Решение № 5863 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13648/2018 г.

Решение № 5863 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13648/2018 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" в ГДФК при ЦУ на НАП, срещу решение № 1776/2.10.2018 г., постановено по адм. дело № 2483/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, с което е отменена заповед № 131-ФК/14.08.2018 г., издадена от същия началник за наложена на "Басейн Олимпия" ЕООД – гр. Русе принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект – ресторант, находящ се в гр. Русе, ул. "Илинден" № 11, стопанисван от това дружество и забрана за достъп до него за срок от 7 дни. В касационната жалба не са посочени конкретни отменителни основания, но от изложението й може да се направи извод за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател счита, че неправилно съдът е приел, липса на съответствие на целите, заложени в чл. 22 ЗАНН с констатираното противоправно поведение на търговеца и предвидените предпоставки в чл. 186 от ЗДДС. Твърди се в касационната жалба, че при доказано извършено нарушение наложената мярка е законосъобразна. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Басейн Олимпия" ЕООД – гр. Русе, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да се отмени наложената на "Басейн Олимпия" ЕООД – гр. Русе с посочената по-горе заповед принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект –ресторант, находящ се в гр. Русе, ул. "Илинден" № 11 и забрана за достъп до него за срок от 7 дни, в обжалваното решение е прието, че административният орган, наложил мярката не я е съобразил с целите на ПАМ и по-контретно в чл. 22 ЗАНН. В тази връзка съдът е приел, че мотивите на органите по приходите относно "превъзпитание на нарушителя" са несъстоятелни, тъй като такива цели законът възлага на административното наказание, каквото евентуално би било наложено в успоредно воденото административнонаказателно производство. Въз основа на така установеното съдът е приел, че оспорената заповед за ПАМ си поставя цели, противоречащи на законоустановените цели на административната принуда, което се явявя нарушение по чл. 146, т. 5 АПК и затова е незаконосъобразна. Обжалваното решение е неправилно постановено. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че издадената заповед за ПАМ е незаконосъобразна, тъй като мотивите на органите по приходите относно "превъзпитание на нарушителя" са несъстоятелни, тъй като такива цели законът възлага на административното наказание, каквото евентуално би било наложено в успоредно воденото административнонаказателно производство. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. При установените, неопровергани в хода на оспорването пред първоинстанционния съд факти, обосновано първоинстанционния съд е преценил оспорения административен акт като законосъобразен. Дружеството не е опровергало установената в акта за установяване на нарушението фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. В случая са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Фактическият състав на налагане на принудителната административна мярка не съдържа резултат от административното нарушение, още по-малко преценка за размера на причинените от конкретното нарушение вреди за фиска. Законът допуска издаването на ПАМ, наред с наказателно постановление, съдържащо имуществена санкция и същественото затруднение за стопанската дейност на жалбоподателя е в резултат на създадената от него самия организация на търговската дейност. При издаването на оспорения акт от страна на администрацията е съобразен и принципа на съразмерност, като е определен 7-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. Наложената принудителна административна мярка съответства и на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. С оглед гореизложеното обжалваното решение е постановено при неправилна преценка на доказателствата и в нарушение на материалния закон и подлежи на отмяна на основание чл. 221, ал. 1 АПК и според тази разпоредба настоящият съд дължи постановяване на друго решение по съществото на спора, с което жалбата на "Басейн Олимпия" ЕООД – гр. Русе срещу процесната заповед за ПАМ следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. При този изход на спора следва ответника да заплати на касационния жалбоподател претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на сто лева. Водим от горното Върховният административен съд, Осмо отделение