Решение № 328 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 879/2009 г.

Решение № 328 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 879/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на Ц. Г. С. от гр. В. срещу решение № 244 от 01.12.2008 г. по гр. дело № 250/2008 г. на Видински окръжен съд, с което в обжалваната част е оставено в сила решение № 121 05.03.2008 г. на Видински районен съд, по отхвърлен иск на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване относителна недействителност на договор за покупко- продажба на недвижим имот по нот. акт № 111, том I от 09.03.2006 г. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на процесуални правила, прието е възражение за погасено по давност право, упражнено от лице, което не е страна по материалното правоотношение. Освен това самото възражение за погасено право за ищеца да иска обявяване на предварителен договор за окончателен, е извън предмета на спора по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД и не е относимо към предпоставките за уважаване на иска. Изводът за погасено по давност право е и необоснован. Съображения са развити в жалбата, както и в писмена защита Ответниците по касационната жалба А. С. Ф. и Д. В. Ф. оспорват оплакванията на касаторите, претендират разноски . С определение № 1091 от 1.09.2009 г. на ВКС, III г. о. жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по въпроса противопоставимо ли е на кредитора възражение за погасяване по давност на материалното му право да иска по съдебен ред обявяване предварителен договор за окончателен, при положение, че отменителният иск по чл. 135 от ЗЗД е предявен за обезпечаване на това право и се претендира относителна недействителност на сделка, сключена след повече от пет години между обещателя по предварителен договор и друг купувач, ако на тази погасителна давност се позовава последния, привлечен като ответник . По изведения въпрос, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане, Върховен касационен съд приема следното: Като необходим ответник в процеса, купувачът по атакуваната на основание чл. 135, ал. 1 предл. второ от ЗЗД възмездна придобивна сделка може да изтъкне в защита включително тези възражения, които материалноправно принадлежат на неговия другар, свързани с правоотношението между последния и неговия кредитор, явил се в качеството на ищец по отменителния иск . Това разрешение се налага не само предвид необходимото другарство в процеса по чл. 135 от ЗЗД, но и с оглед общото овластяване по чл. 134, ал. 1 от ЗЗД, доколкото между двамата ответници по отменителния иск също е налице облигация . От казаното разрешение обаче не следва, че правопогасяващи възражения, включително възражение за изтекла петгодишна погасителна давност, които не касаят упражненото с иска материално право на отмяна, а се основават на неупражняване на вземането, или както в случая - потестативното право на иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД в полза на кредитора по предварителния договор, могат да бъдат противопоставяни на ищеца по отменителния иск именно в този процес, като по този начин се оспорва активната му легитимация. Недействителността по отменителния иск е относителна, т. е материалните предпоставки същата да бъде положително обявена от съда по реда на чл. 135 от ЗЗД в полза на определено лице, не са обусловени от обстоятелствата, при които същата ще прояви действието си. Ако искът по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, което имуществено право кредиторът по отменителния иск цели да обезпечи, не бъде успешно проведен, то по-рано обявената от съда относителна недействителност на прехвърлянето няма на прояви никакво действие, между страните по сделката включително. Те ще останат обвързани от правните й последици, независимо от успешно проведения иск по чл. 135 от ЗЗД . Ето защо страната, поискала отмяната по чл. 135 от ЗЗД, има за задача да установи само качеството си на кредитор, като материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правен интерес. Качество на кредитор не може да бъде отречено в иницирания от тази страна процес поради възражения, които намалилият своето имущество длъжник би имал във връзка със съдържанието на облигационното отношение между него и ищеца, съществуването му, т. е дали страните продължават да са обвързани от договор, или изискуемостта. Възражения от подобно естество, включително и процесното възражение за изтекла погасителна давност, са неотносими към спора по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, съответно не следва съдът да ги приема и решава инцидентно в този процес, щом те не засягат материалното право да се иска отмяна на увреждащата сделка. Предвид гореизложеното и с оглед възприетото от въззивния съд обратно разрешение по поставения въпрос, касационната жалба е основателна . При постановяване на обжалваното решение Видински окръжен съд неправилно е приел като решаващо съображение за отхвърляне на иска обстоятелството, че кредиторът Ц. Г. С. не е упражнил срещу обещателя "З" ЕО. в петгодишен срок правото си да иска обявяване на предварителните договори от 20.09.1996г за продажба на апартамент и гараж в строяща се сграда, за окончателни, считано от датата на анекса към тях 06.01.1999г. Увреждащата сделка за покупко - продажба на правото на строеж и жилищната сграда ответниците са сключили помежду си на 09.03.2006 с нотариален акт № 111, том I рег. 1341 н. д № 111/2006 г. и освен отменителния иск, предмет на настоящето производство, след сключването на атакуваната сделка кредиторът е предявил и иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД предмет на разглеждане в друго образувано дело, понастоящем спряно. При тези обстоятелства ищецът е установил качеството си на кредитор, установен е и увреждащият характер на сделката, която в обема прехвърлени на купувачите А. С. Ф. и Д. В. Ф. права включва и обещания му по предварителен договор апартамент "Б" на първи етаж, заедно с мазе № 3 и гараж № 4, понастоящем изградени в груб строеж . На приобретателите по увреждащата сделка, които са собственици на терена и са учредили на правото на стоеж за построяване на жилищната сграда, са били известни правата на ищеца по предварителните договори за апартамент "Б" и гаража, същите са знаели за поетите от строителя "З" О. задължения, както е установено от показанията на свидетелите А, А. С. Г. и И. М. Г. Възприятията на последните двама свидетели са преки и непосредствени относно изявленията на ответника Ф, направени в тяхно присъствие и по конкретен повод през м. септември на 2005г, във връзка с правата на ищеца С. като купувач на апартамент и гараж в незавършената сграда. В обясненията си по реда на чл. 114 от ГПК ответникът Ф. отрича да е знаел за предварителните договори до м. март 2006 г., въпреки изявлението му, че е инвеститор на обекта и го познава изцяло. Твърди, че до м. март на 2006 г. не е "познавал" С., но по делото е представен нот. акт № 29, т. ХIV от 17.12.1997 г. за сключена помежду им сделка, за прехвърляне правото на строеж за два офиса в същата сграда. Твърденията и обясненията на ответника не подкрепят поддържаното като защитна теза оспорване на заявеното от свидетелите С е не дали ответникът Ф. е познавал лично ищеца, а дали е знаел за правата му . Следва да бъдат кредитирани оспорваните от ответника гласни доказателства, които са конкретни, непротиворечиви и сочат на извод, че ответниците по иска, които са съпрузи, са знаели за увреждането на интересите на купувача по предварителния договор при оформянето на продажбата по нотариален акт № 111, том I рег. 1341 н. д № 111/2006 г. сключена при цена, значително под размера на данъчната оценка. Макар при оформянето на атакувания с иска договор страните да са уредили и други отношения помежду си, сделката е увреждаща за ищеца и сключващите я са знаели това . С нея обещателят по предварителния договор "З"ЕО., понастоящем "З" О., прехвърля на други лица, в случая собствениците на терена, обектите, предмет на предварителния договор и това поставя в невъзможност кредитора да удовлетвори правата си Доказаното основание на иска, при горните обстоятелства обуславя отмяна на обжалваното въззивно решение и постановяване на друго решение по същество от настоящата инстанция на основание 293 от ГПК, с което атакуваната сделка да бъде обявена за относително недействителна по отношение на кредитора Ц. Г. С.. С оглед изхода на спора следва да се присъдят разноските за всички инстанции, които ищецът е установил в размер на общо 436 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, IIIг. о.