Решение № 16036 от 23.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5208/2009 г.

Решение № 16036 от 23.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5208/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Стефан Георгиев Лечев от гр. Бургас, чрез адв. Стоянова, против решение № 222/25.02.2009 г. по адм. дело № 336/2008 г. на Административен съд - гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № 02001383/15.11.2007 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД - 10 - 38/29.01.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, в частта, в която е определен дължим данък общ доход в размер на 2 131, 24 лв. за 2001 г. и в размер на 477, 60 лв. за 2002 г. ведно със следващите се лихви. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА: За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че е неоснователно възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност за задълженията за 2001 г., тъй като е била налице хипотезата на чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК за спиране на давността, а видно от датата на РА, същият е издаден в рамките на фиксирания в същата разпоредба максимален едногодишен срок. Относно установените данъчни задължения за 2001 г. и 2002 г. за придобити доходи за положен труд на кораби, с корабопритежатели със седалища в Кувейт и в Израел, съдът е приел, че не са налице основания за освобождаване от данъчни задължения. СИДДО между РБ и Кувейт е в сила от 23.02.2004 г., следователно не е била приложима за процесната 2001 г., а СИДДО между РБ и Израел е влязла в сила на 31.12.2002 г., следователно е приложима за данъците върху доходите, дължими за 2003 г., но не и за 2002 г. Решението е правилно. Съдът е установил фактическа обстановка по делото, която е безспорна. Жалбоподателят е придобил доходи за положен труд през 2001 г. на кораб с корабопритежател "Кувейт Ойл Танкер Къмпани", със седалище в Кувейт, а през 2002 г. на кораб с корабопритежател "Zim Integrated Shipping Co", със седалище гр. Хайфа - Израел. Първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая е приложимо вътрешното данъчно законодателство и съгласно чл. 8 ЗОДФЛ (отм.) жалбоподателят е данъчно задължен за доходи, произхождащи от източници в РБългария и чужбина. Не са налице основания от освобождаване от данъчно облагане за процесните 2001 г. и 2002 г., предвид обстоятелството, че за посочените периоди РБългария няма сключени спогодби за избягване двойното данъчно облагане с Кувейт и Израел. При това положение съгласно чл. 42, ал. 2, изр. 2 от ЗОДФЛ (отм.) жалбоподателят е следвало да подаде годишна данъчна декларация за получените от него доходи за 2001 г. и 2002 г., но такива декларации не са подавани. На това основание съдът е приел за законосъобразни действията и констатациите на приходните органи, които съгласно чл. 37, ал. 2 и ал. 3 и чл. 53 ДОПК са връчили на задълженото лице ИПДПОЗЛ, като в определения срок същия не е представил изисканите справки и документи. Предвид изложеното органът по приходите е констатирал наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1, 2 и 5 ДОПК: до започване на ревизията не е подадена данъчна декларация, налице са данни за укрити доходи и задълженото лице не е представило документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК органът по приходите е изготвил съобщение до жалбоподателя, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Съобщението е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. С писмо вх. № 04-00-1653-1/03.08.2007 г. жалбоподателят е представил декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за процесния период. В декларацията за 2001 г. не са декларирани реализирани доходи. В декларацията за 2002 г. са декларирани 3 400 лв. доходи, реализирани от положен труд на кораб с корабопритежател "Zim Integrated Shipping Co". За определяне на основата за облагане за 2001 г. органът по приходите е взел предвид размера на възнаграждението на жалбоподателя, посочено в представения по делото индивидуален трудов договор, сключен с "Кувейт Ойл Танкер Къмпъни" чрез посредничеството на "Юнион Шипинг енд Трейд Ко" ООД гр. София. За 2002 г. данъчната основа е определена в съответствие с размера на декларираните от жалбоподателя доходи. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният административен съд, първо А отделение