Решение № 12980 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1104/2020 г.

Решение № 12980 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1104/2020 г., II о., докладчик съдията Таня Дамянова Производството е по чл. 208 от АПК във връзка с чл. 219 от ЗУТ. С решение № 1994/25.10.2019 г., постановено по административно дело № 857/2019 г., Административен съд-Варна е отхвърлил жалбата на З. И. от [населено място] против заповед № РД-563/21.02.2019 г. на кмета на община Долни чифлик, с която му е наредено в качеството му на възложител и строител да премахне за собствена сметка незаконен строеж, представляващ пристройка към жилищна сграда, разположен на уличното пространство (тротоар) с осови точки 198 и 202, граничещ с УПИ VІІ-общ, кв. 58 по плана на [населено място]. Против решението е постъпила касационна жалба от З. И. от [населено място], в която се съдържат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят счита, че няма качеството на възложител, тъй като незаконният строеж не попада в имота, за който му е отстъпено право на строеж, а освен това не се явява и извършител на строежа. Поради това моли касационната инстанция да отмени атакуваното решение на административния съд и да постанови друго, с което да отмени атакуваната заповед за премахване на незаконен строеж, издадена от кмета на община Долни чифлик. Претендира и присъждането на съдебните разноски, направени в двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба- кметът на община Долни чифлик счита жалбата за неоснователна, поради което моли съда да я отхвърли. Прокурорът счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и предлага на съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд. След преценка на направените в жалбата оплаквания и становището на ответника, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Жалбата е процесуално допустима. Същата е депозирана срещу акт, който подлежи на касационна проверка, в законоустановения срок и от лице с активна легитимация, за което съдебното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Административният съд е сезиран с жалба против заповед № РД-563/21.02.2019 г. на кмета на община Долни чифлик, с която на жалбоподателя, в качеството му на възложител и строител, е наредено да премахне за собствена сметка незаконен стоеж, представляващ пристройка към жилищна сграда, разположен в уличното пространство (тротоар) с осови точки 198 и 202, граничещо с УПИ VІІ-общ, кв. 58 по плана на [населено място]. Съдът е извършил цялостен контрол на атакуваната заповед и е приел, че е издадена от овластен орган; в предписаната от закона форма; при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е направил извод, че процесната пристройка представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като е изградена без одобрени проекти и разрешение за строеж. Във връзка с оплакванията на жалбоподателя е изслушано заключението на съдебно-техническа експертиза, което е кредитирано от съда като обосновано и съответстващо на останалите доказателства по делото. Изводите на съда в тази връзка се споделят изцяло от касационната инстанция. От събраните по делото доказателства е установено по категоричен начин, че З. И. е собственик на смесен магазин на един етаж, находящ се в УПИ VІІ- общ, кв. 58 по плана на [населено място]. Този строеж е изграден въз основа на отстъпено му право на строеж, разрешение за строеж № 42/13.08.2007 г. и е въведен в експлоатация с удостоверение № 1/24.01.2011 г. Заключението на експерта установява, че при проверката на място се установява, че смесеният магазин, построен с разрешение за строеж № 42 от 13.08.2007 г. е ситуиран в УПИ VІІ- общ, на южната улична регулационна линия. Съгласно одобрения проект смесеният магазин е разделен на два еднакви магазина със самостоятелни входове от улицата, но на място двата магазина са обединени чрез премахване на част от разделителните стени. Пред южната фасада на магазина е изградена пристройката, описана в заповедта за премахване като "пристройка към жилищна сграда". Същата е разположена на уличното пространство- тротоар и се състои от тухлени стени с височина 1 м, дограма и покрив от дървена конструкция, покрит с ондулин. Пристройката е функционално и технологично свързана с магазина- налице е пряк вътрешен достъп, част от стоките са разположени в пристройката. Вещото лице сочи още, че над смесения магазин на един етаж е изградена и надстройка на два етажа с жилищно предназначение. Липсват данни за издадени разрешения за строеж по отношение на пристройката, която е предмет на атакуваната заповед. Събраните по делото доказателства установяват по категоричен начин, че процесната пристройка представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и същата е изпълнена без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Поддържаното от жалбоподателя и пред първоинстанционния съд, и в касационната жалба оплакване е, че той не е нито възложител на незаконния строеж, нито негов строител, поради което не следва да бъде и адресат на заповедта за премахване.