Решение № 14411 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7746/2017 г.

Решение № 14411 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7746/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Е. Абтула, чрез адвокат Мутафчиев против решение № 37/28.04.2017 г., постановено по адм. дело № 10/2017 година по описа на Административен съд Силистра с доводи за неправилността му, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се обяви за нищожен или отмени като незаконосъобразен оспореният от него пред съда Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от зам. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие". Претендира сторените по делото разноски. Ответникът, зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез процесуалния си представител в молба взема становище жалбата да се отхвърли като неоснователна и се остави в сила обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, в законоустановения срок, поради което е допустима. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на Е. Абтула с искане за прогласяване нищожността на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ от 25.07.2011 година на зам. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", с който е установено публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по общо заявление за единно плащане на площ за 2009 година. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, а тежестта на допуснатите нарушения на закона при издаването му не основава неговата нищожност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в развилото се съдебно производство не е препятствано по никакъв начин, в мотивите си административният съд е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото. Не е налице и твърдяното непроизнасяне по целия предмет на спора с обжалваното решение, а именно и по незаконосъобразността на оспорения пред съда акт, основано в касационната жалба на оспорването му в установения в закона срок. С определение от 25.01.2017 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото в частта му, с която се оспорва незаконосъобразността на АУПДВ, поради просрочие. Това определение не е обжалвано и влязло в сила. Твърдяното в касационната жалба, че този съдебен акт не му е известен не намира опора в доказателствата по делото. Съдебният акт е съобщен на страната съгласно изискването на закона, чрез изпращане на препис от него, получен на 27.01.2017 г. лично от жалбоподателя. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение също са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от жалбоподателя обстоятелства, на които се основава искането за прогласяване нищожността на оспорения АУПДВ, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на жалбата съгласно приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на обжалваното решение. Обратно на твърдяното в касационната жалба, съдът е обсъдил възражението на жалбоподателя за липса на "времева" компетентност на органа, издал обжалвания акт, основано на приложението на чл. 73, § 4 и § 5, предл. второ от Регламент /ЕО/ № 796/2004 на Комисията от 21.04.2004 година за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация и правилно го е приел за неоснователно. Разпоредбата на чл. 73, § 1 Регламент /ЕО/ № 796/2004 на Комисията регламентира задължението на земеделският производител да възстанови сумата по извършено недължимо плащане, а в § 4 и § 5 са предвидени случаи, в които задължението за възстановяване не се прилага. Тези разпоредби, касаещи съществуващо, установено задължение за възстановяване и неговата евентуална неприложимост в конкретно посочени хипотези са неотносими към компетентността на органа по чл. 2, т. 29 от същия регламент. Въпросът за дължимостта на сумата, отпусната за подпомагане, ако актът за възстановяването й не е издаден преди изтичането на 12 месеца от датата на плащането, има отношение към материалната законосъобразност на административния акт, а не към компетентността на административния орган. Освен това, цитираната разпоредба на Регламент (EO) № 796/2004 г. не се отнася до спорното правоотношение, тъй като причината, поради което земеделският производител е получил недължима субсидия, не е фактическа грешка при изчислението й, а несъответствия при определянето на площите, допустими за подпомагане. Правилно е прието в обжалваното решение, че допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му не основават нищожност на оспорения административен акт, тъй като установените такива не водят до липса на волеизявление и невъзможност за изпълнение. В случая установената непълнотата на мотивите на обжалвания акт и неучастието на страната в административното производство по издаването му може да основат неговата незаконосъобразност, но не и претендираната нищожност. Неоснователни са доводите в касационната жалба за наличието на влязъл в сила административен акт, при което повторно издаденият такъв със същия предмет и страни е нищожен. Извършено е фактическо плащане, което е прието за недължимо и при приложението на чл. 73, § 1 Регламент /ЕО/ № 796/2004 подлежащо и на връщане. Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК (нова - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г. - изм., бр. 32 от 2009 г.) за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз са публични държавни вземания. Неправилната преценка на органа по чл. 166, ал. 2 ДОПК относно наличието на държавно вземане има отношение към неговата законосъобразност, но не основава нищожността на акта с който то е установено. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Такова се дължи при осъществено процесуално представителство в защита на страната. Подадената в случая молба за разглеждане на делото в отсъствие на процесуален представител на страната не покрива изискванията на закона. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение