Решение № 2330 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14560/2008 г.

Решение № 2330 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14560/2008 г., VII о., докладчик съдията Ваня Анчева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.). Образувано е по жалба на Даниела Константинова Драганова, Донка Стефанова Георгиева, Бонка Петкова Бойчева, Катя Георгиева Райкова, Мадлена Димитрова Райнова и Божидар Йотов - кмет на община Русе, подадена чрез пълномощника им адвокат Хинкова, срещу решение № 223/27.10.2008 г., постановено по преписка № 161/2007 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация, с което е уважено искането на Фидес Шабанова Юсеинова и Катя Атанасова Колева от гр. Русе за установяване на дискриминация при упражняване правото им на труд и е постановено, че спрямо тях е извършена пряка дискриминация под формата на тормоз по признак "убеждение" от страна на жалбоподателите в настоящото съдебно производство, като на всеки от тях е наложена съответна глоба и е дадено задължително предписание за прекратяване на нарушението и въздържане занапред от дискриминационни действия, а КЗД се е самосезирала за разследване на дискриминационна практика под формата на "преследване" по смисъла на ЗЗДискр. в администрацията на община Русе. В жалбата се развиват оплаквания за незаконосъобразност на оспореното решение поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие на акта с материалноправните разпоредби. Твърди се, че административният орган неправилно е интерпретирал събрания доказателствен материал, не е изяснил всички относими към спора обстоятелства, както и че не е обсъдил всички доводи и възражения на ответниците в административното производство, което е опорочило направените от него правни изводи, довело е до необоснованост на решението и е рефлектирало върху постановения краен резултат. Жалбоподателите считат, че не са налице законовите предпоставки за квалифициране на поведението им като неравно третиране по смисъла на антидискриминационното законодателство. Акцентира се на липсата на пасивна процесуална легитимация на кмета на общината, началникът на отдел "Здравеопазване, социална политика и спортни дейности", главният счетоводител на Филиално счетоводство "Детски ясли, Детска млечна кухня и МОО" и главният счетоводител на община Русе, които не се явяват работодатели на персонала в детските ясли, поради което в случая отговорността им по ЗЗДискр. е неправилно ангажирана. По изложените в жалбата и в депозирана писмена защита подробни съображения се иска отмяна на решението, решаване на спора по същество и присъждане на разноските по делото. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД (Комисията), чрез процесуалния си представител - юрк. Горянова, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Претендира разноски. Заинтересуваната страна Катя Атанасова Колева от гр. Русе поддържа становището, че е налице различно, по-неблагоприятно третиране спрямо нея във връзка с определяне на трудовото й възнаграждение. Заинтересуваната страна Фидес Шабанова Юсеинова от гр. Русе, чрез пълномощниците си - адв. Мирчева и адв. Димитрова, излага доводи за законосъобразност на административния акт и моли за оставяне на жалбата срещу него без уважение. Представя писмени бележки и претендира присъждане на разноски по делото. Върховният административен съд, състав на седмо отделение констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежни страни. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: Административното производство, в рамките на което е постановено оспореното решение, е образувано по жалби на Катя Колева - възпитател в Детска ясла № 1, гр. Русе и Фидес Юсеинова - медицинска сестра в Детска ясла № 15, гр. Русе, съдържащи конкретни оплаквания за дискриминационно отношение на работното им място, свързано с липсата на равно заплащане за еднакво положен труд. Твърди се, че през м. юли 2007 г. ръководството е съобщило за начислени и изплатени през м. януари 2007 г. по-високи трудови възнаграждения на част от персонала на детските ясли, в която попадат Колева и Юсеинова, като на всички тези служители е предложено да подпишат декларации за доброволно възстановяване на надвзетите суми. Жалбоподателките поддържат, че са отказали да подпишат подобна декларация, в резултат на което на проведени индивидуални срещи с всяка от тях от страна на началника на отдел "Здравеопазване, социална политика и спортни дейности" - Даниела Константинова и главния счетоводител на Филиално счетоводство "Детски ясли, Детска млечна кухня и МОО" - Донка Георгиева, им е заявено, че ако не подпишат декларацията няма да получат предвиденото за бюджетната сфера 10 % увеличение на заплатите, считано от 1.07.2007 г. Излагат се оплаквания, че след повторен отказ да подпишат горепосочената декларация двете служителки са били подложени на ежедневен тормоз от страна на прекия им ръководител - съответният завеждащ детската ясла, състоящ се в непрекъснато напомняне, че трудовото им възнаграждение няма да бъде повишено, ако не подпишат декларация и не върнат доброволно получените в повече средства. Сочат, че през м. август 2007 г. е утвърдено новото щатно разписание, видно от което заплатите им действително не са индексирани, за разлика от останалите служители, заемащи същата длъжност и изпълняващи същите функции. Въз основа на изложените доводи жалбоподателките са сезирали КЗД с искане да установи наличие на дискриминация при упражняване правото им на труд във връзка с нееднаквото трудово възнаграждение за равностоен труд. По жалбите на Юсеинова и Колева са образувани две отделни преписки, съответно под № 161 и № 162 по описа на Комисията за 2007 година. Поради установената идентичност в предмета и страните по жалбите, визиращи аналогични случаи на евентуална дискриминационна практика при упражняване правото на труд, с разпореждане № 474/7.11.2007 г. на председателя на КЗД, преписките са обединени за общо разглеждане в административно производство № 161/2007 г. Като ответници в административното производство са конституирани Даниела Константинова Драганова - началник отдел "Здравеопазване, социална политика и спортни дейности" в община Русе, Донка Стефанова Георгиева - главен счетоводител на Филиално счетоводство "Детски ясли, Детска млечна кухня и МОО"; Бонка Петкова Бойчева - главен счетоводител на община Русе; Катя Георгиева Райкова - завеждащ Детска ясла № 1, гр. Русе; Мадлена Димитрова Райнова - завеждащ Детска ясла № 15, гр. Русе и Божидар Йотов - кмет на община Русе. Същите отричат да е осъществена проява на дискриминационно отношение спрямо жалбоподателките. Намират, че изложеното в жалбите не отговаря на действителното положение; че действията им нямат дискриминационен характер и от съдържанието им не се установява диференциран подход към двете молителки. По отношение на възпитателката Колева сочат, че тя работи в детска ясла с две групи, поради което полаганият от нея труд не е равностоен с труда на възпитателките, работещи в детска ясла с четири групи деца, поради което обективно не би могла да претендира за еднаквост на възнаграждението. Според ответниците неправилното начисляване на по-високи заплати се дължи на техническа грешка при изчисляване на възнаграждението, поради което не е налице хипотезата на чл. 271, ал. 1 от КТ, предвиждаща, че добросъвестно получените суми не подлежат на връщане от служителя. Обосновават извод, че в случая приложение намира разпоредбата на чл. 272, ал. 1, т. 2 от КТ, даваща възможност на работодателя без съгласието на работника или служителя да прави удръжки от трудовото му възнаграждение за надвзети суми вследствие на технически грешки. Досежно неиндексирането на заплатите на лицата, отказали да върнат на следващото им се възнаграждение, застъпват тезата, че в конкретния случай са изпълнили решение на събрание на членовете на синдикалните организации, което се явява основанието за начина, по който да бъде извършено разпределението на Фонд "Работна заплата" (ФРЗ) във връзка с увеличението на трудовите възнаграждения. Твърдят, че поради отказа на двете служителки да върнат неправомерно получените суми за отпуски, ФРЗ е бил недостатъчен за повишаване на заплатите на служителите, съгласно Постановление на Министерския съвет № 175/24.07.2007 г. (обн., ДВ, бр. 61/2007 г.). В тази връзка се поддържа становище, че цитираното ПМС не задължава работодателят да увеличи еднакво трудовото възнаграждение на всички заети в бюджетната сфера лица с 10 %, а визира 10 % увеличаване на ФРЗ, докато индивидуалното му разпределение се извършва по решение на работодателя. В подкрепа на твърдението за равно третиране на жалбоподателките и отсъствие на дискриминационно отношение се сочи Заповед № РД-01/3345 от 12.12.2007 г. на кмета на община Русе за допълнително възнаграждение (награда), видно от която на базата на отработените и болничните дни служителите в детските ясли са получили премия в равен размер. Акцентира се и на обстоятелството, че съгласно щатното разписание от 1.01.2008 г. заплатите на двете жалбоподателки са увеличени, а считано от 1.03.2008 г. - са изравнени с тези на останалите служители. В хода на административното производство ответниците дават подробни обяснения, подкрепени със съответни писмени доказателства и свидетелски показания относно описаните от Колева и Юсеинова обстоятелства, като поддържат становището, че претенциите на служителките са недоказани и неоснователни. С оглед съдържанието на жалбата, за пълното и обективно изясняване на фактическата обстановка по случая, в изпълнение на чл. 55 и сл. от ЗЗДискр., КЗД е реализирала предвидената в специалния закон процедура по проучване, като е изискала и приложила по преписката становища и доказателства от участниците в производството (писмени и гласни), подробно описани и обсъдени в обстоятелствената част на обжалваното решение. След приключване на проучването страните са уведомени писмено за възможността да се запознаят със събраните доказателства и да представят нови такива. Видно от приложените по делото протоколи, съгласно чл. 60 и сл. от ЗЗДискр. са проведени открити заседания, за които страните са били надлежно призовани. В съответствие с чл. 62 от ЗЗДискр. на страните е била предоставена възможност да се помирят, изслушани са направените от присъстващите искания и изложените пред Комисията съображения по същество, предоставена е възможност за депозиране на заключителни писмени становища. Като е преценила събраните в административното производство доказателства, КЗД е приела, че спрямо жалбоподателките Катя Колева и Фидес Юсеинова е извършена пряка дискриминация по смисъла на закона при упражняване правото им на труд. Установено е и не се спори между страните, че Катя Атанасова Колева е назначена по трудов договор на длъжност "възпитател" в Детска ясла № 1 при община Русе, ръководена от завеждащ яслата - Катя Георгиева Райкова, а Фидес Шабанова Юсеинова заема по силата на трудово правоотношение длъжността "медицинска сестра" в Детска ясла № 15 при същата община, със завеждащ яслата - Мадлена Димитрова Райнова. По повод констатации за преразход на ФРЗ за 2007 г., дължащ се на неправилно начислени трудови възнаграждения за м. януари 2007 г., получени от 87 служители в детските ясли на територията на общината, сред които са Колева и Юсеинова, на 12.07.2007 г. е проведено събрание на всички завеждащи детски ясли в община Русе и представители на ръководствата на техните синдикални организации, на което са присъствали началникът на отдел "ЗСПСД" и главният счетоводител на Филиалното счетоводство. На събранието е взето решение неправомерно надвзетите суми да се възстановят доброволно, а тези които не желаят да върнат сумите да не получат индексация на индивидуалната основна работна заплата (ИОРЗ) от 01.07.2007 г. Аналогично решение е взето на проведено на 17.07.2007 г. общо събрание на работниците и служителите - представители на всички категории персонал от детските ясли и детските млечни кухни. Въз основа на тези факти Комисията е приела, че решението за възстановяване на надвзетите суми е взето от длъжностните лица към администрацията на община Русе, които използвайки предоставената им по силата на служебното положение власт, са я употребили за необективно и манипулативно разясняване на преразхода за 2007 г. ; обвързване на възможността за увеличение на заплатите на работниците с поведението на тези, които желаят или не да върнат неправилно получените през м. януари 2007 г. суми; както и за прехвърляне по този начин на вината и отговорността на получилите оспорваните суми служители, с цел прикриване на допуснатото нарушение на финансовата дисциплина от съответното длъжностно лице, извършило неправилното начисляване. Фактическите изводи са квалифицирани от КЗД като нежелано поведение, изразено словесно, което е имало като краен резултат накърняване на достойнството на лицата, получили неправилно начислени заплати и поставянето им в по-неблагоприятно положение в сравнение с техните колеги. Според Комисията представянето на ситуацията по този начин е довело до генериране на недоволство и негативно отношение у останалите служители срещу онези техни колеги, които са взели, но отказват да възстановят получените по-големи суми, в резултат на което всички ще бъдат лишени от индексация. Комисията е счела, че по този начин длъжностните лица от общинската администрация и ръководствата на детските ясли целенасочено са предприели действия за създаване на враждебна, обидна и застрашителна среда, представляваща тормоз при упражняване правото на труд. Безспорно по преписката е обстоятелството, че жалбоподателките Колева и Юсеинова са отказали да подпишат предложената им декларация за доброволно възстановяване на сумите и да върнат същите, позовавайки се на свое законно право, произтичащо от чл. 271, ал. 1 от КТ и на незаконност на решението на събранието, поставящо дължимото увеличение на заплатите в зависимост от връщането на сумите, получени от част от персонала през м. януари 2007 г. Отказът да подпише декларация за доброволно възстановяване жалбоподателката Колева е обосновала с позицията, че работодателят служебно следва да удържи подлежащата на връщане сума със заповед. Установено е по несъмнен начин още, че при индексиране на заплатите на персонала в изпълнение на ПМС № 175/24.07.2007 г. основното трудово възнаграждение на Колева и на Юсеинова не е променено, видно от приложеното по делото щатно разписание за процесния период (м. юли - м. декември 2007 г.). От съпоставката на заплатите им с тези на останалите служители, Комисията е заключила, че не са индексирани възнагражденията на лицата, които не са възстановили получените през м. януари 2007 г. суми. Позовавайки се на чл. 14, ал. 1 - ал. 3 от ЗЗДискр., чл. 271, ал. 1 от КТ и разпоредбите на ПМС № 175/24.07.2007 г., КЗД е преценила действията на ответниците, изразяващи се в лишаване на жалбоподателките от увеличение на възнаграждението, считано от 1.07.2007 г., като неравно третиране при оценката на трудовото изпълнение в противоречие с принципа за недискриминация. Неиндексацията на заплатите на Колева и Юсеинова е определена като неправомерна санкция и форма на тормоз на работното място по отношение на същите заради отстояване на позицията им, изразяваща се в убеждение за добросъвестно получаване на трудовото възнаграждение през м. януари 2007 г. и липса на основание за връщане на надвзетата сума. В отговор на устна жалба на Катя Колева до отдел "Човешки ресурси" в община Русе, жалбоподателките са получили от кмета на общината констативна справка от 30.08.2007 г., в която се твърди, че осемте служители, които не са счели за "правилно (и морално)" да възстановят доброволно надвзетите суми не са получили индексация от 1.07.2007 г., т. к. те са си получили авансово увеличението под формата на възнаграждение за платен годишен отпуск още през януари 2007 г. При това положение, като е приела, че кметът на общината се явява работодател на жалбоподателките и на длъжностните лица-ответници, Комисията е ангажирала отговорността на Божидар Йотов за нарушение на чл. 10, чл. 17 и чл. 18 от ЗЗДискр., във връзка с чл. 14 от същия закон. Административното производство е завършило с оспорваното решение, с което на всяко от длъжностните лица Даниела Константинова Драганова - началник отдел "Здравеопазване, социална политика и спортни дейности" в община Русе, Донка Стефанова Георгиева - главен счетоводител на Филиално счетоводство "Детски ясли, Детска млечна кухня и МОО", Бонка Петкова Бойчева - главен счетоводител на община Русе, Катя Георгиева Райкова - завеждащ детска ясла № 1, гр. Русе и Мадлена Димитрова Райнова - завеждащ Детска ясла № 15, гр. Русе е наложена глоба в размер на 250 лева и е дадено задължително предписание да прекратят нарушението и да се въздържат занапред от дискриминационни действия във връзка с упражняване на правото на труд. Кметът на община Русе Божидар Йотов е санкциониран с глоба от 500 лева и му е дадено задължително предписание да прекрати и да се въздържа занапред от действия, съставляващи дискриминация при упражняване правото на труд, както и да предприема предвидените в закона мерки, когато е сезиран или е узнал по друг ред, че правото на равно третиране спрямо негови подчинени или служители към поверената му община, е нарушено. Върховният административен съд, в настоящия състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, извършвайки служебна проверка за законосъобразността на административния акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, намира жалбата за частично основателна. Административният акт, постановен в специалното производство пред КЗД е издаден от компетентен държавен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Видно от проведеното проучване, органът е събрал доказателства за изясняване на релевантите за случая факти. В решението са изложени обстойни мотиви, обосноваващи постановения правен резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е анализирала събраните по преписката доказателства, съгласно чл. 36, ал. 3 от АПК, а в изпълнение на чл. 35 от АПК е обсъдила обясненията и възраженията на страните, като е развила доводи защо ги кредитира или не. Органът е взел отношение по всички релевирани от ответниците доводи и по ангажираните от тях доказателства. С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че Комисията е изпълнила регламентираната процедура, като е осигурила в пълна степен правото на защита на страните. Основателно е обаче оплакването за недоказаност на част от фактическите констатации и неправилна интерпретация на приложимите към тях правни норми, довели до постановяване на порочен акт в частта досежно изводите за извършено нарушение на антидискриминационното законодателство от страна на жалбоподателите Драганова, Георгиева, Бойчева и Йотов. На първо място, не се доказват по безспорен начин твърденията на Колева и на Юсеинова, възприети от Комисията, за упражняване на тормоз спрямо същите чрез настройване на събранието на останалите работници срещу тях, чрез провеждане на индивидуални срещи и ежедневно настояване, че няма да получат повишение на заплатите, ако не подпишат декларация и не възстановят доброволно надвзетите суми през м. януари 2007 г. От данните по делото се установява, че на общото събрание на 17.07.2007 г. не са индивидуализирани имената на лицата, неправилно получили по-високи възнаграждения, поради което обективно не би могло да се формира негативно, враждебно отношение на колектива, насочено персонално срещу личностите на двете служителки. Следва да се отбележи и обстоятелството, че същите не са присъствали на събранието. Твърдението за провеждани индивидуални срещи за оказване на натиск от Георгиева и Драганова върху отказалите да върнат надвзетите суми жалбоподателки и за всекидневно напомняне от страна на завеждащите детските ясли К. Райкова и М. Райнова, се базира само на изказано предположение от разпитаните свидетели Ренета Стойчева и Ценка Младенова, а не на техни преки впечатления и възприятия, удостоверяващи спорните факти. Налице са надлежни сведения единствено относно проведена на 19.07.2007 г. обща среща на Драганова и Георгиева, на която са присъствали всички служители от Детска ясла № 15, неподписали декларации за доброволно връщане на парите, на която същите са запознати с приетите от общото събрание на колектива решения. Поради това изнесените в жалбите на Колева и Юсеинова и кредитирани от КЗД твърдения за създаване на враждебна и обидна среда чрез претендирания индивидуален натиск, се явяват недоказани. При липса на безусловно установено по-неблагоприятно третиране в разглежданата проявна форма, Комисията неоснователно и необосновано е реализирала отговорността на ответниците в административното производство. На следващо място - в противоречие с материалния закон е изводът на КЗД, че кметът на община Русе има качеството на работодател на служителите в детските ясли, поради което същият е санкциониран с глоба и му е наложена принудителна административна мярка. Сравнителноправният анализ на разпоредбите на Закона за здравето, Наредба № 6 от 27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли - чл. 26 (отменена) и действащата понастоящем Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях (чл. 8), сочи на неправилно подвеждане на фактите към материалноправните норми. Първата от двете цитирани наредби, издадена на основание отменения Закон за народното здраве, към момента на постановяване на административния акт е имала действие, доколкото не противоречи на актуалната регламентация по ЗЗ. След издаване на решението на КЗД е приета Наредба № 26 от 18.11.2008 г., с която е отменена Наредба № 6 от 27.02.1987 г. и е налице нова правна уредба. Независимо от развитието на нормативната подзаконова регламентация по въпроса, съпоставката на нормите в двете наредби налага извод, че кметът назначава ръководителите ("завеждащите") на детските ясли, но не и персонала в тях. Според нормативно установените функции и правомощия на завеждащите детските ясли, каквито в случая са ответниците Райкова и Райнова, те назначават и освобождават персонала, като сключват, изменят и прекратяват трудовите договори на лицата, работещи в детската ясла. В подкрепа на този извод са приложените по делото щатни разписания на длъжностите, утвърдени от завеждащите детските ясли, както и трудовите договори и допълнителните споразумения към тях, сключени между Райкова, съответно - Райнова, в качеството им на работодатели, от една страна и Колева, съответно - Юсеинова, в качеството им на служители, от друга. Няма спор, че бюджетът на общинските детски ясли се приема и осигурява от общината (общинския съвет), но разпоредител с него са съответните завеждащи детските ясли, които носят отговорност за законосъобразното и целесъобразното му разходване, вкл. що се отнася до определянето на основната работна заплата на персонала. При това положение субект на нарушението, изразяващо се в неосигуряване на равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, могат да бъдат единствено двете завеждащи детските ясли - Катя Райкова и Мадлена Райнова, т. к. именно те са работодатели на дискриминираните с неиндексиране на заплатите служителки, но не и счетоводният персонал на община Русе и самият кмет. Що се отнася до посочените като нарушени от кмета на общината разпоредби на чл. 10, чл. 17 и чл. 18 от ЗЗДискр., освен че са адресирани до работодателя, настоящият състав счита, че с оглед установените факти поведението на кмета не може да бъде подведено под хипотезата на изброените норми. Следователно решението на КЗД е незаконосъобразно в частта, с която е прието, че ответниците - Даниела Константинова Драганова, Донка Стефанова Георгиева, Бонка Петкова Бойчева и Божидар Иванов Йотов са извършили спрямо Колева и Юсеинова пряка дискриминация под формата на тормоз при упражняване правото на труд, за което са им наложени глоби и са им дадени задължителни предписания. Като такова решението в тази му част подлежи на отмяна, поради отсъствие по отношение на изброените длъжностни лица на материалноправните предпоставки, визирани в специалния закон и обуславящи ангажиране на предвидената в същия отговорност. Анализът на приложимите към установената фактическа обстановка материалноправни разпоредби води на извод, че релевантни в конкретния случай са единствено действията на ответните страни - Райкова и Райнова, свързани с лишаването на жалбоподателките от индексация на възнагражденията им. По делото е безспорно доказано, че за периода м. юли - м. декември 2007 г. Колева и Юсеинова не са получили увеличение на заплатите. Няма спор, че неиндексирането на основното им трудово възнаграждение не се дължи на обективна оценка на изпълнението на трудовите им задължения, а е следствие единствено на обстоятелството, че двете служителки са изразили лична позиция, като са се противопоставили на доброволното връщане на начислените им през м. януари 2007 г. по-високи заплати. Лишаването им от повишение на работната заплата играе в случая ролята на санкция, на принудителна ограничителна мярка, наложена заради отказа да върнат добросъвестно получените спорни суми. В този смисъл следва да бъдат споделени изводите на Комисията за наличие на основания за квалифициране на поведението на двете завеждащи яслите като нарушение на разпоредбите в Глава втора, Раздел I от ЗЗДискр. досежно гарантираната от закона защита при упражняване правото на труд, респ. - като дискриминация под формата на тормоз спрямо подчинените им Колева и Юсеинова, базираща се на признака "убеждение". С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, като при всички случаи санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Съгласно чл. 5 от ЗЗДискр. тормозът, дефиниран в § 1, т. 1 от на ДР на ЗЗДискр., също се смята за дискриминация. В глава втора, раздел I на закона са въведени антидискриминационни правила за защита на работниците и служителите при упражняване правото им на труд, вменяващи на работодателя преки задължения, свързани със: осигуряване на еднакви условия на труд; равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд; предоставяне на равни възможности за професионално обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, както и за професионално израстване и израстване в длъжност или в ранг при прилагане на критерии при оценката на дейността им и др. Видно от чл. 14, ал. 3 от ЗЗДискр., критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с колективните трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата, или с нормативно установените условия и ред за атестиране на служителите в държавната администрация без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 от с. з. Според чл. 107а, ал. 5 от Кодекса на труда (с редакция от ДВ, бр. 24 от 2006 г.), индивидуалният размер на трудовото възнаграждение се определя в зависимост от оценката на индивидуалното изпълнение при условия и по ред, определени от Министерския съвет. В тази връзка предвиденото в ПМС № 175/24.07.2007 г. увеличение от 1.07.2007 г. на заплатите в бюджетния сектор и определянето на индивидуалния му размер също е обусловено от обективни критерии, свързани с оценка на изпълнението на трудовите задължения при последното атестиране (по аргумент от чл. 7, чл. 11 и др.). Следователно, никакви други основания и съображения не могат да бъдат валидни при формиране на индивидуалната месечна работна заплата, респ. - при повишаване на трудовото възнаграждение, съобразно ПМС. Съобразявайки така очертаната правна рамка, съдът намира, че разследваните от Комисията действия на работодателите Райкова и Райнова сочат на конкретно по-неблагоприятно третиране на служителките Колева и Юсеинова, чиято проявна форма се изразява в липсата на промяна от 1.07.2007 г. на основното им месечно възнаграждение. Налага се изводът, че за еднакъв или равностоен труд, т. е. при наличие на т. нар. "сравними сходни белези", завеждащите детските ясли в качеството си на органи по назначаване (работодатели) съзнателно и целенасочено са допуснали разлика в заплащането на двете служителки в сравнение с останалите колеги (в категорията "възпитатели" или "медицински сестри"), които не са получили през м. януари 2007 г. по-голяма заплата или които са подписали декларация за доброволно връщане на надвзетите суми. Налице е пряка дискриминация на двете служителки, основана на признак "убеждение". Представените пред настоящата инстанция писмени доказателства относно начислените последващи актуализации на трудовите възнаграждения на двете служителки, са неотносими към процесния период и не водят до различни фактически изводи от установените в административното производство. Възраженията на Райкова и Райнова срещу решението на КЗД, базирани на съпоставка с броя на групите в различните детски ясли, са неотносими към спорното правоотношение и не променят заключението за нееднакво третиране на Колева и Юсеинова досежно размера на трудовото възнаграждение. Не намира правна опора и тезата за изпълнение на решение на синдикалните организации при детските ясли; нито, че надвзетите през 2007 г. суми представляват авансово получена индексация. Развитите от административния орган мотиви в тази насока са обосновани и се възприемат изцяло от настоящия състав. Както правилно е приела Комисията, ако са считали, че е налице хипотезата на чл. 272, ал. 1, т. 2 от КТ, то работодателите са разполагали с правомощие служебно и едностранно, без съгласието на служителите да удържат от заплатите им неправилно начислените за м. януари 2007 г. суми, което в случая не са сторили. При това положение прихващане на дължимите суми с размера на индексацията на трудовото възнаграждение е недопустимо. Отделно от това двете "насрещни вземания" са несъразмерни и непротивопоставими. Работодателят разполага с други правни средства и форми да търси защита на претендираното право. Ето защо, като е приел, че завеждащите Детска ясла № 1 Катя Райкова и Детска ясла № 15 Мадлена Райнова са извършили спрямо съответно подчинените им Катя Колева - възпитател в Детска ясла № 1 и Фидес Юсеинова - медицинска сестра в Детска ясла № 15 пряка дискриминация под формата на тормоз във връзка с неравностойното заплащане на полагания от тях труд, наложил им е глоби и им е дал задължителни предписания, административният орган е приложил правилно материалния закон. По изложените съображения съдът намира, че решението на КЗД в тази част е законосъобразно, поради което и жалбата на Райкова и Райнова срещу него следва да се отхвърли като неоснователна. Предвид формулираният в жалбата петитум за отмяна на административния акт в неговата цялост, настоящата инстанция счита, че оспорването е недопустимо срещу решението на КЗД в частта, с която на основание чл. 50, т. 2 от ЗЗДискр., по повод получени в хода на преписката сигнали, е прието да се сезира Комисията за образуване на производство за разследване на евентуално наличие на дискриминационна практика в администрацията на община Русе под формата на "преследване" по смисъла на закона; както и в частта, с която е постановено изпращане на копие от решението и от преписката на Агенция "Държавна финансова инспекция" за разглеждане и предприемане на мерки по компетентност. Решението в тази му част не притежава характеристиките на годен за обжалване административен акт, т. к. няма самостоятелно правно значение, не поражда права и не създава задължения за жалбоподателите, поради което не рефлектира пряко в правната им сфера. Същите могат да упражнят правото си на защита в съответните производства пред КЗД и АДФИ, в случай на отпочване на такива, респ. - да оспорят актовете, с които тези производства ще приключат, при наличие на правен интерес за това. При това положение, на основание чл. 159, т. 1 от АПК, жалбата срещу решението на КЗД в тази му част следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - частично да се прекрати. С оглед изхода на спора в настоящата му фаза, на основание чл. 143 от АПК, чл. 78 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, исканията за разноски следва да бъдат удовлетворени, съразмерно на уважената част от жалбата, като страните се осъдят да заплатят такива, както следва: ответникът КЗД да заплати на жалбоподателите Бонка Петкова Бойчева, Даниела Константинова Драганова, Донка Стефанова Георгиева и Божидар Иванов Йотов 4/6 от уговореното с Договор за правна помощ и съдействие № 00059876/16.01.2009 г. адвокатско възнаграждение или сумата от 466 лева разноски; жалбоподателките Катя Георгиева Райкова и Мадлена Димитрова Райнова да заплатят на ответника КЗД 1/2 от размера, посочен в чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение или сумата от 75 лева; а жалбоподателката Мадлена Димитрова Райнова дължи в полза на заинтересуваната страна Фидес Шабанова Юсеинова репарация на пълния размер на уговореното с Договор за правна помощ и съдействие № 14861/19.01.2009 г. адвокатско възнаграждение, но само за един адвокат, или сумата от 300 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 3-то от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,