Решение № 785 от 19.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7061/2017 г.

Решение № 785 от 19.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7061/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Е. Д. М. понастоящем в затвора - С., подадена, срещу решение № 8254 от 22.12.2016 г., постановено по адм. дело № 4337/2016 г. от Административен съд - С.-град. С касационната жалба и допълнението към нея се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и уважаване на иска. В представената писмена защита от процесуалния представител на ищеца адв. Панайотова, се поддържат доводи за основателност на иска, за доказаност на всички изискуеми от закона предпоставки за уважаването му, което според касатора прави касационната жалба основателна. Счита, че съдът в мотивите си много обстоятелствено е развил правното поле на осъдителния иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, който безпорно се основава на общото правило "не вреди другимо", предпоставките при които възниква задължението за обезщетение, но бегло и неточно интерпретира конкретния случай, като е стигнал до погрешни изводи, което прави решението незаконосъобразно. Ответникът - Министерството на правосъдието, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа доводи, че за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да се установи по безпорен начин наличието на незаконосъобразни действия и бездействия на административен орган по повод изпъление на административна дейност, което в случая не е направено. Предявения иск е останал недоказан и решението на административния съд е правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административния съд - С. град е отхвърлил предявения от Е. М. иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ по реда на чл. 203 и сл. от АПК срещу МП-С. за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, претърпени от него в резултат на превозването му с бусове, които нямат предпазни колани за периода от 24.11.2013 г. до 15.04.2016 г За да постанови този резултат, съдът е приел, че искът е неоснователен и недоказан поради следните съображения: Ищецът е претендирал настъпили вреди от незаконосъобразни действия на служители на МП, които в исковия период не са осигурили предпазни колони, с които се превозват лишените от свобода и задържаните под стража. В хода на съдебното производство не се установило да са извършвани такива действия от служители на ответната страна. От показанията на разпитаните свидетели, които съдът е кредитирал, както и от назначената техническа експертиза се установило по делото, че превозването се извършва с бус марка "Ивеко" с регстр. № 9985СН, собственост на МП - ГД "Охрана", който автомобил е пригоден за превозване на лица лишени от свобода. Установено е, че автомобила е минавал технически преглед, както и това, че той не притежава предпазни колани, а е снабден метални прегради, като специален автомобил, който подлежи на друг режим с оглед превозването на лица с постановена мярка задържане под стража или изтърпяващи наказание лишаване от свобода. За пълно изясняване на фактическата обстановка е била назначена и медицинска експертиза, която е установила, че сочената от ищеца травма на гърба не е налице, липсват охлузвания, подутини или друга каквато и да е било болезненост в посочената от ищеца зона, както и че двигателната активност на ищеца е запазена изцяло - т. е липсва увреждане на гърба, което да е в пряка причинна връзка с превозването му през посочения исков период, така, както твърди ищеца в исковата си претенция . След като ищецът не е успял да докаже, че е претърпял вреди от твърдените в исковата молба незаконосъобразни действия на служители на ответника, първоинстанционния съд е приел иска за недоказан и неоснователен. Приел е още, че отговорността на последните не се презюмирала от закона, а била в тежест на ищеца да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за тази отговорност, в т. ч. и наличието на претърпяни вреди. Допълнително съдът, е развил мотиви, че ищецът е имал възможност да оспори твърдените незаконосъобразни действия и в самостоятелно производство, но не е сторил това, не ги е доказал и в хода на исковото производство, каквато законова възможност е имал. Решението е правилно. Фактическата обстановка е правилно изяснена. Събрани са всички относими към спора доказателства. Въз основа на техния анализ, съдът е достигнал до обосновани правни изводи, относно изпълнението на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Когато вредите са причинени от незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица, тази незаконосъобразност се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение, съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се отнася само за фактически действия или бездействия на административен орган или негово длъжностно лице. Доказателствената тежест е на ищеца, който може да ползва всички допустими по АПК, субсидиарно приложимия в административния процес ГПК и специалния ЗОДОВ доказателства и доказателствени средства. За да отхвърли като неоснователен искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, правилно съдът е приел, че в конкретния случай не са налице елементите от фактическия състав на посочения законов текст, за да се ангажира отговорността на Министерството на правосъдието. Правилен е извода на съда, че в хода на първоинстанционното производство не е установено наличието на законоустановените предпоставки, което обуславя неоснователност на предявения иск. С оглед събраните по делото доказателства и заключението вещо лице по изготвената съдебно-техническа експертиза правилно е прието, че автомобила "Ивеко", предназначен за конвоиране на обвиняеми, подсъдими и задържани лица, както и лишени от свобода, собственост на Министерство на правосъдието, с който е бил транспортиран касатора, е преминал технически преглед и е технически изправен специализиран автомобил. Автомобилът е оборудван съобразно изискванията за такъв тип автомобили и осигурява нормалното превозване на конвоираните лица. Обосновано и в съответствие със събраните доказателства, съдът е приел за недоказано твърдението на касатора, че на 14.03.2016 г., при конвоирането му със специализирания автомобил, той е претърпял инцидент - ПТП, вследствие на което е получил травма на гръбначния стълб. Това се опровергава от заключението на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза, което е прието от страните и не е оспорено. Липсват каквито и да е доказателства и относно претърпян инцидент на сочената дата. Решението на административен съд като правилно следва да бъде оставено в сила тъй като не са налице сочените касационни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,