Решение № 9197 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6862/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Ловеч срещу Решение № 526 от 02.04.2026 г. по адм. дело № 484/2025 г. на Административен съд – Ловеч (АС - Ловеч). С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Община Ловеч срещу Решение № N-186 от 24.09.2025 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Програма "Околна среда 2021 - 2027 г." (ПОС), с което й е определена финансова корекция в размер на 10% от допустимите разходи по Договор № ДВ-BG-892 от 13.09.2024 г. с Обединение „Ловеч – Компостиране 2024“ за нередност за нарушения на чл. 70, ал. 5 изречение първо и последно и чл. 2, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), класифицирана по т. 11, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата - загл. изм. – ДВ, бр. 59 от 12.07.2024 г.). Касационният жалбоподател – Община Ловеч, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че съдът неправилно е приел за законосъобразно решението за определяне на финансовата корекция, без да отчете, че изискването за специфичен професионален опит на експерта „Финанси“ е част от критерия за възлагане и оценка на професионалната компетентност на екипа, а не критерий за подбор. Излага, че същото не е ограничавало достъпа до процедурата, тъй като липсата на такъв опит не е водела до отстраняване на участника, а е имала значение единствено при оценяването на офертите. Касаторът счита, че изискването е пряко свързано с предмета на поръчката, който включва финансово-икономически анализи, остойностяване и подготовка на проектно предложение по Програма „Околна среда“ 2021–2027 г., поради което специфичният опит в областта на околната среда е обоснован с оглед качественото изпълнение. Позовава се на оперативната самостоятелност на възложителя при определяне на необходимата експертиза и счита, че съдът не е изследвал дали изискването е обективно обосновано и пропорционално. Твърди, че съдът е възприел безкритично изводите на Управляващия орган, без да извърши самостоятелен и задълбочен анализ на връзката между изискването и предмета на поръчката, както и без да обсъди в пълнота доводите и възраженията му. Поради това намира, че решението страда от непълнота и вътрешна противоречивост на мотивите. Излага и че съдът неправилно е приел наличие на „нередност“, без да изследва кумулативното наличие на всички нейни елементи. Счита, че не са доказани вреда или риск от вреда за бюджета на Европейския съюз, нито причинно-следствена връзка между твърдяното нарушение и евентуална вреда. Според него обстоятелството, че е подадена една оферта, само по себе си не доказва ограничаване на конкуренцията или финансово отражение върху бюджета на Европейския съюз (ЕС). Прави искане решението да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да се отмени оспорваният акт. Претендира разноски за две инстанции съгласно представен списък. Ответникът по касационната жалба – ръководителят на Управляващия орган на Програма "Околна среда 2021 - 2027 г.", изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, следното: На 11.04.2025 г. между УО на ПОС и Община Ловеч (бенефициер) е сключен Административен договор № Д-34-20 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) в максимален размер до 3 698 481, 00 лева по Програма „Околна среда“ 2021-2027 г. по процедура BG16FFPR002-2.003 "Мерки за изграждане, разширяване и/или надграждане на общински/регионални системи за разделно събиране и рециклиране на биоразградими отпадъци" по приоритет 2 „Отпадъци“ на Програма „Околна среда“ 2021-2027 г., за изпълнение на проект ИСУН BG16FFPR002-2.003-0003 „Изграждане на регионална система за разделно събиране и рециклиране на биоразградими отпадъци за общините Ловеч, Летница и Угърчин“. В изпълнение на дейностите по проекта, кметът на Община Ловеч е обявил открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изпълнение на дейности за подготовка на проектно предложение по Процедура № BG16FFPR002-2.003 по Приоритет 2 „Отпадъци“ по Програма „Околна среда“ 2021-2027 г.