Решение № 17192 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3294/2011 г.

Решение № 17192 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3294/2011 г., VIII о., докладчик председателят Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна Директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - град София, чрез процесуалния си представител гл. юриск. Минкова срещу решение № 4495/30.12.2010 г. по адм. д. № 3483/2010 г. на Административен съд - София-град, с което по жалба на "Овергаз Холдинг" АД, гр. Ямбол, е отменен Ревизионен акт № 290900222/20.10.2009 г., издаден от Наталия Георгиева Чернева - главен инспектор по приходите в ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители", потвърден с Решение № 422/29.03.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София, при ЦУ на НАП, в частта на извършеното увеличение на финансовия резултат за 2004 г. с 2 млн. лв. по повод извършена продажба на вземане срещу "България 2002" АД Холдинг. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. З АПК. По съображения, изложени в касационната жалба моли решението да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъде отхвърлена изцяло жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Овергаз Холдинг" АД чрез процесуален представител адв. Маноилов релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Осмо отделение, в настоящия съдебен състав, съобразно чл. 218 АПК като прецени наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Спорът и понастоящем е относно приложимостта на чл. 23, ал. 2, т. 21, б. "е" от ЗКПО (отм.) спрямо това, дали с разликата при отписване на финансови инструменти поради прехвърляне, явяваща се от това, че прехвърлянето е осъществено на цена по-ниска от номиналната стойност на вземането -1 млн. лв., при цена на вземането 3 млн. лв., която разлика безспорно се отчита като финансов разход, дали този разход попада в хипотезата "намаление стойността на вземането" и с него /разликата при отписване на финансовия инструмент/ следва да се увеличи финансовият резултат на жалбоподателя по смисъла на изключението от общото правило на чл. 21, въведено с чл. 23, ал. 2, т. 21, буква "е" от ЗКПО (отм.). За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че случая не попада в хипотезиса на чл. 23, ал. 2, т. 21, буква "е" от ЗКПО (отм.) за увеличаване на финансовия резултат с разликата при отписване на финансов актив поради прехвърляне, отнасяща се до случаите на намаление стойността на вземанията, тъй като няма извършвана преоценка /обезценка/ на вземането през 2004 г., категорично установено чрез приетото заключение на вещото лице. Решението е правилно. Категорията счетоводни операции, при която вземането /цесията/ е продадено, срещу него е получена продажна цена и е реализирана загуба, при това в закона няма ограничения активи да се продават на загуба, означава, че стойността на актива се коригира, но активът остава в имуществото на предприятието, или съответно се отписва като несъбираем. Но активът не се продава /прехвърля/, респ. отчуждава в резултат на правна сделка с транслантивен ефект. В случая е безспорно, че договорът за цесия е ФИ по смисъла на действащия счетоводен стандарт /СС/ 32 "Финансови инструменти" и попада в неговия обхват. В този СС - т. 5.1 е уредено, че ФИ при придобиването им се оценяват по цена на придобиването, която е справедливата стойност на актива, ведно с всички разходи, извършени по придобиването. Отписването на ФИ става по начина указан в т. 11.5 б. а-е от СС 32, като при отписване на ФИ поради прехвърляне, резултатът от сделката се отчита като финансов разход или текущ финансов приход от сделка с финансови инструменти. За разрешаване на спорния по делото въпрос - по чл. 23, ал. 2, т. 21, буква Е ЗКПО (отм.) следва да се изходи от относимия спора факт - дали се касае до разходи от обезценка и преоценка на активи /нереализирани загуби/, които водят до намаляване на финансовия резултат за текущия период - в случая за 2004 г., съгласно чл. 23, ал. 2, т. 21 на ЗКПО (отм.), отнасящ се включително и по буква "Е", което именно е законовото основание за увеличаване на финансовия резултат за данъчни цели. От приетото по делото заключение на вещото лице - ССЕ безспорно се установява, че за периода, цялата 2004 г., не е извършвана преоценка /обезценка/ на вземането за счетоводни цели към. Вземането е продадено на цена по-ниска от цената на придобиване, в резултат на пазарните условия и конюнктура, в които се реализира сделката от цедента дружество-жалбоподател "Овергаз холдинг" АД на цесионера "Емералд Вале Лимитед" на цена под номиналната стойност /цена на придобиване/ на цедираното вземане или със сконто / отстъпка/ в цената на вземането в полза на цесионера, за това че е поел риска по неговото събиране. От установеното, а и допълнително чрез ССЕ следва, че настоящият случай не попада в общата хипотеза на разходи от преоценка и обезценка на активи по т. 21 на ал. 2, чл. 23 ЗКПО (отм.), както поначало правилно е приел и АС - София-град. След като случаят не попада в общото правило, то следва, че той не попада и в подхипотезата на т. 21 на буква "Е", която следва да се разглежда като неразривно свързана /с оглед и на използвания израз в т. 21 "включително"/ именно с обезценката и преоценката на активи по общата хипотеза на т. 21 на чл. 23, ал. 2 ЗКПО (отм.). Предвид горното, няма как да се приеме обратното, защото при несъществуваща липса на разходи от обезценка и преоценка на активи, при наличие само на които се стига до намаление на финансовия резултат, да се стигне до намаление стойността на вземанията по смисъла на буква "Е", включена безспорно като подхипотеза в общата хипотеза на т. 21 и разглеждана именно в контекста на предпоставките и за увеличаване на финансовия резултат за данъчни цели. В случая се касае до счетоводна операция, свързана с продажба на вземане /цесия/, извършена на цена по-ниска от цената на придобиването, което на практика означава, че се касае до правна сделка - прехвърляне на активи при цена по-ниска от цената на придобиването на актива-т. е. касае се до сделка на загуба, която не е забранена от закона и която сделка е продиктувана от конюнктурните пазарни условия, при липсваща обаче обезценка и преоценка на актива. От това пък следва, че не са касае до "намаление стойността на вземането", законодателно свързано именно с "разходите от обезценка и преоценка на активи /нереализирани загуби/", включително до "отписването им като несъбираеми вземания" по смисъла на разглежданата хипотеза. В заключение следва да се приеме, че настоящият случай не попада в нормата на чл. 23, ал. 2, т. 21, буква Е ЗКПО (отм.) за увеличаване на финансовия резултат с разликата при отписване на ФИ поради прехвърляне, отнасяща се до случаите на намаление стойността на вземанията, защото няма извършвана преоценка /обезценка/ на вземането през 2004 г. В този смисъл касационният състав на ВАС - Осмо отделение не споделя изложената по въпроса теза на касатора. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото, приложимото право и практиката на ВАС по аналогични случаи, и основателно е отхвърлена жалбата срещу него. По изложените съображения решението като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение