Решение № 13182 от 18.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8013/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Социално подпомагане /ДСП/ Нова Загора срещу Решение 954 от 19.05.2025 г., постановено по адм. дело 92/2025 г. на Административен съд - Сливен. Наведените в жалбата възражения относно неправилно приложение на материалния закон, както и възражения за необоснованост, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на първоинстанционната жалба като неоснователна. Ответната страна П. С. Х., действащ лично за себе си и като законен представител на малолетното дете С. П. Х., чрез адв. М. Михайлова, в писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Ответната страна - С. Х. редовно призована, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Сливен е Заповед ЗД/Д-СН-НЗ-001 от 13.01.2025 г., издадена от директора на Дирекция Социално подпомагане Нова Загора, с която е наредено да се предоставят краткосрочни социални услуги /за срок от 6 месеца/ Информиране и консултиране , Застъпничество и посредничество и Обучение за придобиване на умения , реализирани от Център за социална рехабилитация и интеграция /ЦСРИ/ - Сливен, по отношение на детето С. П. Х. и неговия баща П. С. Х.. От фактическа страна по делото е установено следното: Отдел Закрила на детето /ОЗД/ в ДСП - Нова Загора работи по случая на детето С. П. Х. от 2022 г., след постъпил сигнал от майката във връзка с риск от родителско отчуждение. Родителите са били във фактическа раздяла от м. май 2022 г., като децата са останали да живеят при бащата П. Х. в жилище в гр. Нова Загора, а майката С. Х. се е преместила да живее в гр. Търговище. С Решение 510 от 11.06.2024 г., постановено по гражданско дело 4789 / 2023 г. по описа на Районен съд Сливен, упражняването на родителските права спрямо малолетните деца С. и Б. е предоставено на бащата П. Х., като е определен режим на лични контакти на децата с майката С. Х.. Първоинстанционното решение е обжалвано и с Решение 344 от 26.11.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело 422 / 2024 г. по описа на Окръжен съд Сливен, решението на районния съд е отменено частично, включително и в частта относно упражняването на родителските права и определянето на режим на лични контакти на децата, като упражняването на родителските права спрямо малолетните деца С. и Б. е предоставено на майката С. Х. и е определен режим на лични контакти на децата с бащата П. Х.. Липсват данни по делото за влизане в сила на решението на Окръжен съд Сливен. След като е констатирана необходимост от осигуряване на социално-психологическо консултиране на детето и от ползване на социални услуги в общността, от директора на ДСП Нова Загора са издадени последователно три направления за ползване на социални услуги: Направление за ползване на социални услуги НП/Д-СН-НЗ-022 от 07.09.2022 г., с което ДСП Нова Загора насочва детето С. Х. и бащата П. Х. за ползване на средносрочна социална услуга /за срок от 12 месеца/: Социално психологическо консултиране на детето и семейството в Център за обществена подкрепа /ЦОП/ Нова Загора; Направление НП/Д-СН-НЗ-011 от 14.09.2023 г., с което ДСП Нова Загора насочва детето С. Х. и бащата П. Х. за ползване на средносрочна социална услуга /за срок от 12 месеца/: Социално психологическо консултиране на детето и семейството в ЦОП Нова Загора; и Направление НП/Д-СН-НЗ-025 от 07.10.2024 г., с което ДСП Нова Загора насочва детето С. Х. и бащата П. Х. за ползване на следните краткосрочни социални услуги, за срок 6 месеца - до 07.04.2025 г.: Информиране и консултиране , Застъпничество и посредничество и Обучение за придобиване на умения , в ЦОП Нова Загора. По случая са изготвяни доклади, в които е отразено положителното развитие от работата с детето, както и че бащата и разширеното семейство по бащина линия полагат необходимите усилия да разпознават и отговарят на емоционалните нужди на детето, вкл. стимулира срещите между момичето и неговата майка. След предоставяне родителските права на майката, при извършена на 05.12.2024 г. сесия с психолог, С. Х. е била изключително разстроена от този факт. Според социален доклад от 13.01.2025 г., изготвен от Д. Д. Б. - социален работник ЗД, е изложено, че от 06.12.2024 г. детето отказва да пребивава при майката в гр. Търговище; с детето С. се работи в ЦОП - Нова Загора от 07.09.2022 г.; до момента няма постигнати положителни резултати от работата на психолога с детето в ЦОП - Нова Загора и положителна промяна в поведението и нагласите на детето спрямо майката; социалната услуга не е ефективна; с бащата П. Х. и с детето С. са обсъдени възможностите за насочване към друга социална услуга; налице е риск от родителско отчуждение, като е необходимо работата с детето С. да продължи; констатирана е необходимост да се работи с детето С. и неговото семейство, с цел гарантиране осъществяването на пълноценни контакти и с двамата родители, както и за преодоляване на риска от отчуждаване спрямо майката; предвид неефективността на