“ Видно от утвърдената от възложителя Методика за определяне на комплексна оценка, обществената поръчка се възлага въз основа на „икономически най-изгодната оферта“, като същата се определя въз основа на критерий за възлагане „оптимално съотношение качество/цена“ по чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗОП. Показатели за оценка са: професионална компетентност на екипа за изпълнение – с тежест 70% и предлагана цена – с тежест 30%. Оценката по показател професионална компетентност на екипа се изчислява в точки, като сбор от точките за всеки от четирите експерта. Единият от тях е ключов експерт по финанси ПК3, по отношение на който е поставено следното изискване: „Брой изпълнени дейности/услуги в качеството на експерт по финанси за разработване на финансово-икономически анализи в областта на околната среда и/или за остойностяване на мерки/действия при изготвянето на стратегически/програмни/планови документи в областта на околната среда“. На 13.09.2024 г. е сключен Договор № ДВ-BG-892 между Община Ловеч (възложител) и Обединение „Ловеч – Компостиране 2024“ (изпълнител) на стойност 211 000,00 лв. без ДДС, съответно 253 200,00 лв. с ДДС, в резултат на проведена открита процедура по реда на ЗОП с предмет: Изпълнение на дейности за подготовка на проектно предложение по Процедура BG16FFPR002-2.003 "Мерки за изграждане, разширяване и/или надграждане на общински/регионални системи за разделно събиране и рециклиране на биоразградими отпадъци" по приоритет 2 „Отпадъци“ на Програма „Околна среда“ 2021-2027 г. С Писмо, изх. № 08-00-1144/02.09.2025 г. ръководителят на УО на ПОС е информирал Община Ловеч за установена нередност във връзка с изпълнението на АДПБФП. На 15.09.2025 г. Община Ловеч е депозирала възражение. С Решение № N-186 от 24.09.2025 г. на ръководителя на УО на ПОС, на Община Ловеч е определена финансова корекция в размер на 10% от допустимите разходи по Договор № ДВ-BG-892 от 13.09.2024 г. с Обединение „Ловеч – Компостиране 2024“ за нередност за нарушение на чл. 70, ал. 5 изречение първо и последно и чл. 2, ал. 2 ЗОП, квалифицирано по т. 11, б. а) от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е счел, че правилно административният орган е установил наличие на нередност, изразяваща се в нарушение на чл. 70, ал. 5, изр. първо и последно, във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП. Намерил е, че поставеното от възложителя изискване към ключовия експерт по финанси да притежава специфичен опит при разработването на финансово-икономически анализи и остойностяване на мерки и действия в областта на околната среда не е свързано с предмета на обществената поръчка. Съдът е посочил, че макар ЗОП да допуска оценяване на професионалната компетентност на персонала, изискванията към експертите следва да бъдат относими към предмета на поръчката и конкретните задачи, които те ще изпълняват. В случая е намерил, че дейностите, предвидени в обществената поръчка, не изискват от експерта по финанси да притежава специален опит именно в областта на околната среда. Според съда определяща е професионалната компетентност на експерта, а не конкретният отрасъл, в който е придобит опитът му. Съдът е приел, че поставеното специфично изискване не представлява относим белег за преценка дали експертът притежава необходимите способности за изпълнение на възложените му дейности. Намерил е, че изискването за опит в областта на околната среда не допринася за по-качественото изпълнение на конкретните задачи на експерта и поради това има необосновано ограничителен характер. С оглед на това, съдът е възприел извода на административния орган, че поставеното изискване ограничава потенциалното участие на стопански субекти, разполагащи с подходящ експерт по финанси, но без специфичен опит в областта на околната среда. Съдът е намерил за неоснователни доводите на Община Ловеч, че липсата на оспорване на решението за откриване на процедурата, с което са одобрени спорните изисквания, представлява индикация за липса на ограничителен елемент. Приел е, че това обстоятелство не може да обоснове извод за липса на нарушение, като за ограничаването на конкуренцията е показателен и фактът, че в проведената обществена поръчка е била подадена само една оферта. По отношение на финансовата корекция съдът е приел, че нарушението правилно е квалифицирано като нередност по т. 11, б. „а“ от Приложение № 1 към приложимата Наредба. Намерил е, че тъй като финансовите последици от нарушението не могат да бъдат определени количествено, законосъобразно е приложен пропорционалният метод за определяне на финансовата корекция. Съдът е счел, че предвиденият за този вид нарушение процентен показател е 10%, поради което правилно на Община Ловеч е определена финансова корекция в размер на 10% от засегнатите и признати за допустими за финансиране разходи. Съдът е приел също, че последващото уведомително писмо относно финансовото изражение на нередността не променя волеизявлението на административния орган относно установеното нарушение или размера на дълга, а единствено пояснява финансовото му изражение. Поради това е намерил, че обстоятелството, че писмото е издадено след оспореното решение, не засяга неговата законосъобразност. Въз основа на горното съдът е обосновал извод за неоснователност на жалбата и я е отхвърлил. Решението е правилно. По отношение на допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаторът излага оплакване, че съдът не е изложил собствени мотиви, а е преповторил тези на административния орган. Безспорно е, че съдът, с оглед на чл. 172а, ал. 2 АПК, е длъжен в мотивите си, освен становищата на страните и фактите по делото, да изложи и правните си изводи. Липсата на мотиви е основание за отмяна на съдебното решение, защото пречи да се провери правилно ли е процедирал съдът при разглеждане и решаване на делото. В случая, видно от обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е изложил мотиви, като е обосновал подробно правните си изводи относно издаване на оспорвания административен акт. Дали тази преценка е правилна и обоснована е въпрос на обоснованост и съответствие с материалния закон на съдебното решение, а не е липса на мотиви. Това прави довода на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила неоснователен. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно приетото за осъществено нарушение на приложимото право, обосноваващо нередност, за която е определена финансова корекция. Спорът пред касационната инстанция е относно това осъществено ли е нарушение на чл. 70, ал. 5, изр. първо и последно във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП и ако е осъществено, съставлява ли то нередност по т. 11, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба. По съществото на спора съдът правилно е приложил чл. 70, ал. 5 ЗОП. Показателите, включени в критерия „оптимално съотношение качество/цена“, трябва да са свързани с предмета на поръчката, да не предоставят неограничена свобода на избор и да гарантират реална конкуренция. Безспорно е установено, че обществената поръчка е с предмет „Изпълнение на дейности за подготовка на проектно предложение по Процедура № BG16FFPR002-2.003 по Приоритет 2 „Отпадъци“ по Програма „Околна среда“ 2021-2027 г.“. В методиката за оценка възложителят е предвидил критерий „оптимално съотношение качество/цена“, като показателят „професионална компетентност на екипа за изпълнение“ е с тежест 70%, а ценовият показател — 30%. За ключов експерт по финанси ПК3 е заложено оценяване на: „Брой изпълнени дейности/услуги в качеството на експерт по финанси за разработване на финансово-икономически анализи в областта на околната среда и/или за остойностяване на мерки/действия при изготвянето на стратегически/програмни/планови документи в областта на околната среда.“ По силата на чл. 70, ал. 4, т. 2 ЗОП възложителят може да оценява организацията и професионалната компетентност на персонала, но само когато качеството на ангажирания персонал може да окаже съществено влияние върху изпълнението на поръчката. Това правомощие не е самостоятелно и неограничено, а се упражнява при условията на чл. 70, ал. 5 ЗОП — показателите трябва да са свързани с предмета на поръчката, да не предоставят неограничена свобода на избор и да гарантират реална конкуренция. Връзката с предмета на поръчката в конкретния случай не се изчерпва с формалното обстоятелство, че поръчката се финансира по Програма „Околна среда“ или че крайният проект е в сектор „отпадъци“. Необходимо е конкретният показател да има функционална връзка с дейностите, които съответният експерт ще изпълнява. При ключов експерт „Финанси“ тази връзка следва да се търси в задачите по финансово-икономически анализ, бюджетиране и други сходни финансови дейности. Качеството на опита на експерта финансист при извършване на вменените му задачи във връзка с предмета на поръчката не зависи от това дали този опит е придобит в областта на околната среда. Това изискване за специфичен опит не може да се определи като индикатор за професионална компетентност на съответния експерт предвид задачите му във връзка с предмета на поръчката. То не се явява относим белег за преценка дали експертът притежава способности да изпълни възложените му дейности във връзка с настоящия предмет на поръчката. Поставя се изискване за професионална квалификация и опит в определен отрасъл, а именно „Околна среда“, без чрез това изискване да се постигат целите за по-качествено изпълнение на конкретния предмет и задачи на експерта по изпълнението му. По този начин, то се