Решение № 839 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8535/2012 г.

Решение № 839 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8535/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Деница Юлиянова Пашовска от с. Поповица, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, чрез процесуалния си представител адв. Велин Борисов Иванов, против решение № 2043 от 17.04.2012 г., постановено по адм. дело № 5446/2011 г. по описа на Административния съд - София-град. С посоченото решение съдът е отхвърлил жалбата й против решение № 298/25.05.2011 г. на главния директор на Столичното управление "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № СП-275/16.06.2011 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите за спиране на образуваното производство за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 50, ал. 1 КСО. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска обжалваното съдебно решение да бъде отменено и делото да се реши по същество, като се отменят атакуваните актове. Ответникът - главният директор на Столичното управление "Социално осигуряване", чрез юрк. Евелина Вълева, оспорва касационната жалба и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за основателна. С обжалваното решение Административният съд - София-град, е отхвърлил жалбата на касаторката срещу решение № 298/25.05.2011 г. на главния директор на Столичното управление "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № СП-275/16.06.2011 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите. С последното на основание чл. 40, ал. 4 КСО е спряно производството за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 50, ал. 1 КСО, поради наличие на доказателства, които биха могли да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване на изплащане на обезщетението. Мотивите на административния орган са били поради основателните съмнения за наличие на злоупотреби с цел облагодетелстване на лицето и/или осигурителя, и нанасяне на щети на фонд "Общо заболяване и майчинство" на ДОО, са били сезирани компетентните органи на МВР и Прокуратурата на РБ. При последвалото административно оспорване директорът на СУСО е отхвърлил жалбата на Пашовска срещу посоченото разпореждане, като е възприел изцяло аргументите на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите. Приел е, че с оглед хронологията на подаване в НАП на данни за сключването на трудовия договор и информацията за осигурителен стаж и доход, се установявало, че трудовият договор е антидатиран, което обосновавало наличие на привидно трудово правоотношение за времето от 1.06.2008 г. до регистрацията на трудовия договор в НАП. Изложил е аргументи, че се облагодетелстване на жалбоподателката и нейния осигурител чрез изплащане на обезщетенията за бременност и раждане по чл. 50, ал. 1 КСО в максимални размери. За да постанови този резултат решаващият състав е приел, че не са налице двете кумулативни предпоставки по чл. 10, ал. 1 КСО, а именно липсата на внесени осигурителни вноски за бременност и раждане. Извел е извод, че Деница Пашовска реално не е изпълнявала трудова функция. Съгласно чл. 40, ал. 4 от КСО длъжностните лица по ал. 3 издават разпореждане за спиране изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука и професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на дете, когато са обжалвани актовете на медицинската експертиза или когато са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението. В разглеждания случай е установено, че осигурителят "Пром-комерс" ЕООД е подал данни на 5.09.2009 и 7.09.2009 г. за минал период (от месец юни 2008 за целия период) за висок осигурителен доход, близък или равен на максималния, но не е внесъл осигурителни вноски за наетите лица. Това обстоятелство е относимо към осигурителния статус на Деница Пашовска към датата на възникване на осигурителното събитие. След като законосъобразно е приел, че административният орган има право служебно да събере доказателства относно правото на лицето на парично обезщетение за майчинство, Административният съд София-град не е отчел обстоятелството, че през периода на спиране на административното производство от 14.03.2011 г. не е била извършена проверка и не са били събрани нови доказателства. Спирането на административното производство по изплащането на парични обезщетения за майчинство на основание чл. 40, ал. 4 КСО не може да бъде безсрочно, за неопределен срок. В случая няма данни, че действително се извършва твърдяната проверка от органите на МВР. Не е ясно какъв е нейният характер, предмет и обстоятелства, които се очаква да бъдат установени с нея, за да е налице индиция, че резултатите от нея е възможно да обусловят отказ за изплащане на обезщетение. Липсва конкретика какви точно престъпни обстоятелства е констатирал административния орган. В случая даже и да се установи, че осигурителните вноски за осигуреното лице не са били надлежно внесени от осигурителя, те са дължими от него - т.е. това не обуславя наличие на приложното поле на чл. 40, ал. 4 КСО, защото не е основание за спиране на производството по изплащане на обезщетението по чл. 50, ал. 1 КСО. Извън горното, дали и доколко е образувано или предстои да бъде образувано производство пред съответните ТД на НАП за установяване на данъчните и осигурителните задължения на осигурителите, не е пречка за установяване на осигурителните права на Деница Пашовска по реда на чл. 40, ал. 1 КСО. Законодателят е предвидил като предпоставка за спиране, наличието на доказателства (каквито не са описани и коментирани в административните разпореждане и решение), а не на недоказани съмнения. В случая е налице индиция за евентуално извършени нарушения от осигурителя, които по никакъв начин не следва да рефлектират върху правата на осигуреното лице. Смисълът на държавното обществено осигуряване, съгласно част първа от КСО, е да гарантира на осигурените лица при възникването на фактическа невъзможност да полагат труд, да получат определена парична помощ под формата на обезщетение при временна неработоспособност или на пенсия при трайна неработоспособност. Целта на изплащането на обезщетенията за временна или трайна неработоспособност е да се замести дохода на работника или служителя, тъй като през този период той не престира труд и съответно не реализира доходи от трудова дейност. Дори и да се установи, че работодателят на Пашовска не е изпълнявал някои изисквания на трудовото и осигурителното законодателство, неотносими към предпоставките по чл. 40, ал. 1 КСО, това само по себе си не води до недължимост на обезщетението по чл. 50, ал. 1 КСО, а до евентуални санкционни последици за дружеството-нарушител. Основанието за спиране по чл. 40, ал. 4 КСО (извършване на проверка) следва да се счита за отпаднало, поради което оспореното разпореждане за спиране и потвърждаващото го решение подлежат на отмяна. Осигурителният орган следва да разгледа искането за отпускане на парично обезщетение по чл. 50, ал. 1 КСО, като прецени правото на лицето по чл. 48а КСО съобразно наличните доказателства относно основанието за осигуряване, осигурителния стаж и осигурителния доход при осигурителя "Пром-комерс" ЕООД. Ако длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 КСО прецени, че при наличните данни жалбоподателката не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО с придобит 12-месечен осигурителен стаж, то следва да издаде разпореждане за отказ за отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 50, ал. 1 КСО. В случая осигурителният орган неправилно е тълкувал и приложил относимата към казуса норма на чл. 40, ал. 4 от КСО. Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на СУСО също е издал незаконосъобразен акт. С оглед изложеното, обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което оспорените административни актове бъдат отменени. При този изход на спора основателна се явява претенцията на касаторката за присъждане на сторените деловодни разноски за производството пред тази инстанция. Те подлежат на възстановяване от бюджета на органа-ответник по касация и се равняват на 1200 лв. заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощения да представлява Деница Пашовска адвокат, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 18.05.2012 г., номериран като лист 3 от настоящото дело. Директорът на СУСО не е направил в хода на касационното съдебно производство възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК за прекомерност на заплатеното от насрещната страна възнаграждение за адвокат съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. С даване ход по същество на делото възможността за такова възражение е преклудирана. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,