Решение № 12928 от 15.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8593/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на А. М. Д., действаща чрез пълномощника адвокат Джангалов, срещу решение 1284 от 10.06.2025 г., постановено по адм. дело 255/2025 г. по описа на Административен съд Кърджали, с което е: 1) отхвърлена жалбата на А. М. Д. против решение 2153-08-91 от 07.03.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) Кърджали, с което са отхвърлени жалбите ѝ против задължителни предписания ЗД-1-08-01823318 от 20.01.2025 г. и задължителни предписания ЗД-1-08-01823325 от 20.01.2025 г., и двете издадени от старши инспектор по осигуряването /контролен орган/ при ТП на НОИ Кърджали; 2) осъдена А. М. Д. да заплати на ТП на НОИ - Кърджали деловодни разноски в размер на 100 лева, представляващи дължимо юрисконсултско възнаграждение. По съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл.209, т. 3, пр. 1 и 2 от АПК, касаторката моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ Кърджали, действащ чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Белева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението да се потвърди. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции и прави възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея решение на Административен съд Кърджали, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е установил правилно фактите по спора, от които е съществено да се отбележи следното: С първото от процесните задължителни предписания - ЗД-1-08-01823318 от 20.01.2025 г., на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ е наредено да се заличат подадените данни с декларация, обр. 1, за А. М. Д., за периода от 26.08.2020 г. до 31.12.2021 г., с вид осигурен 13, както и да се заличи декларацията, обр. ОКД-5, подадена в ТД на НАП Пловдив, офис Кърджали, за А. М. Д. за периода, за който е заявено упражняване на дейност като самоосигуряващо се лице, считано от 26.08.2020 г. С второто от тези задължителни предписания - ЗД-1-08-01823325 от 20.01.2025 г., на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ е наредено да се заличат подадените данни с декларация, обр. 1, за А. М. Д., за периода от 01.01.2022 г. до 13.02.2022 г., с вид осигурен 13. Като мотиви към двете предписания е посочено, че е извършена проверка, приключила с констативен протокол от 20.01.2025 г., при която е констатирано, че за периода от 26.08.2020 г. до 14.02.2022 г., лицето не е упражнявало трудова дейност, която да е основание за осигуряване, и че следователно за същото не е изпълнен състав на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно който осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и по чл. 4а, ал. 1, и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. С оспореното пред Кърджалийския административен съд решение 2153-08-91 от 07.03.2025 г. директорът на ТП на НОИ Кърджали е отхвърлил жалбите на Д. срещу посочените по-горе две предписания, като е извел извод, че от събраните писмени доказателства в хода на административното производство, имащо за цел да потвърди данните за осигурителния стаж и осигурителния доход на Д. в качеството й на самоосигуряващо се лице регистриран земеделски стопанин, се е установило, че жалбоподателката не отговаря на дефиницията на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО за регистриран земеделски стопанин, и че твърденията за реално упражнявана трудова дейност като земеделски производител не е се подкрепят с никакви доказателства. За да не уважи сезиралата го жалба от А. Д. срещу решението на директора на ТП на НОИ - Кърджали, първостепенният съд е формулирал решаващ извод за неговата законосъобразност, като издадено от компетентен орган в установената от закона форма и с предвиденото съдържание, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Съдът е изложил мотиви за липса на упражняване на трудова дейност от страна на жалбоподателката в качеството й на земеделски производител от момента на регистрирането й като такава. Приел е, че регистрацията като земеделски производител и внасянето на осигурителни вноски не изчерпват фактическия състав на осигурителното правоотношение по чл. 10, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Посочил е, че елемент от фактическия му състав е и реалното осъществяване на тази дейност съгласно легалното определение за регистриран земеделски стопанин в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, дефиниращо понятието за целите на КСО като физическо лице, което произвежда растителна и/или животинска продукция с цел продажба. Анализирал е в тази връзка, че в случая на А. Д. за заявената дейност като стопанисваща 0,2000 ха естествени ливади, а на половината част от тази площ в една от годините като отглеждане на картофи, няма данни и даже твърдения да е реално осъществявана, още по-малко да е произведена някаква селскостопанска продукция, която да е предназначена за продажба или да е била продадена. Обосновал е теза, че А. Д. е нямала никакви намерения да упражнява трудова дейност като земеделски стопанин, като произвежда продукция, предназначена за продажба, поради което не се явява осигурено лице по смисъла на закона и съответно материално законосъобразно е било предписано да се заличат подадените в ТД на НАП данни в тази връзка. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Първоинстанционният съд (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения административен акт и на предхождащите го такива) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали, като убедително са опровергани релевираните доводи от жалбоподателката за неговата незаконосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. В мотивите му е изяснен категорично основният спорен между страните въпрос, който е сведен до това притежавала ли е през процесния период А. Д. качеството на самоосигуряващо се лице, като материално законосъобразно решаващият съдебен състав е преценил, че отговорът на този въпрос е отрицателен. Това е така, защото осигурителното правоотношение е проекция на реално упражнявана дейност и липсата й го лишава от основание. Ако и жалбоподателката да притежава валидна регистрация като земеделски стопанин, няма данни да е произвеждала селскостопанска продукция в личното си стопанство, предназначена за продажба, поради което тя не може да има качеството осигурено лице, независимо, че за нея са подавани данни в НАП и са внасяни осигурителни вноски. Доколкото тя реално не попада сред изброените в чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО във връзка с § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО лица, подадените от нея данни като самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски стопанин, са некоректни и следва да бъдат заличени, в какъвто смисъл са и задължителните предписания. В случая жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 във връзка с т. 5 от ДР на КСО. Защитими са само тези осигурителни права, които реално са възникнали. Наличието на регистрация като земеделски стопанин и внасяне на осигурителни вноски, без регистрираното физическо лице да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба (каквото е изискването на § 1, ал. 1, т. 5 от КСО), не обуславя възникването на осигурително правоотношение, а липсата на такова дефинитивно изключва правото на лицето да получи осигурителни плащания. За пълнота във връзка с единственото конкретно касаторово възражение, което в насока, че правото на защита на жалбоподателката е ограничено, защото съдът не е уважил молбата на процесуалния й представил да отложи разглеждането на делото за друга дата и час, следва изрично да се отбележи, че първоинстанционният съд е процедирал стриктно в съответствие с предвиденото в разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от АПК, която регламентира, че съдът отлага делото, ако и страната, и пълномощникът й не могат да се явят, поради препятствие, което страната не може да отстрани. В случая няма данни жалбоподателката да не е можела да се яви в насроченото съдебно заседание, нито че по отношение на пълномощника й е било налице неотстранимо препятствие за явяването му. От обсъденото по-горе явства, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже касаторката, за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. В случая административният орган правилно е приложил относимите към казуса норми на КСО. Като е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ - Кърджали също е издал законосъобразен акт. Отхвърляйки жалбата срещу последния, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба няма основание да бъде уважена и акцесорната им касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а следва да се удовлетвори своевременно заявеното искане на ответника по касация за присъждане на възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт пред настоящата инстанция (за предходната такова му е присъдено от първоинстанционния съд), платимо от касаторката. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК в полза на ТП на НОИ - Кърджалиследва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 200 лева съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,