Решение № 252 от 15.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2322/2020 г.

Решение № 252 от 15.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2322/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба вх. № 5027207/17.2.2020 г., подадена от Е. М. У. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 176455 от 25.7.2019 г. по гр. дело № 570/2018 г. на Софийски районен съд, Трето Гражданско отделение, с което е признато за установено по предявените от "Топлофикация София" ЕАД искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ГПК вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е. М. У. дължи сумата 505, 21 лв-главница за потребена топлинна енергия за периода м. юли 2014 г-30.4.2016 г, ведно с лихва за забава в размер на 86, 18 лв, както и сумата 28, 07 лв-главница, представляваща такса за дялово разпределение, заедно с лихва за забава върху нея в размер на 5, 44 лв. Ответникът по молбата "Топлофикация София" ЕАД оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор. Не взема становище по посоченото основание за отмяна. Излага съображения по съществото на спора, като подържа, че решението, чиято отмяна се иска е правилно и законосъобразно, тъй като предявените искове са основателни и доказани. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Третото лице-помагач на страната на ищеца "Техем Сървисис" ЕООД не взема становище. Молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и е процесуално допустима. Молителят твърди, че е узнал за постановеното решение от заведеното срещу него изпълнително дело. Не е имал възможност да участва в производството по делото, тъй като изобщо не е получавал призовки и съобщения. Неправилно е бил призоваван от адреса в [населено място], [община], [жк], бл. 82 А, вх. А, ап. 18 където не живее, а не от постоянния и адрес Съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато страната, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото. От представеното копие от личната карта на молителя се установява, че постоянният му адрес, считано от 1.02.2017 г. е в [населено място], [жк][жилищен адрес]. Исковата молба, въз основа на която е образувано гр. д. № 570/2018 г. на Софийски районен съд и е постановено решението, чиято отмяна се иска, е подадена на 4.1.2018 г. Еднократно молителят е бил призован от адреса в [населено място], [община], [жк], бл. 82 А, вх. А, ап. 18, където няма данни да е пребивавал, поради което СРС е постановил да се извърши проверка в Националната база данни за населението, с цел установяване на постоянния му адрес. Установено е, че това е адреса по личната му карта, в [населено място], [жк][жилищен адрес] от който е разпоредено лицето да бъде призовано. Призовката е върната в цялост с отбелязване, че лицето е търсено трикратно, но не е открито, а при позвъняване никой не отваря. Адресът е посетен на следните дати-28.5.2018 г-петък, 17.6.2018 г-неделя и 2.7.2018 г-понеделник. Връчителят е отбелязъл, че е установил, че призоваваното лице действително живее на адреса, отвътре се чува шум, но никой не отваря при позвъняване. Залепено е уведомление на входната врата и е пуснато такова в пощенската кутия, като е посочено, че книжата са оставени в канцеларията на съда. Ответникът не се е явил, за да получи книжата. На 14.9.18 г съдът е приложил чл. 47, ал. 6 ГПК, като е разпоредил съобщението до ответника да бъде приложено по делото и да се счита за редовно връчено. На У. е назначен особен представител-адв. Д. Б., която е подала писмен отговор на исковата молба, оспорвайки иска като погасен по давност, неоснователен и неподкрепен с доказателства. Особеният представител се е явил и в двете проведени по делото открити съдебни заседания, където е заявил становище по иска и доказателствата. Предвид изложеното не следва да се приеме, че са налице сочените нарушения на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страната в производството. В конкретната хипотеза съобразно задължението на съда, визирано в чл. 47, ал. 3 ГПК е извършена проверка и е констатирано, че адресът от който е призовано лицето е неговия постоянен и настоящ такъв. Изпълнена е последователността, уредена в нормата на чл. 47 ГПК, а ответникът е имал назначен по делото особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, който го е представлявал, следователно молителят не е бил нито нередовно призоваван, нито нередовно представляван поради което не е бил лишен от възможност за участие по делото. Не е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, а подадената молба следва да се отхвърли като неоснователна. Съобразно изхода на спора молителят дължи на ответника сторените по делото разноски на основание чл. 78, ал. 5 ГПК в размер на 100 лв, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.