Решение № 8196 от 16.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14201/2013 г.

Решение № 8196 от 16.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14201/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Гала Инвест Холдинг" АД - гр. Монтана срещу решение № 61/16.09.2013 г., постановено по адм. дело № 1067/2012 г. по описа на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 121200724/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново в потвърдената му част с решение № 457/23.08.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП за определен допълнително за внасяне корпоративен данък за 2007 г. в размер на 32 267,10 лв. и начислени лихви в размер на 15 870 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са оплаквания, че след като е признато право на данъчен кредит по ЗДДС за процесните доставки на пшеница, то неоснователно за същите доставки не са признати разходите по тези доставки от "Агроелит" ЕООД и "Дао-07" ЕООД и е определен за внасяне допълнителен корпоративен данък за 2007 г. Касаторът се позовава на АПВ № 990/04.07.2007 г. и АПВ № 1067/31.07.2007 г., с които е възстановен ДДС за месеците май и юни 2007 г. по същите доставки Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в депозиран по делото писмен отговор я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Първоинстанционният съд за да отхвърли жалбата на "Гала Инвест Холдинг" АД срещу РА № 121200724/31.05.2012 г. за определен на дружеството допълнително за внасяне корпоративен данък за 2007 г. в размер на 32 267,10 лв. и са начислени лихви в размер на 15 870 лв., е приел, че констатациите на приходните органи за преобразуване на финансовия резултат на основание чл. 16, ал. 1 и чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 4 ЗКПО, са законосъобразни. Тези увеличения е отразено в съдебното решение са по повод доставки от "Агроелит" ЕООД и "Дао-07" ЕООД с предмет на доставките - пшеница, като е прието, че със стойността на издадените фактури дружеството е намалило счетоводния си резултат за 2007 г. със 160 068,75 лв. Съдът е възприел констатациите на приходните органи, че по отношение на процесните доставки не са представени доказателства за действителното им осъществяване. Съдът е изложил мотиви, че доказателства за реалността на тези доставки на родово определени вещи не са представени и в съдебното производство, а това е от значение за облагането с корпоративен данък. Съдът не е приел за основателно възражението на жалбоподателя, че ревизионният акт е незаконосъобразен, тъй като за процесните периоди на доставките има издадени АПВ, с които вече са определени задълженията на лицето за периода. В обжалваното решение е налице позоваване на ТР № 1/25.06.2012 г. след допълнението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК (ДВ., бр. 109/19.12.2007 г.), според което задълженията за данък или за задължителни осигурителни вноски се установяват чрез особеното производство по чл. 133 и чл. 134 ДОПК, а в случаи с издадените АПВ това може да стане само за задълженията за ДДС, а не и за друг вид данък. Обжалваното решение е неправилно постановено. Първоинстанционният съд е възприел констатациите на ревизионния акт, обуславящи определянето на допълнителен корпоративен данък за 2007 г. чрез преобразуване на финансовия резултат в посока увеличение със сумата 322 671,05 лв. на основание чл. 16, ал. 1 и чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 4 ЗКПО поради недоказване реалността на доставките на пшеница по фактури, издадени през месеците май и юни 2007 г. от "Агроелит" ЕООД и "Дао-07" ЕООД. Според съда при непредставяне на доказателства за реалното предаване на родово определените вещи по чл. 24, ал. 2 ЗЗД определят и основание за увеличението на финансовия резултат по ЗКПО. Няма спор, че реалността на доставките е основополагаща при определяне на данъчното облагане за косвени данъци, какъвто е ДДС и за преки, какъвто е корпоративният данък по ЗКПО. Документалната обоснованост на разходите (в случая сумата от 322 671,05 лв., представляваща сбора от стойността на процесните фактури) по смисъла на чл. 10 ЗКПО означава не само счетоводно отразяване на първичен счетоводен документ, а този документ да отразява вярно стопанската операция. Това означава, че е необходимо по категоричен начин да се установи, че обективирания във фактурата разход е по доставка на стока, която е реално осъществена. Затова не е достатъчно да се установи счетоводното отчитане на съответния документ, а той да отразява действително осъществена стопанска операция - в случая доставка на пшеница с доставчици "Агроелит" ЕООД и "Дао-07" ЕООД. В процесния случай обаче реалността на доставките от "Агроелет" ЕООД и "Дао-07" ЕООД е призната от приходните органи по повод издадените по реда на чл. 128 ДОПК на касатора АПВ № 990/04.07.2007 г. и АПВ № 1067/31.07.2007 г., с които е възстановен ДДС за месеците май и юни 2007 г., касателно и ДДС по издадените от посочените доставчици фактури. След като с ревизионния акт по ЗКПО увеличението на финансовия резултат е свързан с реалността на процесните доставки, то не може да се отрече и обвързаността им с приетото в АПВ. С последните е възстановен ДДС, т. е. признат е приспаднатия от касатора ДДС като данъчен кредит по същите доставки, т. е. признат е за законосъобразно възникнал и упражнен. Актовете по ЗДДС са издадени преди да влезе в сила изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК от 17.12.2007 г., поради което не може да се приложи изменението според, което независимо от актовете за прихващане и/или възстановяване, може да се извърши ревизия. Тази правна норма няма обратно действие и затова за настоящия случай е неприложима. Освен това, няма данни издадените и влезли в сила стабилни административни актове, каквито са актовете за прихващате и/или възстановяване да са били изменени по реда на чл. 133 и сл. от АПК, поради което техния стабилитет не е променен. Признаването на данъчния кредит по същите доставки с актовете за прихващане и/или възстановяване означава, че приходните органи, които са ги издали са признали реалността на тези доставки и не може за същите при ревизия по ЗКПО да се приеме, че те се нереални и да се обоснове документална необоснованост по чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗКПО, вследствие на което да се увеличи финансовия резултат. При признати права от същите органи по влезли в сила стабилни административни актове, не може с последващ акт при определяне на задълженията за преки данъци да се приеме, че същите доставки не са реално осъществени по ЗКПО. В случая следва да е налице еднакъв подход при третиране на едни и същи доставки при облагането с косвен и с пряк данък, след като основното за тях, което е прието от приходните органи е наличието или не на реалност на доставките. В противен случай са нарушават основни принципи в данъчното право - на обективност, равнопоставеност и предвидимост и на правните очаквания. В този смисъл е и решение по адм. дело № 9559/2013 г. на ВАС, I отделение. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно и подлежи на отмяна. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение, с което ревизионният акт за определените задължения за корпоративен данък за 2007 г. в размер на 32 267,10 лв. и са начислени лихви в размер на 15 870 лв. бъде отменен като незаконосъобразен. Въпреки изхода на делото разноски не са поискани от "Гала Инвест Холдинг" АД нито за първоинстанционното, нито за настоящето касационно производство и затова не се присъждат. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,