Решение № 15235 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11849/2012 г.

Решение № 15235 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11849/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на културата, гр. София, бул. "Ал. Стамболийски", № 17, подадена чрез пълномощника Стоян Пенчев против решение № 10993/08.08.2012 г. на Върховен административен съд - Трето отделение, постановено по адм. д. № 12372 по описа за 2011 г. на този съд. С решението е отменен мълчаливият отказ на министъра на културата по заявление вх. № 94-00-1504/14.07.2011 г., подадено от Илия Константинов Илиев и е върнато делото като преписка на административния орган за изрично произнасяне. Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. В случая е формиран мълчалив отказ за вписване в регистъра. Върховният административен съд - Трето отделение не се съобразил с противоречива съдебна практика по идентичен случай. Не е обсъдено определението за "специални технически средства", дадено в § 1, т. 2 ДР на Наредбата за извършване на теренни археологически проучвания. Моли чрез адв. Карпузова за пререшаване на делото и присъждане направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Илия Константинов Илиев от гр. Ловеч я е оспорил с доводи, изложени чрез адв. Г. Георгиев в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба. В текста на чл. 152, ал. 3 от Закона за културното наследство (ЗКН) е записано, че специалните технически средства по ал. 2 се използват само за извършване на теренни проучвания или за друга специализирана дейност, изрично предвидена в нормативен акт. Мълчаливият отказ за регистрация е законосъобразен. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съдът е приел за установено следното: Илия Илиев е придобил с фактура № 38/07.06.2007 г. от ЕТ "Деница - Румен Кънчев" - гр. Шумен металдетектор "Minilab - GPX - 4000", за който със заявление в отпечатана бланка по образец е поискал от министъра на културата да регистрира и впише в съответния регистър посоченото специално техническо средство. Изрично е заявено, че металдетектора ще се ползва за търсене на метални предмети - металдетектинг под формата на занимание през свободното време, респективно като "хоби" и, че металдетекторът няма да се ползва за извършване на теренни археологически проучвания. В срока по чл. 34 от наредбата Илиев не е получил уведомление за вписване или изричен отказ от вписване. При така установените факти тричленният състав на ВАС - Трето отделение е преценил спора като правен и по-конкретно, изискващ отговор на въпроса дали е необходима регистрация на металдетектор по реда на чл. 30 и сл. от наредбата, когато специалното техническо средство няма да се ползва за извършване на теренни археологически проучвания, а ще се използва за "хоби". Съдът е посочил в своето решение, че формалният прочит на ЗКН и издадената по неговото приложение наредба обосновават извода, че такава регистрация не е необходима. Практиката обаче на административния орган, издал наредбата, да налага административни наказания при липсата на съответната регистрация, както и факта на образувани досъдебни производства срещу други лица за престъпления по чл. 277а, ал. 7 НК, е мотивирала състава на ВАС - Трето отделение да отмени поради незаконосъобразност оспорения мълчалив отказ на министъра на културата. Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно, поради което касационната инстанция го отменя и постановява друго решение за отхвърляне жалбата на Илиев. Липсва спор по фактите, и спорът между страните е правен. В разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗКН е регламентирано, че археологическите обекти се издирват и изучават като културни ценности чрез теренни проучвания. В ал. 6 от цитирания текст е уточнено, че теренните проучвания се извършват по ред, определен в наредба на министъра на културата. Редът за регистриране на специалните технически средства, каквото е и металдетекторът, се определя от текстовете на чл. 30 и следващите, съдържащи се в наредбата. Министърът на културата е издал Наредба № Н-00-0001/14.02.2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания. Със заявлението на Илиев е установено, че закупения металдетектор няма да бъде използван за осъществяване на теренни проучвания, а за дейност, представляваща "хоби", която обаче е извън приложението на ЗКН. Обстоятелството, че заявлението е подадено на бланка по образец не променя горните изводи във връзка с установените обстоятелства. Съображенията за наложени административни наказания и за образувани досъдебни производства срещу други лица, собственици на металдетектори, са без пряка относимост към спора относно материалноправната законосъобразност на процесния мълчалив отказ. Касационната инстанция не присъжда разноски на министъра на културата, защото не е доказано такива да са направени в производствата пред ВАС - Трето отделение и пред петчленния състав. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия