Решение № 3467 от 1.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10362/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Я. В. Я. от гр. Пловдив, срещу Решение 6786 от 30.07.2024 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 555/2024 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Я. В. Я. срещу принудителна административна мярка (ПАМ) "принудително преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач", приложена на 02.11.2022 г. по отношение на лек автомобил марка "Ауди", с рег. [рег. номер] от старши полицай в сектор Общинска полиция в Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Пловдив. Касационният жалбоподател - Я. В. Я., счита обжалваното решение за неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага фактите по делото като счита за неправилен извода на съда, че е доказана хипотеза на чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Сочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че автомобилът е паркиран на еднопосочна улица, без насрещно движещи се автомобили и по посока на движението така, че да не затруднява преминаването на други участници в движението и да не създава опасност за тях. Автомобилът не променя по никакъв начин траекторията на който и да е автомобил, движещ се било направо по ул. Хан Кубрат, било по ул. Фредерик Жулио Кюри, с намерение за ляв завой към ул. Хан Кубрат. Твърди, че не са налице и останалите хипотези на правната норма. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени процесната ПАМ. Претендира направените по делото разноски за всички съдебни инстанции съгласно представен списък на разноските. Ответникът старши полицай в сектор Общинска полиция в ОДМВР - Пловдив оспорва касационната жалба. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение ако надвишава законоустановения минимум. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Първоинстанционното съдебно производство е по реда на чл. 226 АПК, след като с Решение 3036 от 13.03.2024 г. по адм. д. 6677/2023 г. на ВАС е отменено Решение 484 от 15.03.2023 г. по адм. д. 2849/2022 г. на Административен съд Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, следното: Със Заповед 8121з-1215 от 27.10.2016 г., във връзка с правомощията си по чл. 168, ал. 1 ЗДвП, министърът на вътрешните работи е определил длъжностните лица от структурните звена на Пътна полиция и Охранителна полиция в ОДМВР, с право да прилагат устни ПАМ по чл. 171, ал. 1, т. 5 ЗДвП. Със Заповед ОА2574 от 17.09.2021 г., във връзка с правомощията си по чл. 168, ал. 1 ЗДвП, кметът на Община Пловдив е определил държавни служители от сектор Общинска полиция - Пловдив към отдел Охранителна полиция в ОДМВР - Пловдив, с право да прилагат устни ПАМ по чл. 171, ал. 1, т. 5 ЗДвП, между които и служителя, приложил процесната ПАМ. Съгласно представената ежедневна ведомост от 02.11.2022 г., утвърдена от началник сектор "Общинска полиция Пловдив", Г. Б. бил определен за наряд с репатриращ автомобил с ДКN [рег. номер], за времето от 08:00 часа до 20:00 часа, за територията на град Пловдив. Видно от докладна записка от 02.11.2022 г., Г. Б. по време на работата си по безопасността на движението в 10:20 часа на "Хан Кубрат" с ул. "Фредерик Жулио Кюри", гр. Пловдив, наредил репатриране на автомобил Ауди с рег. [рег. номер], черен на цвят, тъй като бил паркиран в кръстовище, с което е направил невъзможно маневрирането на репатриращ автомобил Ивеко с рег. [рег. номер]. Автомобилът бил оставен за съхранение на паркинг на бул. "Н. Цанов" 24. При репатрирането е съставен снимков материал, от които е видно, че на 02.11.2022 г. в светлата част на денонощието, МПС рег. [рег. номер] е паркирано от дясната страна, по посоката на движение непосредствено пред пътен знак Д13 "Начало на действие на Синя зона" придружен с табела Т17, указваща принудително преместване на неправилно паркирани ППС. От представената схема на вертикална сигнализация е видно, че ул. "Хан Кубрат" и ул. "Фредерик Жулио Кюри" в гр. Пловдив, са еднопосочни и от дясната страна по посока на движението са поставени пътен знак В27 с допълнителна табела за репатриране и пътен знак Д13 "Начало на действие на Синя зона " придружен с табела Т17. Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Приел е, че органът е доказал, че превозното средство е паркирано в нарушение на чл. 171, ал. 1, т. 5 ЗДвП, т. е. че предвидените предпоставки за прилагане на мярката са налице. Въз основа на доказателствата по делото решаващият състав е приел, че се налага извод, че процесната ПАМ е приложена в хипотезата на създадена невъзможност за преминаване на другите участници в движението, а именно прави невъзможно маневрирането на репатриращия автомобил, която невъзможност административният орган е извел от факта на паркиране в кръстовище. По тези съображения съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Доводи в подкрепа на порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаторът не сочи. Налице е бланкетно твърдение за този порок, поради което и с оглед на чл. 218, ал. 1 и 2 АПК съдът не следва да се произнася по него. По отношение на другите два порока касаторът фактически излага един довод - неправилното приложение на чл. 171, ал. 1, т. 5 ЗДвП и с оглед на това необоснования извод на съда за паркиране в нарушение на посочената разпоредба. Доводите ще бъдат разгледани едновременно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че обжалваната ПАМ е приложена от компетентен орган, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. За процесната принудителна мярка, по силата на изрична законова разпоредба по аргумент на противното от чл. 172, ал. 1 ЗДвП, не е валидно общото изискване за писмена форма. Мярката е валидна и при устното й постановяване. Тъй като мярката е в устна форма, нейните мотиви следва да бъдат изведени от фактите, предхождащи и/или съпътстващи прилагането й. Безспорно, тъй като принудителната мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП (каквато е процесната) е в устна форма, то съставен от органа документ, в който е отразено становището му за мярката има определено значение за законосъобразността й, но само като източник на отразени в него факти, а не и като релевантно правно основание. Както правилно сочи и съдът, разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП съдържа три различни хипотези, при наличието, на които законодателят е дал право на компетентните органи да прилагат принудителна административна мярка "преместване на пътното превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач". Първата е, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, втората, когато превозното средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението и третата, когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Преценката за наличието на законовите предпоставки за прилагане на принудителната мярка следва да се направи с оглед на специалната цел и предназначение, което мястото, на което е паркиран автомобилът, има за движението. С оглед на цитираните разпоредби, установената фактическа обстановка и приложения по делото снимков материал и схема безспорно се установява, че процесният автомобил е паркиран в зоната на кръстовище, извън разрешената за паркиране част на улицата, което се установява от факта, че непосредствено пред предната част на автомобила са поставени пътен знак В27 с допълнителна табела за репатриране и пътен знак Д13 "Начало на действие на Синя зона", придружен с табела Т17. Автомобилът прави невъзможно преминаването на репатриращия автомобил с ляв завой от ул. Фредерик Жулио Кюри към ул. Хан Кубрат именно защото е бил паркиран в зоната на Т-образното кръстовище, в която е предвидено репатриращият автомобил, който е с голям габарит, да се изнесе, за да може да направи завой. Следователно в случая е налице третата предпоставка на чл. 171, т.5, б. б ЗДвП за прилагане на принудителната мярка. Това прави извода на съда за законосъобразност на оспорения акт правилен. Обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд