Решение № 197 от 13.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1214/2011 г.

Решение № 197 от 13.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1214/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Производството е образувано по искане на главния прокурор на Р. Б. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 831/2010 г. на Районен съд [населено място] и частична отмяна на определението, с което е одобрено споразумение на решаване на делото, поради допуснато нарушение на закона. В съдебно заседание, прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането на посоченото основание. Осъденият не се явява и не взема отношение по искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите в искането и извърши проверка на съдебния акт установи следното: С определение от 6.12.2010 г., Районният съд в[населено място] одобрил споразумение между районната прокуратура и защитника на подс. Г. Т. М., по силата на което той е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и е осъден на пробация, включваща пробационните мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от седем месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от седем месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 часа за една година. Искането е процесуално допустимо и по същество е основателно. Определението е постановено в нарушение на материалния закон- касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 42а, ал. 4 от НК пробационните мерки поправителен труд и безвъзмезден труд в полза на обществото не се налагат на непълнолетни лица, ненавършили 16 годишна възраст. По конкретния казус, към момента на извършване на деянието, осъденият е бил на 15 години, поради което не са били налице материално правните предпоставки за налагане на пробационната мярка безвъзмезден труд в полза на обществото. Нарушението на закона е съществено, поради което наказателното дело следва да бъде възобновено. Не се налага пълна отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като допуснатото нарушение може да бъде отстранено чрез частичната му отмяна. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение