Решение № 2788 от 7.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7627/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности Пловдив, в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез ст. юрк. Л. Радева против решение 584/14.07.2023 г. на Административен съд Хасково, постановено по адм. дело 495/2023 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) ФК-152-0122957/23.03.2023 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания се отнасят до изводите на първоинстанционния съд за противоречие на оспорения индивидуален административен акт с целта на закона и за нарушение на принципа за съразмерност, обосновани с липсата на мотиви относно продължителността на принудителната административна мярка. Поддържа становище, че в заповедта са изложени конкретни факти от дейността на дружеството и относно стопанисвания от него обект - местоположение, характера на търговска дейност, работно време, наличие на касова разлика между наличните парични средства в касата и тези, отчетени във фискалното устройство, както и че неотчитането на приходи от продажби препятства контролната дейност на приходната администрация и не позволява да се установи фактически реализирания оборот от проверявания търговец, последица от което е неправилното определяне на дължимите данъци. Касаторът счита за неотносимо към спора позоваването от страна на първоинстанционния съд на решение на СЕС по дело С-97/21, като постановено при различна фактическа установеност. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и разноски, като в условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна. Ответникът ЕТ Е. 2016 А. Асенов, гр. Свиленград, чрез процесуален представител адв. А. Георгиев в представен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора съдебни разноски. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-152-0122957/23.03.2023 г. на началник отдел Оперативни дейности Пловдив, в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която е наложено запечатване на търговски обект хранителен магазин, находящ се в гр. Свиленград, [улица], за срок от 14 дни за нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС неиздаване на фискална касова бележка за извършена контролна покупка на 1 бр. минерална вода на стойност 1.20 лева и на основание чл. 187, ал.1 ЗДДС е забранен достъпа до обекта. При извършената проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за издаването му, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила - по отношение на мотивите в оспорената ЗНПАМ. Същите са изложени в отклонение от целта на закона, при нарушаване на принципите за съразмерност и истинност съгласно чл.6, ал.2 и чл.7, ал.1 от АПК. За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че определяният 14-дневен срок за запечатване на търговския обект не е мотивиран с конкретни обстоятелства, актът е издаден в противоречие с целта на закона съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и в нарушение на регламентирания в чл. 6, ал. 2 АПК принцип за съразмерност. Според съда изложените в заповедта мотиви са изцяло бланкетни и същите нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на принудителните административни мерки. Посочил е, че независимо от установената положителна касова разлика в размер на 25,60 лв., нарушението е извършено за първи път, като от органите по приходите не са констатирани други нарушения преди проверката. Наред с изложеното, съставът е приел, че запечатването на обекта за срок от 14 дни, е очевидно несъразмерно на тежестта на конкретното нарушение и продължителността на мярката не е в разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на търговеца и охраняваните с прилагането на същата обществени отношения. Независимо от липсата на данни и доказателства за издадено наказателно постановление на дружеството за същото нарушение въз основа на приложения по преписката АУАН от 17.03.2023 г., съдът се е позовал и на тълкуването на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, дадено в решение от 04.05.2023 г. по дело С-97/21, според което е недопустима национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадълженото лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. С тези мотиви оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка е отменена като незаконосъобразна. Решението е правилно постановено. Не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е извършил проверката за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт в съответствие с чл. 168, ал.1 АПК, на основанията по чл. 146 АПК и е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, в действащата по време редакция от ДВ бр. 104/2020 г. в сила от 12.12.2020 г., принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от същия закон. В чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта. По делото не е спорно, че ЕТ Е. 2016 А. Асенов е задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Установено е, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 118, ал. 1 ЗДДС за издаване на фискална касова бележка от работещото в търговския обект фискално устройство за контролна покупка на стока на стойност 1.20 лева, осъществена на 17.03.2023 г. Поради това правилно съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС. Спорът в касационното производство е за законосъобразността на определената от органа по приходите продължителност на мярката. Настоящият касационен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за липса на мотиви в акта относно определения 14 - дневен срок за запечатване на търговския обект и забрана достъпа до него. Продължителността на мярката в рамките на установения от закона максимален срок до 30 дни, следва да е мотивирана с конкретни обстоятелства свързани с тежестта на нарушението и дейността на задълженото лице. Законосъобразно съдът е приел, че в конкретния случай при определяне на 14-дневния срок за запечатване на търговския обект, не са посочени конкретни данни за търговската дейност в обекта. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че за продължителността на мярката е мотивирана с установени други утежняващи обстоятелства и по-конкретно с разлика между отчетената и фактическата касова наличност, съставляваща нарушение на чл. 33 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Това обстоятелство не е посочено като фактическо основание за определяне срока на мярката. Изложените от органа по приходите мотиви се отнасят за вида и характера на извършваната в обекта дейност, местоположение и големина на обекта, както и работно време, продавани артикули и цени, които бланкетно са определени като предпоставка за реализиране на големи обороти. Липсват конкретни данни за търговската дейност в обекта, не е отчетено цялостното поведение на търговеца, липсата на данни за предходни нарушения от същия характер, както и преценка за реализираните обороти от дейността. Преценката на органа по приходите за тежестта на нарушението, целта, за която мярката се налага и принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК, следва да се основава на конкретни факти и обстоятелства от дейността на задълженото лице и да е подкрепена с доказателства. При издаването на оспорения акт такава преценка не е извършена и не са събрани доказателства в тази връзка. Допуснатото нарушение на изискванията на чл. 186, ал. 3 ЗДДС засяга надлежното упражняване на оперативната самостоятелност по чл. 169 АПК, съответствието на наложената принудителна административна мярка с целите по чл. 22 ЗАНН и с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК и обосновава незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд. Възражението на касатора за неотносимост на решение на Съда на ЕС по дело С-97/21 г. към фактите в разглеждания случай, е основателно, тъй като по делото не са налице доказателства за приключване на административнонаказателното производство с издаване на наказателно постановление за ангажиране на административнонаказателната отговорност на търговеца за същото нарушение, но това не променя крайните изводи на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт. По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение, с което принудителна административна мярка е отменена, е правилно постановено и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 1 000 лева - договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 07.08.2023 г. Неоснователно е направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар предвид осъществената в касационното производство адвокатска защита. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,