Решение № 1543 от 5.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9180/2017 г.

Решение № 1543 от 5.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9180/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. П. Х. от гр. П., чрез неговия пълномощник адв. Митева, срещу решение № 268 от 22.06.2017 г., постановено по адм. дело № 982/2016 г. по описа на Административен съд - П.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Ответникът - заместник-кметът по териториално развитие на община П., не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на И. П. Х. против заповед № РД-12-602 от 23.11.2016 г. на заместник-кмета по териториално развитие на община П., с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ му е наредено да премахне незаконен строеж: "гараж" в УПИ VI-231, кв. 50 по плана на с. Р., изпълнен без разрешение за строеж. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на предвидената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура и в съответствие с приложимия материален закон. Обосновал е извод, че процесният гараж има характер на строеж, извършен без строително разрешение, поради което подлежи на премахване като незаконен. Същият не отговаря и на предпоставките за търпимост с оглед времето на построяването му - 2016 г. Обжалваното решение е правилно. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства. При правилно установени фактически констатации е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи. В съответствие с доказателствата по делото е заключението, че процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, пета категория, с оглед на описанието и характеристиката му, направени както с констативния акт, така и в мотивите на заповедта. Тези данни се потвърждават и от приетото заключение на съдебно-техническата експертиза. Строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като за него не е издадено разрешение за строеж. Неоснователно е възражението, че строежът е законен, тъй като за него има одобрен архитектурен проект и е налице писмо от общинската администрация, че е издадено исканото строително разрешение. Такова не е представено от жалбоподателя, а в негова тежест е да докаже издаването му. При извършената от вещото лице проверка в община П. разрешение за строеж за процесния гараж също не е открито. При тези данни правилно съдът е приел, че констатациите на административния орган не са оборени. Дори и да се приеме, че посоченото в писмото на главния архитект строително разрешение е издадено на 21.11.2016 г., то към този момент строежът вече е бил изпълнен. Това обстоятелство се установява безспорно от констативния акт от 26.10.2016 г., въз основа на който е постановена оспорената заповед. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че строежът не е търпим предвид годината на изграждането му. С оглед изложеното обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение