Решение № 1085 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8603/2010 г.

Решение № 1085 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8603/2010 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по жалба на Татяна Евлогиева Атанасова от гр. София, против заповед на министъра на отбраната (МЗ) № РД-26-271/25.05.2010 г.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваната МЗ, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДС и във вр. с ПМС № 54/01.04.2010 г., с което е приет Устройствен правилник (УП) на Министерството на отбраната (МО), утвърдено ново длъжностно разписание (ДР) № АМ-242/17.05.2010 г. и поради съкращаване на длъжността, е прекратено служебното правоотношение на Атанасова за длъжността началник на отдел "Социално обслужване" (О "СО"), Териториална дирекция - София (ТДСф) в Главна дирекция "Управление на социални дейности" (ГД "УСД") при Изпълнителна агенция "Социални дейности на МО" (ИА "СДМО"), с ранг II младши, считано от 25.05.2010 г. Разпоредено е изплащане на полагащите се обезщетения на основание чл. 106, ал. 4 и чл. 61 от ЗДС.

Недоволна от МЗ, Атанасова я обжалва. Счита същата за незаконосъобразна поради допуснато от министъра на отбраната (министъра/ът) нарушение на материалния закон. Твърди, че липсва реално съкращаване на длъжността, която е заемала. Изпълняваните от нея служебни задължения не са премахнати, а се изпълняват от новоназначено лице - началник отдел "Жилищен фонд и общежития" (О "ЖФО") в структурата на главна дирекция "Инфраструктура на отбраната" (ГД "ИСО") при МО. Счита също, че при липсата на акт за изменение на служебното `и правоотношение, министърът на отбраната (министърът/а) не е неин работодател, т. е. претендира липса на компетентност на издателя на акта. Моли отмяната на заповедта. Претендира и за направените разноски по делото.

Ответникът - министърът, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Моли отхвърлянето `и, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по спора, прие за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните по делото, че по силата на ДР № А-9/01.07.2009 г. (л. 63) на ИА "СДМО", в сила от 01.07.2009 г., в ТДСф към ГД "УСД", е имало О "СО", длъжността "началник" на който е изпълнявана от Атанасова - вж. Поименно разписание на длъжностите на ИА "СДМО" на л. 60. С чл. 2, ал. 1 от ПМС № 54/01.04.2010 г. (обн. ДВ бр. 27/09.04.2010 г.), в сила от 25.05.2010 г., ИА "СДМО" е преобразувана в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" (ИА "ВКВПД"). Съгласно чл. 2, ал. 3, т. 1 от ПМС № 54/2010 г., "Дейността, архивът, както и правата и задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността на ИА "СДМО", се поемат от МО - по отношение на управлението на жилищния фонд на министерството...". В изпълнение на нормата, видно от заключението на вещото лице, назначено по делото, в Главна дирекция "Инфраструктура на отбраната" в МО, е разкрит О "ЖФО".

За проверка основателността на доводите на жалбоподателката, за запазване на изпълняваната от нея длъжност, ВАС назначи и изслуша съдебно-кадрова експертиза. Видно от т. 6 от първоначалното заключение на вещото лице, което съдът възприема като обективно, компетентно и безпристрастно, при сравнението на длъжностните характеристики на двете длъжности е установено, че служебните функции на длъжността, изпълнявана от Атанасова не са идентични с изпълняваните от началника на О "ЖФО". Функциите и задълженията свързани с управлението на имотите от военно-жилищния фонд са констатирани и в двете длъжностни характеристики. В същото време са констатирани и съществени различия, подробно посочени в колона 3 от Приложението към експертизата.

След анализ на допълнително представени от Атанасова 5 бр. заповеди на изпълнителния директор на ИА "СДМО", други 2 на директора на ТДСф и Вътрешните правила за дейността на ИА "СДМО", одобрени от нейния изпълнителен директор и в отговор на допълнително поставени задачи, вещото лице е изготвило допълнително заключение. Съобразявайки възложените с тези заповеди задължения на Атанасова, експертът е установил, че функциите, задачите и задълженията, изпълнявани от нея съвпадат с тези на новата длъжност "началник О "ЖФО" в ГД "ИСО"- МО".

При така установеното от фактическа страна, според настоящия състав на ВАС, жалбата против МЗ се явява неоснователна.

Съгласно чл. 2, ал. 3 от ПМС № 54/01.04.2010 г. "Дейността, архивът, както и правата и задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността на ИА "СДМО", се поемат от МО и новосформираната ИА "ВКВПД". Отношенията по управление на жилищния фонд на министерството преминават към МО. Т. е., доводът за липса на компетентност на министъра като издател на заповедта се явява неоснователен. От датата на влизане в сила и на основание цитираната норма от ПМС № 54/2010 г. компетентен да издава заповеди по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДС за служителите, чиято дейност е преминала към МО, се явява министърът на отбраната, а не изпълнителния директор на ИА "ВКВПД".

Доводът за липса на фактическо основание за издаване на акта, предвид запазването на функциите на длъжността, изпълнявана от жалбоподателката се явява неоснователен. Съгласно чл. 2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията "Длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задачи и задължения, описани в длъжностната характеристика (ДХ)". Т. е. за да се отграничи една длъжност в администрацията от друга, следва да се изследват функциите, задачите и задълженията, предявени към заемащия длъжността, така както са описани те в ДХ. Спорадичното изпълнение на други, извън описаните в ДХ задачи, дори и да са възложени с писмена заповед на ръководителите в служебната йерархия, не води до изменение и разширение на функциите, задачите и задълженията на служителя. В конкретния случай липсва твърдяното от Атанасова запазване на функциите, задачите и задълженията, което е изследвано и установено след сравняване на ДХ за заеманата от нея длъжност и тази за длъжността началник О "ЖФО". Различията, както се каза по-горе, са посочени в колона 3 на Приложението към основното заключение на вещото лице. Нещо повече - длъжностната характеристика за длъжността, заемана от Атанасова е разработена от директора на ТДСф и е утвърдена от главния секретар на ИА "СДМО", а тези за служителите в системата на МО, са разработени от директорът на Дирекция "Управление на човешките ресурси" (Д "УЧР") и са утвърдени от министъра (вж. напр. ДХ за длъжността началник Отдел "Социална политика" към Д "УЧР" на л. 40 от делото).

По изложените съображения ВАС приема, че обжалваната МЗ е издадена от компетентен орган, в законово предвидената форма и съдържа елементите, посочени в чл. 108, ал. 1 от ЗДС: правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. При издаването на обжалваната МЗ няма допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Процедурата по издаването й е спазена изцяло. Няма допуснати и нарушения на материалния закон. Заеманата от Атанасова длъжност преди издаване на заповедта действително е съкратена.

По делото е направено искане от процесуалния представител на министъра за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид изводите на съда, то се явява основателно, поради което и на основание чл. 143 от АПК във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските хонорари, следва да бъде осъдена Атанасова да заплати на МО сумата 150,00 лв.

По изложените съображения жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ВАС, пето отделение