социалната услуга, предоставена от ЦОП - Нова Загора и липсата на друга социална услуга в общността на територията на община Нова Загора, е необходимо детето и неговият баща да бъдат насочени към друга подходяща социална услуга на територията на област Сливен, която да отговоря на потребностите на детето. Предложено е да бъде прекратено ползването на социални услуги, предоставяни от ЦОП - Нова Загора и на детето С. Х. и бащата П. Х. да бъде издадена Заповед от директора на ДСП - Нова Загора за ползване на социални услуги, предоставяни от ЦСРИ - Сливен, поради липсата на заявено желание от страна на родител и с цел гарантиране на най-добрия интерес на детето. Въз основа на този доклад и при възпроизвеждане на съдържанието на социалния доклад в мотивите, е издадена оспорената Заповед ЗД/Д-СН-НЗ-001 от 13.01.2025 г., с която на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето /ППЗЗДет/, във връзка с чл. 15, т. 1, т. 2 и т. 5 от Закона за социалните услуги /ЗСУ/, е наредено да се предоставят краткосрочни социални услуги /за срок от 6 месеца/: Информиране и консултиране , Застъпничество и посредничество и Обучение за придобиване на умения , реализирани от ЦСРИ - Сливен, по отношение на детето С. П. Х. и неговия баща П. С. Х.. Въз основа на така установеното, административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби, което обуславя нейната незаконосъобразност. Съдът е приел, че не е осъществен фактическият състав на разпоредбата на чл.20, ал.4, т.1 от ППЗДет., като поведението на бащата Х. не представлява по своето естество отказ за сътрудничество, напротив, налице са доказателства, че бащата е стимулирал срещите между момичето и неговата майка, и е информирал специалистите за възникналите промени в дните за контакти между С. и майка ѝ. Оспорен е и направеният в заповедта извод за неефективност на прилаганата до момента социална услуга, като съгласно събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено, че предоставяните от ЦОП Нова Загора социални услуги от м. септември 2022 г. до датата на издаване на оспорената заповед, са довели до положителна промяна в емоционалното и психическото състояние на детето. Отказите за контакт с майката, за период от около 2 месеца между м. декември 2024 г. и м. януари 2025 г., са обусловени от предоставеното упражняване на родителските права на майката и определения режим на лични контакти с бащата, с който детето има силна емоционална връзка на доверие и разбирателство. Посочено е също, че в оспорената заповед не е съобразено и обстоятелството, че социалните услуги, чието ползване е наредено, ще налагат пътуване на детето С. и нейният баща от гр. Нова Загора до гр. Сливен, което ще доведе до затруднения на семейството. За пълнота е посочил, че от доказателствения материал по делото не е установено с поведението си бащата Х. да е създал опасност от увреждане на емоционалното и психическо състояние на С. и да е препятствал детето да се среща със своята майка. Детето С. не е дете в риск по смисъла на § 1, т.11, б. в от ДР на Закона за закрила на детето, /ЗЗДет./, тъй като няма данни да съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Решението е допустимо, валидно и правилно. В чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет., посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, е отразено, че в случаите, при които не може да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето, ползването на социалната услуга се извършва въз основа на заповед на директора на Дирекция Социално подпомагане . Мерките за закрила в семейна среда са изброени в чл.23 от ЗЗДет. Тяхната цел е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за неговото отглеждане и възпитание, като тези мерки могат да бъдат осъществени и чрез социални услуги - чл.18, ал.3 във вр. с ал.1 от ППЗЗДет. Съгласно §1, т. 8 от ДР на ЗЗДет., услуги по смисъла на чл.23 от с.з. са социалните услуги, предоставяни в общността по Закона за социално подпомагане /ЗСП/, а според чл.3 ЗСУ социалните услуги са дейности в подкрепа на лицата за социално включване и самостоятелен начин на живот, които се основават на социална работа, индивидуален подход и индивидуална оценка на потребностите. Разпоредбата на чл.78, ал.1 от Закона за социалните услуги /ЗСУ/ предвижда, че лицето, което иска да ползва социална услуга, има право да избере доставчика на услугата. Във връзка с установената по настоящото дело фактическа обстановка, неопроверган остава фактът, че услугите, предоставяни от ЦОП Нова Загора са ползвани активно от страна на бащата Х. в периода от м. септември 2022 г. до датата на издаване на оспорената заповед, а по отношение на нареденото предоставяне на социални услуги, реализирани от Център за социална рехабилитация и интеграция ЦСРИ Сливен, е налице недоверие от страна на бащата Х.. Тези фактически обстоятелства препятстват правилното приложение на чл.78, ал.1 от ЗСУ. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗСУ, всяко дете има право на социални услуги, съобразени с неговите най-добри интереси, възраст, физическо, здравно и психическо състояние, степен на развитие и индивидуални потребности. Според чл.12 от ЗСУ, социалните услуги са общодостъпни и специализирани, като специализираните се предоставят при настъпването на определен риск за живота, здравето, качеството на живот или развитието на лицето. В чл.13 са изброени различните видове социални услуги в зависимост от тяхната функция - превантивни; подкрепящи и възстановителни, като подкрепящи социални услуги се предоставят вследствие на идентифициран риск или за задоволяване на специфична потребност. Текстът на чл.14 от ЗСУ гласи, че в зависимост от възрастта и специфичните нужди на потребителите, социалните услуги могат да са за деца и за пълнолетни лица, сред които и деца в риск по смисъла на Закона за закрила на детето, като при предоставянето на социални услуги се извършват и дейности за подкрепа на семействата и близките на потребителите. Мерките за закрила се осъществяват посредством съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда съгл. чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗДет. Съобразно правилата на ЗЗДет., всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси чрез прилагане на мерки за закрила. Закрилата на детето е дефинирана като система от законодателни, административни и други мерки за гарантиране правата на всяко дете (§ 1, т. 1 от ДР на ЗЗДет.), при спазване на установените от закона принципи, в т.ч. и при осигуряване най-добрия интерес на детето, който съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. съставлява преценка на: желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. Анализът на посочената нормативна уредба сочи, че социални услуги се предоставят на дете, за което в ДСП е налична информация, че се намира в риск или чиито права са нарушени или застрашени от нарушаване, с цел да бъдат гарантирани основните права на детето във всички сфери на обществения живот съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословното и психическото състояние, както и да бъдат разширени възможностите на детето да води самостоятелен начин на живот. В случая, административният орган не е отчел в пълнота интересите на детето, като не е съобразил на първо място неговото желание да продължи работата си с психолозите от ЦОП Нова Загора. На следващо място, не е съобразена изградената вече близка връзка между детето и психолозите, не е съобразено достигнатото до този момент положително развитие в състоянието на детето, вкл. описано и в изготвените доклади. Както е посочил и първоинстанционният съд, промяната в поведението на детето спрямо майката е било временно, като тази промяна е била преодоляна и в края на м. януари 2025 г. детето е възстановило контактите и срещите със своята майка. Наличието на влошаване на взаимоотношенията между родител и дете е погрешно възприето от органа като цялостна и трайна неефективност на предоставяната социална услуга от ЦОП Нова Загора. Извършената предварителна оценка на потребностите от социални услуги по смисъла на чл.73, ал.1, т.3 от ЗСУ се е фокусирала единствено върху взаимоотношенията и връзката родител-дете, без да съобрази личните потребности на детето и родителя, вероятната вреда която може да настъпи за тях при насочване към социална услуга на територията на друг град, в т.ч., но не само, допълнителните транспортни разходи, които следват от пътуването до областния град предвид наличието на социална услуга на територията на община Нова Загора. Посочено е, че социалната услуга, реализирана от ЦСРИ Сливен отговаря по-добре на потребностите на детето, без обаче да се изложат мотиви във връзка с неминуемите негативи на едно такова насочване към друга социална услуга и съотнасянето им с позитивите. Освен това настоящият съдебен състав отбелязва, че към момента на издаване на заповедта не са съобразени образователните потребности на детето и трудностите, които биха могли да му бъдат създадени във връзка определената социална услуга на територията на гр. Сливен. От извършеното изслушване на детето в съдебно заседание се установява, че към момента на издаване на заповедта детето С. е била ученичка в 7-ми клас в гр. Нова Загора, на която предстои да се готви за изпит - НВО. Несъмнено предстоящата подготовка на детето за НВО след 7-ми клас е предполагала необходимост от допълнителни учебни занимания, вкл. и извънкласни дейности, за които е било необходимо допълнително време. Този факт не е изследван от органа при издаването на процесната заповед. По изложените съображения, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея решение на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на касатора следва да бъдат присъдени направените от ответника по касационната жалба разноски, които съгласно доказателствата в тази насока /договор за правна помощ от 21.07.2025 г./ възлизат на сумата от 1 000,00 лева. Водим от изложените мотиви и на основание чл.221,ал.2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,