Решение № 11958 от 19.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6603/2013 г.

Решение № 11958 от 19.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6603/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК-СИР, чрез проц. представител ю. к. Зорница Георгиева, против Решение № 62/12.04.2013 г., постановено по адм. д. № 643/2012 г. по описа на Административен съд Добрич. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на жалбата. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "МЕЛ-66" ЕООД, представлявано от управителя Ивелин Николушев, против Заповед № ДК-02-СИР-151/16.08.2012 г., с която е наредено премахването на незаконен строеж "Дървена конструкция с остъкляване - пристройка към кафе-бар "Мартини", с местоположение, конкретизирано в заповедта. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, но неправилно и незаконосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по допълнителната СТЕ, е достигнал до неверни правни изводи. Касае се за строеж - пета категория, едноетажна пристройка към жилищна сграда, в който смисъл настоящият съд кредитира заключението по приетата от решаващия съд първоначална експертиза както и трайната практика на този съд, касателно пристройките, които следват категорията на основния строеж, към който са прикрепени. Следва да се отбележи, че основната СТЕ е компетентно и професионално изготвена, кореспондира с останалите доказателства по делото и основните изводи от заключението не се оборват от жалбоподателя, поради което настоящият съд й дава вяра. За процесният строеж няма издадени строителни книжа, изискуеми от закона, нещо повече - строежът е в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП. Строежът не е и не би могъл да бъде преместваем обект по смисъла на чл. 56 ЗУТ и това се доказва по неоспорим и категоричен начин, както от експертизите, така и от останалите приложени по делото доказателства. Несъстоятелни са изводите на съда, че между съществуващия на място обект и този от заповедта не е налице идентичност, както и че е налице противоречие относно характера му в мотивите на заповедта. За да бъде преценена валидността и законосъобразността на административния акт, предмет на съдебния контрол - релевантна е правната квалификация, в случая касае ли се за незаконен строеж или за преместваем обект. По недвусмислен начин органът е обосновал волята си за премахване на незаконен строеж и правното основание на оспорения административен акт е чл. 225, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУТ. Безспорно се установява, че се касае за незаконен строеж "Дървена конструкция с остъкляване - пристройка към кафе-бар "Мартини", пета категория, изпълнен без строително разрешение и изискуемите от закона други строителни книжа, както и в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП, който подлежи на премахване. Административният акт, като правилен и законосъобразен, постановен е от компетентен орган и като го е отменил решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна, а процесната Заповед - оставена в сила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав