Решение № 15080 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2220/2012 г.

Решение № 15080 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2220/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Вайн" ООД, гр. Варна, представлявано от Емануил Андреев Стойков, чрез процесуалния представител адв. Ваня Колева, срещу решение № 2846 от 30.11.2011 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 665/2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 1003764/23.11.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, ИРМ Разград, потвърден с решение № 1039/31.01.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП в частта, в която за данъчен период м. 04.2010 г. е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 36 839.95 лв. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Отправя се искане за неговата отмяна и за отмяна на РА в посочената по- горе част. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП - не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Вайн" ООД, гр. Варна, представлявано от Емануил Андреев Стойков, чрез процесуалния представител адв. Ваня Колева, срещу решение № 2846 от 30.11.2011 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 665/2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 1003764/23.11.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, ИРМ Разград, потвърден с решение № 1039/31.01.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП в частта, в която за данъчен период м. 04.2010 г. е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 36 839.95 лв. в резултат на което е установено задължение за ДДС за внасяне в размер на 26 965.25 лв. с лихви за закъснение в размер на 1471.25 лв. на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по фактура № 1000000068/23.04.2010 г. в размер на 27 596.71 лв.; № 1000000069/23.04.2010 г. в размер на 6446.20 лв. и № 1000000070/23.04.2010 г. в размер на 2797.04 лв., издадени от "Белла трейд" ООД. С решението е присъдено на приходната администрация юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 216.24 лв. Административният съд е приел, че РА е законосъобразен акт, издаден от оправомощен орган и при извършване на данъчната ревизия не са допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. В мотивите на решението съдът е установил, че издадените от "Белла трейд" ООД три броя фактури документират два вида услуги: извозване на посадъчен материал до землището на гр. Суворово и мероприятия по засаждане на лозов масив на обща площ по трите фактури от 18,2378 ха; към всяка от издадените фактури са представени договори (с предмет на договорните отношения засаждане на масиви в землището на гр. Суворово с лозов посадъчен материал, както и с посочена цена във всеки от тях за включените в предмета операции) и приемо- предавателни протоколи. По- нататък в мотивите на оспореното решение административният съд е приел за недоказана собствеността на вложения посадъчен материал, както и на обстоятелството колко е той и от къде ще се извозва. Наред с това съдът е счел, че технологичните мероприятия във връзка със засаждането на лозичките няма как да бъдат осъществени от единадесет човека, тъй като с оглед получените писмени обяснения от Института по лозарство и винарство се установява, че трудовата норма за 8 часов работен ден е 5 200 лози, т. е. 5.2 дка/ 8 часа, а в настоящия казус- видно от представените от доставчика отчети за извършената дейност- е видно, че засаждането на една лозичка при десет часов работен ден е ставало за по-малко от една минута, което противоречи на утвърдените трудови норми и фактически е невъзможно. Развити са и допълнителни мотиви относно липсата на доказателства за изпълнение на услугата извозване на посадъчен материал за лозов масив. В обобщение съдът е посочил, че макар да е безспорно установено, че имоти с номера 170001, 17002, 170003, 170004 и 170006 са реално засадени, то не е установено, че лозовите насаждения са засадени именно от "Белла трейд" ООД, който е издал процесните фактури. Така постановеното решение е неправилно. Касационната инстанция намира за основателно възражението на касационния жалбоподател относно допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното съдебно решение. Първоинстанционния съд не е определил правилно спорния предмет и не е установил в тази връзка релевантните за спора факти. От една страна съдът правилно е констатирал, че предметът на процесните три броя фактури са два вида услуги: извозване на посадъчен материал до землището на гр. Суворово и мероприятия по засаждане на лозов масив на обща площ по трите фактури от 18,2378 ха, но от друга страна е разгледал спорните отношения на плоскостта на въпроса досежно собствеността на вложения посадъчен материал, въпреки, че предмет на доставките не са стоки, а услуги. Отделно от това, съдът е допуснал съществени нарушения при преценка доказателствената тежест на отделните доказателства като практически е игнорирал надлежно събрани доказателства, които не са оспорени по съответния процесуален ред- представените от "Вайн" ООД фактури, издадени във връзка с получените доставки от "Белла трейд" ООД, протоколи за отчитане на извършените работи, договори за възлагане на услугите, счетоводни документи за отразяване на получените услуги в счетоводството на дружеството, представени от доставчика документи при извършените насрещни проверки, заключенията на вещите лица по назначената по делото съдебно- счетоводна и съдебно- икономическа експертизи. Основателно е касационното оплакване, че административният съд изцяло е игнорирал представените с молба от 25.07.2011 г. от жалбоподателя писмени доказателства, а същите са приети в съдебно заседание на 19.11.2011 г. като неоспорени от ответната страна. Действително, тези документи са частни, без достоверна дата и нямат обвързваща съда доказателствена сила, но това не е основание те да не бъдат ценени. Именно защото са частни документи, те следва да бъдат разгледани като се даде възможност за доказване на изразеното в тях и следва да се анализират ведно с останалите доказателства в тяхната съвкупност, което в случая не е сторено. Сред визирания писмен доказателствен материал е Договор за покупко- продажба на присадени и вкоренени лозички от 11.01.2010 г. и 12.01.2010 г., сключен между продавача PEPINIERES GUILLAUME SA- 70700 CHARCENNE- Франция и "Вайн" ООД, фактури № № 8592/31.03.2010 г., 8593/31.03.2010 г. и 8552/26.03.2010 г., издадени от продавача при изпълнение на договора; опаковъчни листи, съпровождащи товара и международни товарителници, установяващи превозването на стоката от продавача до купувача. Представен е и договор за наем на контейнер MSCU7370359- HR, сключен на 30.03.2010 г. между "Вайн" ООД като наемател и "Варна транс груп" ООД като наемодател, по силата на който последният се е задължил да предостави за ползване четиридесет футов хладилен контейнер на адрес гр. Суворово, стопански двор до електро подстанция за срок от тридесет дни, като срокът за получаване на вещта е седем дни, считано от датата на подписване на договора, както и фактура № 1681/13.04.2010 г., издадена във връзка с предоставената наемна услуга. Настоящият състав счита, че ако беше обсъдил посочените по- горе доказателства ведно с всички останали доказателства по делото, административният съд би могъл да достигне до различен извод относно собствеността и съхранението на лозовия посадъчен материал преди засаждането му от "Белла трейд" ООД, а така също и за начина на извозване на този материал от мястото му на съхранение, посочено в наемния договор до поземлени имоти с номера 170001, 170002, 170003, 170004 и 170006. Основателно е твърдението на касатора, че макар правилно в обжалваното решение да е приет за безспорно установен факта, че изброените имоти са реално засадени, то не е посочено въз основа на кои доказателства по делото се обосновава така направения извод, а това е от съществено значение при съвкупната преценка на свързаните с това обстоятелство правно - релевантни факти. Така, съдът не е обсъдил представените като доказателства по делото Констативен протокол № ТЗ-В-063/07.06.2010 г., съставен от органи на изпълнителна агенция по лозата и виното, Актове за пресаждане № 10/11.03.2010 г. и № 132/27.10.2008 г. и Декларация за презасаждане от 25.03.2010 г. Тези доказателства, наред с представените протоколи за приемането на извършената работа от "Белла трейд" ООД и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- счетоводна експертиза не са обсъдени от съда, поради което и изводът му, че лозовите насаждения не са реално засадени именно от "Белла трейд" ООД се явява необоснован. В реда на гореизложеното следва да се посочи още, че е основателно и оплакването на касатора, че съдът не е обсъдил и заключението на съдебно- счетоводна експертиза, съгласно което счетоводното отчитане на процесните услуги в "Белла трейд" ООД е в съответствие с изискването на т. 2, т. 3.1 и т. 7.1 от СС 18 "Приходи". Необосновано в обжалваното решение съдът е приел, че от събраните по реда на ДОПК писмени обяснения от Института по лозарство и винарство- Плевен се установява, че технологичните мероприятия по засаждането на лозичките няма как да бъдат осъществени от единадесет човека, така както е посочено и отчетено от "Белла трейд" ООД, тъй като трудовата норма за осем часов работен ден е 5200 лози, т. е. 5,2 дка/8 часа. Според тези писмени обяснения в страната се прилагат няколко начина за засаждане, като нормите за засаждане при тези варианти са различни и варират в широки граници. Трудовите норми, на които се е позовал ИЛВ- Плевен са нормите за ръчни работи в растениевъдството на МЗХ, но без да се посочи кога са изработени тези норми и какви технологични операции, съответно нормативи включват. Съдът не е отчел обстоятелството, че тези норми не са събрани и приложени като доказателство в административната преписка, за да може да се прецени тяхната относимост в конкретния случай. Съдът е следвало да прояви процесуална активност ида укаже на ответната страна, че в нейна тежест е да представи тези нормативи. Основателно в реда на изложеното се явява и оплакването на касатора, че съдът не е обсъдил представените по делото Заповед № 01-РД/348/23.02.2009 г. на Изпълнителния директор на Разплащателна агенция Държавен фонд "Земеделие" и Заповед № 01-РД/1235/14.08.2009 г. на ВИД изп. директор на Разплащателна агенция ДФ "Земеделие", с които е одобрен размера на помощите за дейности по мярка "Преструктуриране и конверсия на винени лозя" съответно за финансовата 2008/2009 г. и 2009/2010 г. Одобрената финансова помощ на дейност "Засаждане" и в двете заповеди е в размер на 31 953.90 лв. (ха на база 5500 броя новозасадени лози в хектар, която помощ съставлява 75% от пределната цена. Следва да бъде споделено възражението на касатора, че съдът не е разгледал така представените официални документи за определената от ДФЗ цена на дейността "Засаждане", отново неоспорени от ответната страна, в светлината на цитираните по- горе писмени обяснения от Института по лозарство и винарство- Плевен. Такова обсъждане е необходимо, за да бъде даден правилен отговор на въпроса дали мероприятията по засаждане на лозов масив е могло да бъдат извършени от "Белла трейд" ООД. Спорният въпрос за кадровата обезпеченост е следвало да бъде изследван и при съобразяване с данните от посочените писмени документи. Тези нарушения са се отразили върху правилността на съдебното решение и възможността на касационната инстанция да извърши проверка относно правилното приложение на материалния закон. По изложените съображения касационната жалба е основателна. Обжалваното решение като неправилно и постановено при допуснати процесуални нарушения следва да бъде отменено, а делото на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд - Варна. Направените от страните разноски пред настоящата инстанция следва да бъдат взети предвид при постановяване на решение по същество на спора на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение