Решение № 9018 от 22.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3339/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на община Левски, чрез адв. Блажев против решение 422/31.01.2024 г. по адм. дело 928/2023 г. по описа на Административен съд-Плевен. В жалбата твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че Заповед 1152/06.10.2023 г. не е издадена в несъответствие с целта на закона, нито противоречие на материалния закон, както и при липса на компетентност и в нарушение на изискваната форма. Моли да се отмени обжалваното решение. Претендира разноски. Ответникът по жалбата Областен управител на област Плевен, чрез гл. юрк. Борисова в представени писмени бележки и в съдебно заседание оспорва жалбата и моли да се потвърди решението. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита първоинстанционния съдебен акт за правилен и законосъобразен. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на кмета на Община Левски, гр. Левски, обл. Плевен срещу Заповед РД-28-01/23.10.2023г. на Областен управител на област Плевен, гр. Плевен, с която е отменена Заповед 1152 от 06.10.2023г. на ВрИД кмет на Община Левски за забрана на достъпа за общо водовземане и ползване до общински имот - публична общинска собственост, представляваща ПИ с идентификатор 53089.63.187, с предназначение и начин на трайно ползване - язовир, находящ се в м. Дановски мост в землището на [населено място], общ. Левски за риболов, къмпингуване, къпане, водни спортове и други дейности, до получаването на разрешение за водовземане и ползването му и до определянето на условията и редът за използването му по чл. 41, ал.2 от ЗВ от Общински съвет - Левски, по начин, който гарантира опазването на живота и здравето на населението и околната среда. Съдът е отхвърлил жалбата на кмета на Община Левски срещу заповед РД-28-01/23.10.2023г. на Областен управител на област Плевен, с която е отменена заповед 1152 от 06.10.2023г. на ВрИД кмет на Община Левски. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 32, ал.2, изр. второ вр. с чл.31, ал.1, т.5 от Закона за администрацията, в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите по закон реквизити, в т.ч. фактически и правни основания за постановяването ѝ. Съдът е приел в мотивите си, че в Заповед 1152 от 06.10.2023г. липсват ясни фактически основания за издаването ѝ, като е изписано единствено правното основание на чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, във връзка с чл. 41, ал.З, във връзка с чл. 41, ал. 2 от Закона за водите. Съдът е направил извод, че се нарушава целта на закона за управление на водите в полза на обществото, чрез балансирано и справедливо водоползване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът подробно е изследвал всички възражения на жалбоподателя и след правилна преценка на материалния закон е постановил съдебния си акт. От фактическа страна по делото е изяснено, че с жалба от 13.10.2023г. И. М. И. от гр. Левски, обл. Плевен, сезира Областен управител на област Плевен, като посочва, че счита Заповед 1152 от 06.10.2023г. на ВрИД кмет на Община Левски за незаконосъобразна и моли Областен управител на област Плевен да я отмени. Видно от доказателствата по делото и Протокол 71/16.10.2023г. на комисия във връзка с проверка на готовността за безопасна експлоатация на язовирна стена и съоръженията към нея - Язовира има готовност за безопасна експлоатация. С докладна записка до кмета на Община Левски от 23.10.2023г., Й. Ц. Г. - ВрИД Кмет на Кметство [населено място], се иска съдействие и бърза реакция, във връзка с драстичното намаляване дебита на водата във водоема общинска собственост, находящ се в местността Дановски мост в землището на [населено място], което само по себе си застрашава до голяма степен живота на видовете риба, обитаващи въпросният водоем. На 23.10.2023г. със заповед РД-28-01/23.10.2023 г. на Областен управител на област Плевен, на основание чл. 32, ал. 1 и ал. 2, изр. второ във връзка с чл. 31, ал. 1, т. 5 от Закона за администрацията, чл. 93, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗМСМА е отменена заповед 1152 от 06.10.2023г. на ВрИД кмет на Община Левски. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда, че по делото няма данни за наличие на технологични или хигиенно-епидемиологични съображения по чл. 42 от ЗВ, които да изискват въвеждането на забрана за достъпа и водовземането от обекта. Видно от данните по делото, първоинстанционния съд правилно е изяснил, че липсват условия за издаването на отменената заповед и ясно е посочил, че липсва акт, решение на Общинския съвет Левски по чл.41, ал.2 от ЗВ за определяне условията и редът за общо водовземане и ползване на водни обекти-публична общинска собственост. Следователно, липсва определена материална компетентност, която да е предоставена с решение на Общинския съвет - Левски на ВрИД кмет на община Левски на осн.чл.41, ал.3 от ЗВ за обявяване на изискванията, условията или забраната за определен вид водовземане или ползване. Последният въпреки това задължително нормативно определено изискване, постановявайки забрана за достъп и общо водоползване е издал отменената Заповед 1152/06.10.2023 г., неразполагайки с тази материалноправна задължителна компетентност и с това си действие е излязъл извън своите правомощия и компетентност, с което е нарушил и изискването на чл. 146, т. 1 от АПК. В разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ЗВ ясно е посочено, че условията и редът за използване на водите и водните обекти за публична общинска собственост се определя с решение на общинския съвет, въз основа на което кметът е длъжен да обяви изискванията, условията или забраната за определен вид общо водовземане или ползване - чл. 41, ал. 3 от ЗВ. В допълнение следва да се отбележи, че административният орган е бил длъжен да посочи, както правните, така и фактическите основания за издаването на заповедта. Това, че в заповедта е посочен чл. 41, ал. 2 от ЗВ, предполага, че задължително трябва да има решение на общински съвет, което да е част от фактическите основания за издаването на заповедта, каквото в случая не е налице. Мотивите за издаването на заповедта не се съдържат и в документи, част от преписката, нито пък заповедта препраща към други документи.Отделно по делото е и налице Протокол71/16.10.23 г. на комисия във връзка с проверка готовността за безопасна експлоатация на язовирната стена и съоръженията към нея на язовир Дановски мост, землище [населено място]. Не са налице и данни по преписката за наличието на технологични или хигиенно-епидемиологични съображения, които да изискват въвеждането на забрана за достъпа и водоползването от язовира. Предвид горното следва да се приеме, че отменителната Заповед РД-28-01/23.10.2023 г. на Областен управител на област Плевен е постановена в съответствие с изискванията на чл. 146, т. 1, т. 4 и т. 5 от АПК, противно на твърдяното от жалбоподателя в настоящата касационна жалба. Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 32, ал. 2, изр. второ във връзка с чл. 31, ал. 1, т. 5 от Закона за администрацията, в писмена форма с посочени конкретно, ясни и непротиворечиви мотиви и същата е постановена и при правилно прилагане на материалноправните разпоредби, съобразно специалния закон Закон за водите. Поради това решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на процесуалния представител на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. за настоящата инстанция, предвид факта, че с обжалваното първоинстанционно решение е присъдено юрисконсулско възнаграждение в същия размер и искането за присъждане и за първата инстанция е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение