400, бивш номер УПИ VI-3, кв. 1 с определено обезщетение от 31 253 лв., за 100 кв. м. определена от вещото лице масивна жилищна сграда е определено обезщетение от 15 698 лв., масивна стопанска сграда със ЗП от 58 кв. м. е определено обезщетение от 8 646 лв. и полумасивна стопанска сграда от 9 кв. м. с определено обезщетение от 768 лв. Съгласно чл. 32, ал. 3 от ЗДС равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗДС равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон. Съгласно § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС "пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Предвид чл. 32, ал. 3 от ЗДС в случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда чл. 32, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗДС - ППЗДС и Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Вторият вариант на вещото лице е изготвен въз основа една единствена сделка, поради което и при липсата на "сделки", т. е. поне 2 сделки с имоти със сходни характеристики, допълнителното заключение не следва да се цени, тъй като не съответства на закона. При така установеното съдът намира, че определеното от административния орган обезщетение е незаконосъобразно само относно отчуждени 100 кв. м. РЗП масивна жилищна сграда, определена от вещото лице като масивна, а не полумасивна, както е посочена в решението на административния орган. Тъй като заключението в тази част не е оспорено, следва да се цени, а обезщетението да се увеличи на 9 229 лв. По отношение на площта от 829 кв. м., МСС със ЗП от 58 кв. м. и ПМСС със ЗП от 9 кв. м. обезщетението е определено правилно, като в тази част жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли, който извод се обосновава с основното заключение на съдебния експерт. С оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането за присъждане на направени разноски по делото по отношение на жалбоподателя в размер на 300 лева за изготвяне на основното заключение на вещото лице. Относно допълнителното заключение, тъй като то не се цени от съда, направените за изготвянето му разноски от 70 лева остават в тежест на жалбоподателя. Следва да се уважи и молбата за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, което е платено в брой и тъй като не е прекомерно не следва да се намалява. Общо дължимите разноски са в размер на 650 лева. Воден от горното, Върховният административен съд - трето отделение,