явява необосновано ограничително. Анализът направен от административния орган и първоинстанционния съд на предмета на поръчката във връзка с възложените задачи на експерта финансист, не сочи на извод за необходимост от експерт финансист с опит в областта на околната среда. В случая органът е направил анализ както на предмета на поръчката и дейностите/целите на същата, така и на дейностите на експерта, като е направил обоснован извод за неотносимост на поставеното изискване към предмета на поръчката. В случая предметът на обществената поръчка включва комплексни дейности — предварително проучване, документация за преценяване необходимостта от ОВОС, доказване на климатична устойчивост, обосновка за пазарно предлагане, остойностяване на дейности, подготовка на документи за кандидатстване и други анализи. Тази комплексност обосновава участие на експерти с различен профил, включително експертиза в областта на отпадъците и околната среда, но не доказва сама по себе си необходимост финансовият експерт да е придобил финансовия си опит именно в областта на околната среда. Този извод съответства и на чл. 67 от Директива 2014/24/ЕС, според който организацията, квалификацията и опитът на персонала могат да бъдат критерий за възлагане само когато качеството на този персонал може да окаже съществено влияние върху изпълнението на поръчката; критериите трябва да са свързани с предмета, да не предоставят неограничена свобода на избор и да гарантират реална конкуренция Поради това поставеният показател не измерва по надежден начин по-високо качество на финансовата работа, а въвежда необосновано предимство за участници, които разполагат с финансист с опит именно в сектор „околна среда“. Това го прави несвързан с предмета на поръчката в релевантния за чл. 70, ал. 5 ЗОП смисъл и несъобразен с изискването за реална конкуренция. Неоснователно е възражението, че съдът е смесил критериите за подбор с критериите за възлагане. Нарушението е квалифицирано именно като незаконосъобразен показател за оценка по чл. 70, ал. 5, изр. първо и последно ЗОП. Обстоятелството, че изискването е част от методиката за оценка, не го изключва от контрола за относимост към предмета на поръчката и гарантиране на реална конкуренция. Законът изрично поставя тези изисквания към критериите за възлагане, а не само към критериите за подбор Неоснователно е и позоваването на оперативната самостоятелност на възложителя. Тя не е неограничена и се упражнява в рамките на предвиденото в закона. Неоснователни са доводите за липса на вреда за бюджета на ЕС. За нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ е достатъчно нарушението да има или да би могло да има за последица нанасяне на вреда. При нарушения, свързани с ограничаване на конкуренцията чрез незаконосъобразни критерии за възлагане, точният финансов ефект по правило не може да бъде количествено определен, поради което законът допуска прилагане на пропорционален метод и процентен показател. Финансовата корекция има за цел да възстанови положение, при което разходите, заявени към Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на ЕС и националното законодателство. Доводът, че по процедурата не са подавани жалби срещу документацията, също е ирелевантен. Липсата на оспорване от заинтересовани лица не легитимира незаконосъобразни условия и не препятства последващия контрол на Управляващия орган за спазване на правилата за възлагане. Фактът, че е подадена само една оферта, не е самостоятелно основание за определяне на финансова корекция, но правилно е отчетен като допълнителен индикатор за потенциално ограничителния ефект на поставения показател. Правилен и в съответствие с установените по делото факти се явява и изводът, както на административния орган, така и на съда, че извършеното от бенефициера нарушение представлява нередност по т. 11, б. „а” от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, за което законосъобразно е определен нормативно регламентираният размер от 10 % на финансовата корекция. Предвид така развитите мотиви, настоящата касационна инстанция намира, че не са налице заявените с касационната жалба доводи за отмяна. С оглед на това, обжалваното съдебно решение се явява правилно и като такова следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, в полза на Министерството на околната среда и водите – юридическото лице, в структурата на което се намира органът, постановил оспорения административен акт, следва да се присъди сумата от 102,26 евро за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение,